Решение № 715 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100506234 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 55800/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, по предявени от С. Д. С. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.135 ЗЗД са обявени за относително недействителни спрямо С. Д. С. /ЕГН **********/ Договор за покупко- продажба на моторно превозно средство от 18.12.2015 г., с нотариална заверка н а подписите, сключен между „И.“ ООД- гр. София /ЕИК ****/, представлявано от Управителя С.Б., като продавач, и „П.Н.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ****/, представлявано от Управителя З.Т., и Договор за покупко- продажба н а моторно превозно средство от 27.05.2016 г., с нотариална заверка н а подписите, сключен между „П.Н.“ ЕООД /ЕИК ****/, представлявано от Управителя И.К., като продавач, и „М. П.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ****/, което от 27.05.2016 г. е с наименование „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ Б.“ ЕООД, представлявано от Управителя И.К., като купувач, в частта и м относно товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА36“ с peг.№ СА **** MB и номер на рама WDB9066331S133543. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците „И.“ ООД, „П.Н.“ ЕООД и „Информационна агенция Б.“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищеца С. С. сумата 1 973 лв.- разноски по делото. На основание чл.77 ГПК ищецът С.

С. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 568 лв., „представляваща дължима, но невнесена държавна такса за образуване на делото“.

1

С определение от 27.11.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменено решението от 24.02.2020 г. в частта за разноските, като ответниците „И.“ ООД, „П.Н.“ ЕООД и „Информационна агенция Б.“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищеца С. С. допълнително сумата 825 лв.- разноски по делото /“за внесена държавна такса за обжалване на определение на СГС и за платено адв. възнаграждение за обезпечително производство“/. Това определение, като необжалвано от страните е влязло в сила и не е предмет на настоящото въззивно производство.

Постъпила е въззивна жалба от „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ Б.“ ЕООДгр. София и „П.Н.“ ЕООД- гр. София /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от С. С. искове по чл.135 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна С. Д. С. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна „И.“ ООД- гр. София /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от горепосочените ответници въззивна жалба.

Предявени са искове с правно основание чл.135 ЗЗД /Павлов иск/.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от С. С. искове по чл.135 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Съвкупният анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства /писмени доказателства/ обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.135, ал.1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на исковете.

За да възникне предявеното потестативно право, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки /юридически 2 факти/: 1/ ищецът да е носител на твърдяното право, т.е. че е кредитор на „И.“ ООД; 2/ това субективно право да е възникнало преди извършване на процесните възмездни отчуждителни сделки, обективирани в договори за покупко- пордажба на МПС от 18.12.2015 г. и 27.05.2016 г.; 3/ оспорените договори за покупко- продажба да увреждат кредитора; 4/ да е налице знание за увреждането у страните по сделките.

Тези пораждащи спорното материално преобразуващо право по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД /Павлов иск/ факти подлежат на пълно главно доказване от ищеца. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.

Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане- вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. В случая ищецът С. С. притежава валидно възникнали вземания срещу ответника „И.“ ООД, които са съдебно признати с влезлите в сила решения по гр.д.№ 5236/ 2015 г. на СГС и гр.д.№ 14794/ 2015 г. на СГС, т.е. същите са и ликвидни и изискуеми.

С първото решение- по гр.д.№ 5236/ 2015 г. на СГС, „И.“ ООД е осъдено да заплати на С. С. сумата 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във вестник „Шоу“, бр.8- 26.02.- 4.03.2014 г., стр.5051, със заглавие: „Ето кои са ятаците в кражбата на фирмата на милионера П. С.“, ведно със законната лихва от 26.02.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 1 797.12 лв.- разноски по делото, чийто размер е увеличен с 998.07 лв., присъдени на С. по реда на чл.248 ГПК с Определение от 7.02.2019 по ч.гр.д.№ 6004/ 2018 г. на САС, ТО, 13 състав. Изпълнителен лист за това вземане /вземания/ е издаден на С. на 1.10.2018 г.

С второто решение /неприсъствено решение, обективирано в протокол от проведено о.с.з/, постановено по гр.д.№ 14794/ 2015 г. на СГС, „И.“ ООД е осъдено да заплати на С. С. сумата 25 107.07 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за реализиране на доходи от дейност като нотариус, вследствие публикуване на горепосочената статия във вестник „Шоу“, ведно със законната лихва от 26.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 9 218.54 лв.- разноски по делото. Изпълнителен лист за това вземане /вземания/ е издаден на С. на 23.05.2017 г.

Въз основа на изпълнителния лист от 23.05.2017 г. е образувано изп. дело № 1137/ 2017 г. на ЧСИ Р. М., по което общият размер на събираемото вземане възлиза на 52 408.12 лв. /главница- 25 107.07 лв., законна лихва- 14 328.71 лв., дължима за периода 3

26.02.2014 г.- 11.10.2019 г., разноски в исковото производство- 9 218.54 лв., и такси по ТТР към ЗЧСИ- 3 753.80 лв./- според издадено от ЧСИ на 11.10.2019 г. удостоверение, представено като доказателство по делото.

Процесните два договора за покупко- продажба на МПС, срещу които са насочени исковете по чл.135 ЗЗД, са сключени на 18.12.2015 г. и 27.05.2016 г., като предмет на същите е МПС, представляващо ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА36“ с peг.№ СА **** MB. Първият договор е сключен между „И.“ ООД, представлявано от Управител С.Б., като продавач, и „П.Н.“ ЕООД, представлявано от Управител З.Т., като купувач, а вторият договор е сключен между „П.Н.“ ЕООД /продавач/, представлявано от Управител И.К., и „М.П.“ ЕООД /купувач, с променено на същата дата- 27.05.2016 г., наименование:

„Информационна агенция Б.“ ЕООД/, представлявано от Управител И.К.. Заплатената по договора от 18.12.2015 г. покупна цена на автомобила е 10 200 лв., а по договора от 27.05.2016 г.- 9 000 лв.

Тъй като качеството на длъжник по отношение на делинквента възниква от момента на увреждането /Решение № 311/ 2010 г. по гр.д.№ 308/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО/, респ. от този момент пострадалият от деликта става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, в случая качеството кредитор на ищеца Светозар С., произтичащо от посочения извъндоговорен източник- деликт, е свързано с момента на осъществяване на деликта- публикуване на посочената статия във вестник „Шоу“- бр.8- 26.02.- 4.03.2014 г., поради което и двете прехвърлителни сделкипредмет на исковете по чл.135 ЗЗД, са извършени след като ищецът е станал кредитор по вземане от деликт. Съгласно чл.133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника, а право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от него. Поради това и от момента, в който пострадалият е придобил качеството кредитор, той може да бъде увреден от всяка разпоредителна сделка, с която длъжникът намалява имуществото си и следователно има право да иска такава да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД. Поради изложеното датите на влизане в сила на съдебните решения, с които на ищеца са присъдени обезщетения по чл.45 и чл.49 ЗЗД, са ирелевантни, а наведеният в този смисъл от страна на въззивниците- ответници довод за неправилност на решението е неоснователен.

При тези съображения, тъй като транслативната сделка, с която на 18.12.2015 г. ответникът „И.“ ООД се е разпоредил с процесното имуществено право, е сключена след като ищецът С. е придобил качеството кредитор по възникналото на основание деликт вземане, първата материално- правна предпоставка за възникване на потестативното право по чл.135, ал.1 ЗЗД в случая е налице.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се 4 засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. при извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и т.н. /в този смисъл: Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д.№ 2301/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО;

Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Предвид горното, посочената по- горе материално- правна предпоставка за уважаване на Павловия иск- увреждащ характер на договора /договорите/, е също налице.

Налице са и изискуемите от чл.135, ал.1, изр.1 и 2 ЗЗД предпоставки за уважаване на иска- знание от двете страни по сделката, която е възмездна, за увреждането. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане /Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 915/ 2012 г. на ВКС, ІV ГО/, т.е. длъжникът знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Тъй като увреждащото действие е извършено след възникване на кредиторовото вземане, не е необходимо доказване, че това действие е било предназначено да увреди кредитора. Разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД, изискваща доказване на намерението за увреждане, в случая е неприложима. При успешно провеждане на иска по чл.135 ЗЗД за кредитора се открива възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото с атакуваната сделка имущество, независимо, че то е преминало валидно в патримониума на приобретателя по сделката. Искът по чл.135 ЗЗД не засяга обвързващата сила на сделката между страните, които са я сключили /в този смисъл:

ТР № 76/ 1964 г.; ППВС № 18/1965 г.; Решение № 655/ 05.07.2007 г. по гр.д.№ 573/ 2006 г. на ВКС; Решение № 97/ 02.06.2011 г. по т.д.№ 828/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО;