Решение № 437 от 19.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Благоевград, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501259 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на вх. сектор „ABF“ от сграда на Гранд хотел Б., с административен адрес: *********, подадена чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 272 от 08.08.2025 г. по гр. д. № 1295/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателите срещу С.Н., гражданин на *********, роден на *********, с адрес: г*********, с адрес в *********:

*********, Гранд хотел Б., ет. 1, ап. В14, последният да бъде осъден да им заплати сумата от 18 802,56 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 4647,20 евро и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2323,60 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 4647,20 евро и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2119,12 евро, и такса за управление и поддръжка за 2021 г. дължима към 31.12.2020 г. в размер на 4647,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 13.03.2021 г. в размер на 418,24 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил етажните собственици да заплатят на С.Н. сумата от 715 лв. – разноски направени пред първата съдебна инстанция.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е 1 неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Жалбоподателите намират исковете за доказани. Считат, че според районния съд решенията на ОСС са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Поддържат, че те пораждат задължение за ответника да заплаща определената с решенията на ОСС такса. Намират за неправилен извода на съда, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е доказано. Поддържат, че от доказателствата не се установяват периодите, през които ответникът е пребивавал в *********. Считат, че от доказателствата се установява, че имотът е бил обитаван повече от 30 дни през всяка от процесните години.

Намират, че ответникът е признал, че е отдавал имота за ползване на трето лице. Сочи, че е налице индивидуална партида за консумирана ел. енергия, както и че през процесния период е била консумирана такава. Навеждат, че е възможно имотът да е бил обитаван от лице, което е различно от ответника, поради което считат, че погрешно съдът е уважил възражението по чл. 51, ал.

2 ЗУЕС, след като е приел, че самият ответник не е пребивавал в страната.

Считат, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже това възражение, като се позовават на определение № 264 от 06.04.2021 г. по гр. д.

№ 3899/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Сочат, че ответникът не е уведомил управителя на ЕС, че ще отсъства повече от месец. Посочват, че според ответника той е придобил имота в режим на СИО. Оспорват приетото в мотивите на съдебното решение, че ищецът следва да обори обстоятелствата, установени от ответника относно това възражение. Поддържат, че през процесния период имотът на ответника постоянно е бил използван, вкл. от трети лица. Считат, че от доказателствата по делото не се установява, че процесният имот не е бил използван. Навеждат, че претенцията на ищците не касае само консумативни разходи. Намират, че съдът неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като жалбоподателите считат същото за недоказано и неоснователно, с оглед на което поддържат, че ответникът дължи процесните задължения и неустойките към тях. Молят да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да се уважат предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на С.Н., подаден чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемият счита, че правилно районният съд е приел за основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Поддържа, че е доказал, че процесният имот не е бил ползван повече от 30 дни през една календарна година през процесния период. Счита, че поради това той не дължи заплащане на претендираните разходи и че затова исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Навежда, че според удостоверение от Главна дирекция „Гранична полиция“ той е посещавал страната само 4 пъти, като найпродължителното му пребиваване е било в период от 4 дни. Намира възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано, а жалбата за неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представения отговор.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието 2 име и срещу които се води делото. Производството пред районния съд е образувано по искова молба на етажните собственици на вх. сектор „ABF“ от сграда на Гранд хотел Б., с административен адрес: *********. Самата етажна собственост, когато не е образувала сдружение на собствениците по Глава втора, Раздел III от ЗУЕС, не е субект на гражданското право. Затова тя няма и процесуална правоспособност да участва като страна и ищец в исков процес.

Надлежни страни са самите етажни собственици. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението на етажната собственост може да се осъществява във всеки отделен вход, като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. Затова и в настоящия случай ищци по делото са етажните собственици на вх. сектор „ABF“ от сграда на Гранд хотел Б., с изключение на ответника.

Исковата молба е подадена срещу С.Н., гражданин на *********, роден на *********, с паспорт ********* от паспортна служба *********, с адрес: г*********-а, и с адрес в *********, *********, Гранд хотел Б., ет. 3, ап. В31.

С нея срещу ответника са предявени осъдителни искове за присъждането на определени парични суми в общ размер на 18 802,56 евро, представляващи главници и неустойки за забава, ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищците са изложили следните обстоятелства, въз основа на които основават своите искове. Те твърдят, че на 08.11.2010 г. С.Н. е придобил собствеността върху Апартамент № В31, със сключването на договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148 от 08.11.2010 г., том III, рег. 3774, дело № 513/2010 г. по описа на нотариус С.В., рег. № 489 на НК. Сочи се, че имотът се намира в гр. Б., в Трисекционна жилищна сграда с РЗП 8239,44 кв.м., находяща се в УПИ V2879, 2880, 2915, 2914, в кв. 139 по плана на гр. Б., целият с площ от 2480 кв.м.

С апартамента са били прехвърлени и 26,17 кв.м. идеални части от общите части на сградата от правото на строеж. Съгласно справка по кадастралната карта имотът представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 89,72 кв.м., както и 26,46 кв.м. застроена площ общи части, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, самостоятелният обект се намирал на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Хотел, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на самостоятелния обект: гр. Б., *********. Имотът се намирал в сградата на Гранд хотел Б. /с предходно име: Флоримонт казино и СПА/ с административен адрес: *********. В исковата молба се твърди, че имотът попада към процесната етажна собственост.

Ищците твърдят, че на 23.08.2017 г. тази етажна собственост е провела общо събрание, на което са били взети решения, с които етажната собственост е определила извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, в това число организационно, техническо, административно обслужване на ЕС, в т.ч.: събиране на такси, събиране на сумите за ремонтни дейности, организация за/и заплащане на режийни и други разходи на трети лица, почистване общи части, снегопочистване, 3 поддръжка асансьор и др. Навежда се, че етажната собственост стриктно изпълнява задълженията си и до момента, като поддържа ЕС в чист и атрактивен вид с оглед на комфорта на собствениците, обитателите и гостите.

Посочва се и че поради незаплащане на определените такси за поддръжка и управление ЕС търпи загуби, тъй като се предоставят редица дейности по поддръжка и управление, за които ЕС следва да заплаща на трети лица.

В исковата молба се твърди, че за извършването на дейности по поддръжка и управление на етажната собственост с решение 4, т. 1 на Общото събрание на собствениците („ОСС“) е бил определен размер на такса за всеки един имот (собственик), като за ответника, който е собственик на апартамент В31, таксата поддръжка и управление е била определена в размер на 40 евро на кв. метър от площта на самостоятелния обект на година, което според ищците в случая е общо 4647,20 евро годишно, видно от приложение към Решение № 4. Според ищците таксата се дължи до края на месец декември предходната година, т.е. за следващата календарна година. Считат, че по силата на решения на ОСС собственикът се задължава да заплаща ежегодно такса за поддръжка и управление на ЕС в размер на 4647,20 евро. Те обаче твърдят, че ответникът не е заплатил дължимата такса за управление и поддръжка за 2019 г. /дължима до 31.12.2018 г./, за 2020 г. /дължима до 31.12.2019 г./ и за 2021 г. /дължими до 31.12.2020 г./, общо в размер на 13 941,60 евро.

В исковата молба се посочва и че на същото ОСС от 23.08.2017 г. по т. 7 от Решение № 4 е било взето решение, че при незаплащане на дължимата сума в посочения срок всеки собственик дължи неустойка, като обезщетение в размер на 0,1 % от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50 % от дължимата сума. С оглед на това ищците навеждат, че за таксата за 2019 г. неустойката е достигнала максималния размер от 50 % и е в размер от по 2323,60 евро, а относно 2020 г. е в размер на 2119,12 евро, като относно 2021 г. претендират неустойка в размер на 418,24 евро.

Ищците твърдят, че ответникът не е заплащал таксата за поддръжка.

Навеждат доводи, че представените от тях доказателства установяват претендираните вземания по основание и размер. Считат, че се установяват правнорелевантните обстоятелства, че ответникът е собственик на имот в етажната собственост, че е налице валидно и неоспорено решение на ОСС, с което са взети решения за определянето на дължимите суми за такса поддържане и управление и е посочен срок за плащане. С оглед на изложеното ищците са формулирали петитуми, с които са предявили срещу ответника осъдителни искове за присъждането на сума в общ размер на 18 802,56 евро, от които: 1. Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 4647,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2323,60 евро;

2. Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 4647,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2119,12 евро, и 3. Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. в размер на 4647,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. в размер на 418,24 евро, като е отправено и искане да се присъди и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата 4 на постъпване на исковата молба в съда /14.10.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.