Решение № 742 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20231001000760 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 389/23.03.2023 г. по т.д. № 1636/2022 г. на СГС, VI-16 състав е осъдена АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление в град София, 1606, бул. „Македония“ № 3, ЕИК 000695089, да заплати на „ГРОМА ХОЛД“ ЕООД, ЕИК 101611650, „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД” АД, ЕИК 101111481 и „БКС” ЕООД, ЕИК 101005001, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Пътно поддържане област Благоевград 2018“, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 200 000 (двеста хиляди) лева - главница - част от общо вземане в размер на 88370874.94 лева, представляваща възнаграждение за изпълнени дейности по договор № РД-37-7 от 14.06.2019 г., за което са издадени фактура № 0000000092 от 28.11.2022 г. и фактура № 0000000094 от 28.11.2022 г., на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумата 250555,55 лева (двеста и петдесет хиляди петстотин петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава върху частта от главницата в размер на 2 000 000 лева – възнаграждение по фактура № 0000000032/07.05.2021 г. за периода 07.06.2021 г. – 31.08.2022 г., претендирано частично от вземане в размер на 11 120 001.77 лева, заедно със законната лихва върху частта от главницата в размер на 2 000 000 лева – възнаграждение по фактура № 0000000032/07.05.2021 г. от предявяването на исковата молба - 01.09.2022 г. до 13.02.2023 г. - датата, предхождаща окончателното погасяване, която е в размер на сумата 92222.22 лева (деветдесет и две хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и две стотинки), както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата 132 983.18 лева (сто тридесет и две хиляди деветстотин осемдесет и три лева и осемнадесет стотинки) – разноски за производството, които суми следва да се заплатят разделно в съотношение: 40 % за „ГРОМА ХОЛД“ ЕООД, 23.89 % - за „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - БЛАГОЕВГРАД” АД и 36.11 % - за „БКС” ЕООД, като главните искове, с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД, са отхвърлени 1 за разликата над сумата 2 000 000 лева до предявения частичен размер от 2 200 000 лева като погасени чрез плащане, извършено в хода на производството.

С определение от 06.07.2023 г. по посоченото дело СГС се е произнесъл по искане на Агенцията за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като го е оставил без уважение.

Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва в неговата осъдителна част. Поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. На първо място се поддържа, че СГС не съобразил, че исковете са на договорно основание и не изследвал твърденията на АПИ, че дейностите по процесните Сертификати № 41 и 49 са такива, извършени извън предмета на договора за текущ ремонт, по който са претендирани. Първият от тях касаел дейности по основен ремонт, а вторият дейности, които не са изпълнявани на републикански път, управляван от АПИ, а са извършвани на общински такъв, съответно тези дейности са извън предмета на процесния договор. Възприетото от първоинстанционният съд, че „осчетоводяването на фактурите и извършването на заплащане по тях е признание на задължението“ не предопределяло характера на дейностите по сертификати № 41 и № 49 и разграничението на текущ и основен ремонт, което е технически въпрос. За установяване на тези обстоятелства била поискана съдебно-техническа експертиза, която не била допусната. Не можело още да се приеме, че плащането било признание на задължението, тъй като същото било извършено съобразно решение на Народното събрание, т.е., по волеизявление на висшестоящ орган.

На следващо място се сочи, че съдът неправилно не приел, че е приложимо правилото на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, въпреки че липсата на плащане се дължало на решение на Народното събрание, с което АПИ била длъжна да се съобрази до обявяването му за противоконституционно, на основание чл. 86, ал. 2 от Конституцията, поради което и неправилно била приета за основателна и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Жалбоподателят е въвел и оплакване за нарушение на процесуалните правила – липса на надлежен доклад по делото, особено след направеното изменение на исковете, възпрепятствало ответника да докаже твърденията си, както и неоснователно недопускане на поисканата съдебно-техническа експертиза, целяща да докаже твърденията на ответника, че работите по сертификати № 41 и № 49 не попадат в обхвата на договора, по който ищецът претендира плащане.

Жалбоподателят е направил искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Направено е доказателствено искане за допускане изслушването на Съдебнотехническа експертиза, обосновано с посочените по-горе процесуални нарушения на СГС, по следните въпроси: 1. Дейностите, предмет на процесните сертификати № 41 и № 49, дейности по текущ ремонт и поддържане ли са (по смисъла на Наредба № РД-0220-19/2012 г.) или такива по друг вид СМР, съответно какъв; За дейностите, предмет на процесните сертификати № 41 и № 49 било ли е необходимо снабдяване със строителни книжа по реда на ЗУТ и Наредбите по приложението му и 3. Извършени ли са качествено и съобразно възложеното по договора всички дейности по посочените два сертификата.

Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.

АПИ са депозирали и частна жалба против определението от 06.07.2023 г. В нея 2

АПИ са искали разноските да не бъдат възлагани изцяло в тяхна тежест, а съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, с доводи, че не са станали причина за завеждане на делото и относно платените в хода на процеса суми, както приел СГС.

Сочат, че са били обвързани от решение на Народното събрание относно разплащанията на СМР, според което са били длъжни да задържат плащането на 50% от задълженията до следващо решение на Народното събрание, до момента, в който първото е било обявено за противоконституционно на 10.12.2022 г. Молят обжалваното определение да бъде отменено и в тяхна тежест да бъдат разпределени само разноските, дължими съобразно уважената част от исковете.

Ищците не са депозирали отговор на частната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба си молба, уточнена с молба от 11.10.2022 г. ищците „Грома Холд“ ЕООД, „Водно строителство – Благоевград“ АД и „БКС“ ЕООД са твърдели, че били съдружници в ДЗЗД „Пътно поддържане област Благоевград 2018“, ЕИК 177326821 и като такива сключили с ответника АПИ договор № РД-37-7/14.06.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища по обособени позиции територията на югозападен район, стопанисван от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 1, който бил със срок от 60 месеца. В изпълнение на сключения с ответника договор, дружествата-изпълнители извършили множество работи/дейности по превантивно, текущо и зимно поддържане на републиканските пътища, както и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации за времето от датата на сключване на процесния договор (14.06.2019 г.) до предявяването на исковата молба (01.09.2022 г.), за което били съставени всички необходими сертификати, с одобряването на които работата се считала за приета от страна на възложителя и последният дължал нейното заплащане. До предявяването на исковата молба стойността на извършената, безспорно установена, приета и поради това дължима за плащане от АПИ работа по изпълнение на възложените дейности, възлизала на общо 117925037,10 лева с ДДС. За посочената сума било сключено споразумение, в което страните се уговорили, че ще бъде платена след одобряването на бюджет, но не по-късно от 30.06.2022 г., като било извършено частично плащане и били погасени 50 % от задълженията. Частичното вземане, предмет на настоящето производство се доказвало със сертификат № 36, на стойност 8075132.45 лева с ДДС и издадената въз основа на този сертификат фактура № 0000000032/07.05.2021 г. От тази сума ответникът заплатил 50 % и дължал сумата от 4037566.22 лева с ДДС, част от която било и процесното вземане в размер на 2 000 000 лева. Причината за това частично плащане било Решение на НС от 20.04.2022 г., с което заплащането на останалите 50% се отлагало до постановяването на следващо решение на НС в този 3 смисъл. Изложени са твърдения, че това решение на НС противоречи на правото на ЕС и на международен договор. Направени са твърдения, че е изпълнил всички свои задължения по договора във връзка с извършване на възложените работи, сертифицирани и приети от АПИ със сертификат № 32, но АПИ не изпълнила задължението си да ги заплати изцяло в уговорения срок. Върху главницата била дължима и законна лихва за забава. Въз основа на изложеното е поискано АПИ да бъде осъдена за заплащане на сумата 2 000 000 лева - главница - част от общо вземане в размер на 88 370 874.94 лева и сумата 251 666.67 лева - обезщетение за забава върху частта от главницата от 2 000 000 лева, считано от 06.06.2021 г. до датата на предявяването на исковата молба – 01.09.2022 г., което акцесорно вземане е част от вземане в размер на 11 120 001.77 лева, заплащането на които е претендирано от ищците в съотношение: 40 % за „ГРОМА ХОЛД“ ЕООД, 23.89 % - за „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - БЛАГОЕВГРАД” АД и 36.11 % - за „БКС” ЕООД.

Ответникът АПИ е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове, с твърдения, че с решение на Народното събрание на Република България за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, прието на 20 април 2022 г., Обн. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г. бил установен нов ред за извършване на плащания от страна на АПИ на всички финансови задължения по договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации), сред които попадал и процесният договор. Съгласно т. 1 от цитираното решение, АПИ следвало да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 % от всички финансови задължения, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на решението, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно[1]възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, включително 2 ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели. Редът за плащането на останалата част от всички фактури по посочените договори бил залегнал в т. 2 от решението на Народното събрание и предвиждал останалите 50 % от всички финансови задължения на АПИ по т. 1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, да се погасят след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. В този смисъл, фактическият състав за извършване на плащане на останалата част от претендираните вземания бил неосъществен. Този фактически състав следвало да завърши с последващо решение на Народното събрание на Република България, взето въз основа на доклад на посочената междуведомствена работна група и становище на Парламентарната комисия по регионална политика. Включително и към депозирането на отговора липсвало решение на НС, в изпълнение на което да бъде извършено плащане от страна на АПИ, която не била изпаднала в забава по посочения договор.