Определение № 265 от 15.05.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Разград, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500172 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 476 от 04. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 221/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Р. Г. Д., претендирани като неплатени негови задължения по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Карт – 19108053/ 27.01.2022 г., в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитираните договори, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу Р. Г. Д. за парично вземане в размер на 1077, 76 лева – представляваща главница във връзка с договор за револвиращ потребителски кредит; сумата 17, 33 лева – възнаградителна лихва за периода 27. 01. 2022 г. до 08. 09. 2022 г. по същия договор за потребителски кредит; сумата 192, 59 лева обезщетение за забава за периода 09. 09. 2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е съобразена 1 разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Карт – 19108053/ 27.01.2022 и Р. Г. Д., според който на последния е предоставен потребителски кредит.

С разпореждане № 430/ 27. 03. 2024 г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си : да изложи обстоятелства като се твърди, че е усвоен кредит в размер на 1 000.00 лева, на какво основание се претендира главница в размер на 1 077.76 лв.; начало на просрочие; не се сочат обстоятелства относно извършените от посочения длъжник плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план, включващ вноска по кредит.

Заявителят е подал молба, с която е изложил становище, че не се счита задължен и не е изпълнил указанията на съда.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“а“ е посочено , че се претендира вземане за главница в размер на 1077, 76 лева във връзка с договор за потребителски кредит, в т. 12 са изложени обстоятелства, че кредитополучателят е усвоил общата сума 1 000 лева, като от приложения договор е видно, че е предоставена в заем сума от 899 лева за покупка на стоки. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, как са отнесени от кредитора за погасяване на задълженията с оглед на сключените договори за кредит и за застраховка. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна 2 страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

За пълнота следва да бъде посочено, че заявителят не е приложил и сключения договор за цесия с оглед извършване на проверка, относно твърдяната от него процесуална легитимация.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 476 от 04. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 221/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3