Решение № 6325 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6325 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Т.а Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100505017 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 517 от 27.01.2022 год., постановено по гр.дело № 31216/2021 г. на СРС, ІІІ Г.О., 176 състав, е признато за установено по предявения от ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******* против Т. В. А., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******* не дължи на Т. В. А., с ЕГН: **********, сумата от 1650 лева - разноски, сторени във въззивното производство за адвокатско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист от 12.08.2013 г. по влязло в сила решение № 89 от 20.06.2013 г. по гр.дело № 246/2013 г. по описа на АС - гр.Варна и е образувано изпълнително дело № 20211110400809 на ДСИ при СРС. С решението на съда е осъден Т. В. А., с ЕГН: **********, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******* на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 140 лева - съдебни разноски.

Срещу решението на СРС, 176 с-в е постъпила въззивна жалба от Т. В. А., подадена чрез пълномощника адв.М. К., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата от 1650 лв. от страна на ищеца по отношение на ответника бъде отхвърлен 1 изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, в противоречие с Конституцията на Р.България и ЕКЗПЧОС, както и в нарушение на съществени процесуални правила във връзка с правото на ответника на обективна съдебна защита. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ищец Застрахователна компания „Л.И.“ АД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца Застрахователна компания „Л.И.“ АД, гр.София срещу ответника Т. В. А., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи принудително изпълнение на ответника н а сумата от 1650 лева - разноски, сторени във въззивно производство за адвокатско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист от 12.08.2013 г. по влязло в сила решение № 89 от 20.06.2013 г. по гр.дело № 246/2013 г. по описа на АС - гр.Варна и е образувано изпълнително дело № 20211110400809 на ДСИ при СРС . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени 2 конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Като неоснователни следва да се преценят и доводите на ответника, че съдът е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби на закона при постановяване на обжалваното решение, на Конституцията на Р.България и ЕКЗПЧОС. Противно на изложеното във въззивната жалба с оглед данните по делото при постановяване на обжалваното решение не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, включително на норми от правото на Европейския съюз и на Конституцията на Р.България. При постановяването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Неоснователен е изложения във въззивната жалба довод, че съдът неправилно е уважил изцяло, като основателен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост от страна на ищеца на сума в размер на 1650 лв. по издаден въз основа на влязло в законна сила съдебно решение изпълнителен лист, в полза на ответника по делото. Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционният съд, направен в съответствие със събраните по делото доказателства, че петгодишния давностен срок, с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД по отношение на процесното вземане е изтекъл. Т.е. в процесния случай следва да се приеме за установено, че е погасено правото на кредитора- ответник Т. В. А. да иска принудително изпълнение на процесната сума от 1650 лв., за която е издаден изпълнителен лист на 12.08.2013 г., въз основа на влязло в законна сила на 28.07.2013 год. съдебно решение, постановено по гр.дело № 246/2013 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна. В процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ответникът по делото и взискател по изпълнението е образувал срещу ищеца и длъжник по изпълнението изпълнително дело, на основание на издадения на 12.08.2013 г. изпълнителен лист, въз основа на влязло в законна сила на 28.07.2013 год. съдебно решение, постановено по гр.дело № 246/2013 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна. Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че процесното изпълнително дело № 20211110400809 на ДСИ при СРС е било образувано на 31.03.2021 г. По отношение на вземането по процесния изпълнителния лист, издаден на 12.08.2013 г., въз основа на влязло в законна сила на 28.07.2013 год. съдебно решение, постановено по гр.дело № 246/2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна, е приложим на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД петгодишния давностен срок.

3

Нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В процесния случай, давността за вземането на ответника е започнала да тече от момента на влизане в законна сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист- 28.07.2013 год. С оглед данните по делото, единствения обоснован извод в процесния случай е, че погасителната давност за процесното вземане е изтекла на 28.07.2018 год., т.е. още преди образуване на 31.03.2021 год. на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист. Т.е., към момента на образуване на изп.дело № 20211110400809 на ДСИ при СРС е изтекла петгодишната погасителна давност за процесното вземане по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Ответникът по делото и взискател по изпълнението е подал молба на 31.03.2021 г. за образуване на изпълнително дело, с приложен изпълнителен лист за вземането предмет на изп.дело № 20211110400809 на ДСИ при СРС , след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, вр. чл.117 от ЗЗД.

Изложените съображения налагат извода, че вземането на ответника Т. В. А. по отношение на ищеца Застрахователна компания „Л.И.“ АД, гр.София за сумата от 1650 лв., за която е издаден изпълнителен лист на 12.08.2013 г., въз основа на влязло в законна сила на 28.07.2013 год. съдебно решение, постановено по гр.дело № 246/2013 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна, е погасено по давност, поради което не се дължи от страна на ищеца. Предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционият съд.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец по делото.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 517 от 27.01.2022 год., постановено по гр.дело № 31216/2021 г. на СРС, ІІІ Г.О., 176 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на 4 чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5