Решение № 1139 от 10.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231000501412 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 31912/04.04.2023 г. на А. К. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № * срещу Решение № 1376/17.03.2023 г., по гр. д. № 9148/2021 г., на СГС, I- 1 с., в частта, с която е отхвърлен и с к а за осъждане на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.

2, да заплати разликата над присъдените 45000.00 лв. до сумата 100000.00 л в . , застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди болки, страдания и телесни увреждания, причинени му като водач на л.а.

„Алфа Ромео 145“, ДК № ********, в резултат от ПТП, настъпило на 11.11.2019 г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на 800 м. от ул. „Л.

Колев“, в посока Северна скоростна тангента, по вина на А. Д. Д. водач на л.а.

„Волво ХЦ-90“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 511, ал. 1 КЗ. Претендира разноски за две инстанции.

Въззивникът счита, че решението в атакуваната му част е неправилно и необосновано. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че получените при произшествието травми не се отличавали с особена тежест.

Посочва, че не е отчетено отражението върху здравето на ищеца на множеството счупени ребра и тежестта на психическото въздействие при ищеца на инцидента. Сочи, че размерът на обезщетението е занижен и не са 1 отчетени последиците, които ще продължават да бъдат търпени във времето, както и не била съобразена икономическата конюнктура в страна и постоянно нарастващите лимити на отговорността на застрахователите. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна СДРУЖЕНИЕ

„НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 130764706, депозира отговор вх. № 46441/16.05.2023 г., в който счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано. Счита за неоснователни оплакванията на въззивника за определяне на обезщетението в нарушение на принципа заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за несъобразяване на общественоикономическите условия в страната и застрахователните лимити. От своя страна излага анализ на събраните доказателства и счита за правилни изводите направени от съда въз основа на тях. Сочи, че нарушение на принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението не е налице. По същество моли за потвърждаване на атакуваната част от решението. Претендира разноски за въззивно производство.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба. Въззиваемият поддържа депозирания отговор чрез становище по съществото на спора вх. № 21366/28.09.2023 г.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 2363/06.06.2023 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане осъдителна искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

511, ал. 1 КЗ, вр. чл. 513 КЗ, поради което решението се явява и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращата жалба.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което не се налага да бъде отново възпроизвеждана, а въззивният съд препраща към тази част от мотивите на СГС, на осн. чл. 272 ГПК.

Пред настоящата инстанция предметът на въззивна проверка, очертан от сезиращата въззивна жалба, е първоинстанционното Решение № 1376/17.03.2023 г., в отхвърлителната 2 му част за разликата над присъдените 45000.00 лв. до размера на сумата 100000.00 лв. Атакуваното Решение № 1376/17.03.2023 г., е влязло в сила в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 45000.00 лв., застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва, считано от 24.10.2020 г. и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 100000.00 лв., до заявеният за разглеждане размер от 150000.00 лв., застрахователно обезщетение. Следователно въпросите за наличие на предпоставките за предявяване на иска, наличие на валидно застрахователно правоотношение, механизма на настъпване на произшествието в контекста на липса на съпричиняване във вредоносния резултат и, че при ПТП, настъпило на 11.11.2019 г., в гр. София, е пострадал въззивника-ищец, не са предмет на спор и са обхванати от силата на присъдено нещо. Извършването на деянието, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерните последици от него също са установени по задължителен за гражданския съд начин, на осн. чл. 300 ГПК, посредством одобреното от съда споразумение по нохд № 687/2021 г., на СРС, НО, 135-ти с., което на осн. чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда.

Спорният въпрос пред въззивната инстанция се концентрира върху размера на застрахователното обезщетение, дължимо на пострадалия при приложението на критерия за справедливост. Относими към така очертаният спорен въпрос са събраните от СГС специални знания, гласни доказателства и относимата медицинска документация

За установяване на претърпяните травматични увреждания от страна на ищеца е представена Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, I-ва Клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че за периода 12.11.2019 г. – 15.11.2019 г. ищецът е била хоспитализиран в лечебното заведение като е поставена окончателна диагноза „Счупване на пателата – открито-дясно; Открити рани на няколко области от горен(ни) и долен (ни) крайник(ци). Множествени счупвания на ребра – закрито. Извършено е консервативно лечение на дясна колянна става, по причина – открита фрактура.

Представена е и Етапна епикриза от 23.11.2029 г. от ДПБ „Св. Ив.

Рилск“", от която се установява, че на ищеца е била поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“.

В хода на първоинстанционното производство са събрани специални знания, посредством заключение на съдебно-медицинска експертиза, което преценено като компетентно и обективно дадено, се кредитира и от въззивния съд. След анализ на данните по делото и личен преглед на ищеца, експертът е установил, че в резултат на произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания - открита фрактура на дясното колянно капаче; разкъсно-контузни рани на десния лакът, на дясната подбедрица и на лявото коляно, фрактури на 9-то и 10-то ребро (в епикризата неправилно посочени като 5-то и 6-то), в дясно по аксиларната линия. Сочи, че по своя медикобиологичен характер фрактурата на дясното коляно е довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни (в случая до 3 месеца), а останалите увреждания до разстройство на здравето неопасно за живота. Експертът сочи, че непосредствено след произшествието ищецът е постъпил в болнично заведение, където получените рани са били обработени и зашити, поставен бил на постелен режим, десния крак в областта на счупеното капаче бил обездвижен с ортопедична ортеза за срок от 3 два месеца, без необходимост от оперативна интервенция. След изписването лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и прием на медикаменти. Според експерта откритите рани са зараснали за около две седмици с остатъчни козметични белези, ребрата за срок до 25 дни, след което ищецът е провел дихателна гимнастика, а фрактурата на дясното колянно капаче е зараснала в срок от 2 месеца. Появилата се окнатура на ставата и за премахване на мускулната хипотрофия на дясното бедро и подбедрица, наложили след свалянето на имобилизацията ищецът да проведе рехабилитация по раздвижване. Експертът обобщава, че общо оздравителният период е продължил 3 месеца, в който ищецът е търпял болки и страдания най-интензивни в първите 30 дни след катастрофата и около 3-4 седмици по време на рехабилитацията. В първите 2 месеца се е придвижвал с помощни средства, което е довело до затруднения в обслужването и ежедневието, а поради фрактурите на ребрата е имал около 30 дни затруднено дишане в дясната гръдна половина. Към момента на изследването общото здравословно състояние на ищеца е възстановено. На дясното коляно и над лявата колянна става са установени остатъчни кожни белези. Фрактурата на дясното коляно е зараснала при възстановено движение по свиване, но с намален обем от 10% при разгъване, което създава затруднения само при клякане и продължително слизане по наклонен терен. Налице е и остатъчна хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро и отчасти на дясната подбедрица, налагащи провеждане на допълнителна рехабилитация. Сочи, че е възможно да изпитва спорадично болки при студено и влажно време, които бързо да отзвучават след прием на аналгетици. Данни за усложнения или други негативни последици експертът не е констатирал.

По делото са събрани и специални знания, посредством заключение на съдебно-психиатрична експертиза, което неоспорено от страните е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивната инстанция като обективно и безпристрастно дадено. Експертът сочи, че в резултат на произшествието при ищеца е възникнало адаптационно разстройство с изразена невротично-депресивна симптоматика, представляващо „посттравматичен стрес“, изразяваща се в спонтанна репродукция на инцидента като спомени и представи, лека дистимия, нарушен сън с кошмарни сънища, тревожност, напрежение, известна емоционална лабилност и страхово напрежение в определени ситуации - при нужда от пътуване в автомобил или да шофира. Сочи, че посттравматичното стресово разстройство е психиатрично заболяване, чието лечение е възможно, но поставено в зависимост от тежестта на психотравмата и продължителността на проява на симптоматиката. Експертът е установил, че по повод невротичното състояние ищецът двукратно, в периода 22.11.2019 г.

- 02.03.2020 г., е провел лечение в Отделение „Диагностично-консултативен блок“ на ДПБ „Св. Иван Рилски“ и извън това амбулаторно лечение с психотропни медикаменти под контрол на лекар до началото на м. 03.2020 г.

В съдебно заседание, експертът уточнява, че при ищеца към момента не е налице невротична симптоматика, а единствено остатъчно страхово напрежение, когато пътува в автомобил или шофира.

За установяване на търпяните от ищеца болки и страдания, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел - А. П., майка на ищеца, чиито показания съдът цени в частите, които са резултат на непосредствени и лични впечатления и не противоречат на възприетите за установени факти и обстоятелства, както и при отчитане на 4 близката й родствена връзка с ищеца. Свидетелката излага, че след изписването от болницата лечението на ищеца продължило в домашни условия. Сочи, че болките и невъзможността на ищеца да се движи, наложили тя изцяло да поече грижите за него. След втория месец ищецът започнал да се придвижва самостоятелно, но продължил да изпитва болки при смяна на времето. Твърди, че в резултат на продължителния прием на обезболяващи лекарства синът й получил нарушения на стомашно-чревния тракт, както и търпял странични ефекти от приема на силните психотропни средства.