Определение № 2690 от 27.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690 гр. Бургас, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501777 по описа за 2025 година

Производството е по частната жалба на Х. И. Х. , ЕГН ********** от с .*** против определение №5411/01.10.2025 г. на РС – Бургас , постановено по гр.д.№6002/25 г. по описа на РС – Бургас , с което исковата молба , по която е образувано делото е върната и производството по делото е прекратено. Исковата молба на Х. Х. е против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за установяване , че правото на принудително изпълнение е погасено по давност по вземане по изпълнителен лист за сумата от 864 лв. При изчисляване цената на иска ищцовата страна е калкулирала сумите както следва: - 509.35 лв. - главница по неизплатен договор за кредитна карта , 330.30 лв. – мораторна лихва и 25 лв. – разноски. С разпореждане съдът е оставил ИМ без движение с указание за довнасяне на държавна такса в размер на още 100 лв. , тъй като били предявени три иска. Депозирана е била уточнителна молба , в която се сочи ,че иска е само един – сумата по изпълнителния лист. След това съдът с обжалваното определение е върнал ИМ и е прекратил производството. С иска си по чл.419 от ГПК страната цели да отрече правото на кредитора да събира вземането си по принудителен път от длъжника , че правото на принудително изпълнение е погасено по давност , въпреки съществуването на самото вземане. Вземането на длъжника произтича от едно общо основание – неизпълнение на задължението по договор за кредит. Не са налице различни договори , за да мбъде необходимо да се отрича поотделно всяко вземане, за което да се дължи отделна такса. Страната твърди , че иска е само един , а не три както е визирал съда. Моли се за отмяната на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№6002/25 г. по описа на РС – Бургас е било образувано по ИМ на Х. И. Х.. Същата сочи , че по изпълнителен лист на „ЕОС Матрикс“ЕООД срещу нея е било образувано изпълнително дело №577/2015 г. на ЧСИ Миндова. За вземане в размер на 1

509.35 лв. – главница по неизплатен договор за кредитна карта , 330.30 лв. – мораторна лихва и 25 лв. – разноски ведно със законната лихва , начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Взискателят „ЕОС Матрикс“ЕООД е проявил бездействие в продължение на повече от 5 години. На 10.01.2020 г. взискателят подава молба за неговото прекратяване и с постановление от 10.02.2020 г. на ЧСИ делото е прекратено , а изпълнителния лист – върнат на страната. Още същия ден „ЕОС Матрикс“ЕООД подава нова молба зза завеждане на изпълнително дело – с №196/2020 г. с искане в молбата за извършване на справка за налични банкови сметки на Х.Х. и евентуално при наличие – да бъде наложен запор върху тях. Справката е извършена на 18.12.2020 г. като банкови сметки не са открити и не е наложен запор. На 22.12.2020 г. страната сочи , че е извършен опис на движими вещи в дома на Х.. Твърди се , че това е извършено след изтичане на давностния срок по чл.110 от ЗЗД. Изпълнителния лист №2234 от 30.04.2015 г. е за вземане , което е погасено по давност според ищцата и не се дължи изпълнение. Страната е посочила че давност не тече по време на изпълнителния процес.

Позовава се на ТР №2/2013 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Молбата за новото изпълнително дело не прекъсва давността. Молбата за справки за налични сметки също не прекъсва давността. Искането за запор е направено под условие , което в случая не е налице – няма открити налични банкови сметки. До 26.09.2020 г. погасителна давност не тече и до тогава е изтекъл давностния срок по чл.110 от ЗЗД според ищцата Х.. Поради това страната е поискала от съда да приеме за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД че не дължи плащане на парично задължение в размер на 864 лв. , а именно – за сумата от 509.35 лв. – главница по неизплатен договор за кредитна карта , 330.30 лв. – мораторна лихва и 25 лв. – разноски , които суми са описани в изпълнителен лист №2234/30.04.2015 г. , издаден по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение поради това , че правото му да претендира принудително изпълнение е погасено по давност.Направени са доказателствени искания с ИМ.

С разпореждане №9344 от 07.08.2025 г. производството по делото е било оставено без движение като е указано на ищцовата страна да довнесе 100 лв. държавна такса , тъй като са предявени три установителни сика по чл.439 от ГПК. Указано е на страната че при неизпълнение ИМ ще бъде върната.

По повод разпореждането от страна на ищцата Х. е била депозирана молба , с която сочи , че за снабдяването със заповед за изпълнение е била платена една такса – иска следователно е един и няма основание за заплащане на три такси , затова е платена и само сумата от 25 лв.Направено е искане в случай че съдът прецени че се дължат три такси да й бъде дадено указание за заплащане на съответните такси.

Последвало е постановяване на ново разпореждане №10745 от 15.09.2025 г. , с което производството пак е оставено без движение като на страната подробно е указано , че исковете които е предявила са три и следва да бъде доплатена д.т. още 100 лв. в едноседмичен срок от уведомлението. Отново е указано , че следва връщане на ИМ при неизпълнение. Съобщението е било връчено на процесуалния представител – адвокат на 2

18.09.2025 г.

В дадения едноседмичен срок изпълнение не е последвало.

На 01.10.2025 г. съдът е постановил определение №5411 , с което ИМ е била върната на Х. Х. и производството по делото е било прекратено в съответствие с дадените с разпореждането указания на страната. Подробно съдът е посочил , че исковете са три , тъй като страната подробно е посочила , че правото на принудително изпълнение е погасено по отношение на три отделни вземания – за главница , за лихви и за разноски. Като е констатирал , че в дадения срок – от получаването на 18.09.2025 г. на съобщението до 25.09.2025 г. изпълнение не е последвало съдът е счел , че следва да върне ИМ и да прекрати производството , което е и сторил.

Частната жалба е допустима – същата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок от уведомяването, като е внесена и определената от съда държавна такса. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт по прекратяване на производството по делото.

По отношение основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Предявен е иск пред районния съд за установяване недължимост на вземане по изпълнителен лист №2234/30.04.2015 г. общо за сумата от 864 лв. поради погасяването по давност , който е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение , издадена по реда на чл.410 от ГПК. Страната твърди , че в заповедното производство е претендирана тази сума и е платена д.т. от 25 лв. Сумата включва 509.35 лв. – главница по неизплатен договор за кредитна карта , 330.30 лв. – мораторна лихва и 25 лв. – разноски. Релевантно в случая е в заповедното производство дали са предявени искания за всяка една от сумите поотделно и са заплатени д.такси за всяко отделно вземане или сумата е претендирана общо – главница и акцесорни вземания. В тази насока - ВКС, ТК, І отд. е постановил с Опр. № 379/11.05.2010г. по ч.т.д. № 215/2010г., че когато с едно заявление по чл.410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания – напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената в нормата на чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сума. В случая е претендирана обща сума като е платена такса в размер само на 25 лв. С предявения иск по чл.439 от ГПК обаче се установява дали вземането на кредитора съществува /погасяване по давност/, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства приложение намира чл.1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания / главница и лихви/ и заповедта за изпълнение е издаденаза обща сума, то съответно искът по чл.439 от ГПК е предявен за признаване на установено съществуването / погасяване по давност/ на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл.72, ал.1 ГПК 3 държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв. По тези съображения следва да се приеме, че ищецът по предявения иск по чл.439 от ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл.72, ал.1 ГПК, т.е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл.1 от ТДТСГПК, т.е в размер на 4%, но не по –малко от 50 лв. Следователно в процесния случай за всяко едно вземане на отделно основание – главница , лихви и разноски следва да се приеме че е предявен отделен иск и следва да се определи и се дължи отделна държавна такса – в случая по 50 лв. / общо 150 лв./ В този смисъл е и практиката на ВКС – Вж. Определение №640 от 16.07.2010 г. , постановено по ч.т.д. №436 по описа на ВКС , търговска колегия , първо отделение за 2010 г. Като е стигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение по чл.129 от ГПК – като е констатирал неизпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради неоснователност на частната жалба на Х. Х..

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5411/01.10.2025 г. на РС – Бургас , постановено по гр.д.№6002/25 г. по описа на РС – Бургас , с което исковата молба , по която е образувано делото е върната и производството по делото е прекратено.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4