Определение № 20350 от 21.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20350 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509382 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 407 вр. с чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника С.Я. срещу Определение 9638/26.02.2025г, постановено по ч.гр.дело № 64807/2022г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист срещу частния жалбоподател за сумата 400,00 лева-адвокатско възнаграждение на заявителя в заповедното производство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и 25,00 лева платена държавна такса.

Изложени са оплаквания, че не се дължат разноски, защото не е дал повод за завеждане на делото и заплатил сумите по издадената заповед преди да му бъде връчен препис от нея. Евентуално се сочи прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заявителя оспорва частната жалба. Сочи, че длъжникът е заплатил сумата едва след образуване на заповедното дело, като е могъл и по-рано да го стори, защото надлежно и то по негово искане е уведомен за банкова сметка на заявителя по която да преведе сумата, която незаконно (в качеството на ЧСИ) е удържал от заявителя в хода на образувано изп.дело.

СГС след преценка твърденията и възраженията на страните и с оглед материалите поделото намира жалбата за неоснователна.

Срещу С.Я. е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 630,00 лева.

След образуване на делото пред СРС Я. е подал възражение по чл. 414 ГПК. В него не се твърди да има плащане и след като то не е обосновано по никакъв начин, СРС е дал 1 указания за предявяване на иск.

От заявителя е постъпило становище, че сумата му е платена без разноските за заповедното дело.

СРС е обезсилил заповедта и издал изпълнителен лист съобразно указанията по ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Определението в обжалваната му част е правилно.

Възможностите на длъжника да оспори разноските по заповедното дело са или с частна жалба по чл. 413, ако не е подал възражение срещу заповедта или в хода на последващ исков процес, или в процедура по чл. 414а от ГПК.

Я. не е подал частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

В подаденото от него възражение няма обосновка. Същото е бланково по чл.

414. Даже да се приеме, че е могло да се квалифицира като такова по чл. 414а с оглед представени доказателства за частично плащане, то в него няма възражение за недължимост на разноски, каквато уредена възможност има в чл. 414а, ал. 3 ГПК.

Срокът за такова възражение е същият като по чл. 414 ГПК. След изтичането му и при липса на частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК и на исков процес възражения за недължимост на разноските не могат да се разглеждат, включително такива за прекомерност на хонорар на адвокат, като самото възражение за прекомерност се прави за пръв път с частната жалба и само на това основание е недопустимо, доколкото е могло да се направи и по-рано, тъй като СРС е дал възможност на частния жалбоподател за становище по молбата на заявителя за изпълнителен лист за разноските.

Отделен е въпросът, че всяко плащане след образуване на съдебно производство за вземането е плащане в хода на делото, а с оглед факта, че самият частен жалбоподател е искал от заявителя (преди образуване на делото) сметка по която да преведе сумата, получил е такава, но не е предприел своевременно плащане на дължимото сочи и на извод, че е дал повод за образуване на делото. Жалбоподателя много добре е знаел, че действията му по изпълнителното дело са обявени за незаконни от съда. Знаел е и от коя банкова сметка е удържал сумите неправомерно и изобщо не е имало нужда да пита за друга сметка на длъжника, за да му възстанови незаконно удържаните суми. Въпреки, че е получил такава повече от 10 дни след това е бездействал и е платил едва след образуване на заповедното дело и то не изцяло (част от сумата е платена едва през м.02.2023г.)

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

2

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 9638/26.02.2025г, постановено по ч.гр.дело № 64807/2022г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната му част, с която е разпоредено да се издадат изпълнителен лист в полза на адвокат В. И. срещу частния жалбоподател за сумата 400,00 лева-адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на заявителя в заповедното производство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и изпълнителен лист в полза на заявителя за 25,00 лева платена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3