Решение № 94 от 20.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Перник, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251700100597 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 5725/23.09.2025 г. от В. Г. Д. против С. П. М., с която са предявени кумулативни осъдителни искове ответникът да заплати на ищеца, както следва: 1) сумата от 23 000 лв. - невърнат остатък от сума по предоставен паричен заем, съгласно сключения между заемодателя В. Г. Д. и заемополучателя С. П. М. договор за паричен заем от 09.04.2020г.; 2) сумата от 56 000 лв. – невърнат остатък от сума по предоставен паричен заем, съгласно сключения между заемодателя В. Г. Д. и заемополучателя С. П. М. договор за паричен заем от 23.09.2022 г.

В срока по чл. 131 ответникът, чрез адв. Б. е депозирал писмен отговор, с който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Потвърждава, че ищецът и ответникът се намират в родствена връзка, както и че между тях на 09.04.2020г. е бил сключен договор за паричен заем в размер на 30 000 лева. Оспорва твърдението, че от общия размер 30 000 лева са заплатени само 7000 лева и че остава неизплатена сума в размер на 23000 лева. Съгласно приложените към отговора 31 броя разписки от „Изи Пей“, С. М. е изплатил напълно сумата от 30 000 лева на ищеца. Потвърждава, че между страните на 23.09.2022г. е бил сключен договор, като оспорва, че на С. М. е преведена сумата от 100 000 лева. Видно от приложения договор за паричен заем от 23.09.2022г. заемодателят се е задължил да предостави на заемодателя сумата от 100 000 лева, като предаването на сумата е записано, че ще се извърши в брой или по банков път, след писмено поискване. Видно обаче от приложеното към исковата молба платежно нареждане от 07.09.2022г. на С. М. е предоставена единствено сумата от 40 000 лева. Твърди, че на С. М. други суми не са му предоставяни, нито по банкова сметка, нито на ръка. Признава, че на С. М. под формата на парични заеми е предоставена сумата общо от 70 000 лева, а именно: сума в размер на 30 000 лева по паричен заем от 09.04.2020г. и сума в размер на 40 000 лева по паричен заем от 23.09.2022г. Видно от исковата молба, ищецът признава, че по втория договор за заем от 23.09.2022г. е получил сума от ответника в размер на 44 000 лева, което е с 4000 лева повече, 1 отколкото същият е предоставил. По-високият размер на получената от ищеца сума е в резултат на устна договорка между страните за заплащане на лихва върху отпуснатата сума.

В тази връзка твърди, че С. М. е върнал на ищеца абсолютно всички получени под формата на парични заеми суми и към настоящия момент същият не дължи претендираната сума от 79 000 лева.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения по делото Договор за заем от 09.04.2020 г. се установява, че между ищеца В. Г. Д., като заемодател и ответника С. П. М., като заемател, е сключен Договор за заем, по силата на който заемодателят предава по банков път на заемателя безлихвен заем в размер на 30 000 лева, за срок от пет години, считано от датата на нотариалната заверка на настоящия договор – 09.04.2020г., като заемателят се задължава да върне заетата сума, като не се спори, че посочената заемна сума реално и изцяло е предадена от заемодателят на заемополучателя. В чл. 2 от договора заемателят по него декларира, че е получил заемната сума в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева изцяло по банков път, преди подписване на настоящия договор. В тази част, в която е направено удостоверяване от ответника-заемател, че сумата от 30 000 лв. му е предоставена от заемодателя-ищец, подписаният между страните договор представлява разписка, която като частен свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила срещу ответника-заемател, тъй като удостоверява неизгодния за издателя си факт, че процесната сума действително му е била предоставена в заем. При липса на доказателства установяващи неавтентичността му, а и твърдения за това, документът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – получаването на договорения заем от 30 000 лв. - чл. 180 ГПК, което и изрично се признава от ответника С.

М..

От представения по делото Договор за паричен заем от 23.09.2022г. се установява, че между ищеца В. Г. Д., като заемодател и ответника С. П. М., като заемател, е сключен Договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се задължава да предостави в заем на заемателя сумата от 100 000 лева, като заемната сума ще бъде предоставяна от заемодателя на заемателя до подписване на настоящия Договор. Предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извършва в брой или по банков път. Заемателят се задължава да върне заетата сума, в брой или по банков път, по всяко време. Уговорена е месечна вноска в размер на 2000 лева, от датата на подписване на Договора до издължаване на заемната сума и че падежът на заемната сума изтича на 30.09.2027г., както и други условия. Съгласно чл.2.1 от Договора, заемодателят е длъжен да издаде разписка при погасяване на сумата по заема-ако е изплатена в брой. Фактът на реално предаване на сумата от 40 000 лв. се установява от платежно нареждане от 07.09.2022 г., което и изрично се признава от ответника С. М..

За предаване на останалата част от уговорената заемна сума по Договор за паричен заем от 23.09.2022г., в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – договор, сключен между роднини по съребрена линия до четвърта степен включително, е допуснат разпит на ангажирания от ищеца св. М. Ш., от чиито показания се установява, че знае много добре нещата около сумите, защото В. Д. превел 40 000 лв. по банков път на С. М.. Присъствала и била очевидец когато два-три дена преди 24.09.2022 г. В. Д. занесъл пари кеш и дал на С. в *** на ръка 60 000 лв. Видяла и че към момента на предаване на сумата от 60 000 лв. как започнали да броят парите и как се подписва запис на заповед от С., а впоследствие разбрала, че някой е посъветвал В. да се подпише между тях двамата и договор за заема.

От показанията на ангажирания от ответника св. Б.С. – братовчед и работещ в заложната къща на ответника, се установява плащането на ръка от С. М. на В. Д. на ежемесечни суми в размер между 1000 лева и 1500 лева през последните 3 години. Не е питал и не знае за какво са и не са му казвали защо са давани тези суми от С. на В.. В., като е получавал сумите не е получавал разписка.

От заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че за 2 процесния период 01.04.2020г. до датата на подаване на исковата молба в съда 23.09.2025г., съгласно Извлечение от разплащателна сметка с IBAN: *** с титуляр В. Г. Д., са постъпили суми от С. П. М. в общ размер на 38 300 лева, по дати, суми и основания, подробно описани в таблицата в заключението. Установява се от заключението на ССЕ, че за периода 18.5.2020г. - 05.9.2022г. са извършени плащания от ответника на ищеца общо 14 400 лв.

Следващите плащания от ответника на ищеца са за периода 28.9.2022г. - 25.4.2025г. от общо 23 900 лв., даващи общия сбор от установените плащания в общ размер на 38 300 лева по заключението на ССЕ.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените съдът счита за неотносими.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

По предявените искове с пр. осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест за установяване на релевантните факти: съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на заемните средства от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. Ответникът следва да докаже възраженията си, които е релевирал в срока по чл. 131 ГПК, съобразно въведените възражения срещу иска, а именно за положителните факти: че дадената сума е върната на срока /задължението е платено/, както и за частично получаване на сума в размер на 40 000 лева по паричен заем от дата 23.09.2022г., вместо уговорената заемна сума от 100 000 лева.

След преценка на събраните и гореобсъдени доказателства, съдът намира за доказано, че следва по безспорен начин изводът за съществуването на заемни правоотношения между страните и че по силата на действителни договори за заем ищецът е изпълнил задължението си да предостави реално на ответника уговорените заеми в размер на 30 000 лв. по договор за паричен заем от 09.04.2020г. и 100 000 лв. по договор за паричен заем от 23.09.2022 г.

Крайният падеж за връщане на заемната сума по първия процесен договор за заем от 09.04.2020г. изтича на 09.04.2025г., т.е. преди подаване на исковата молба по настоящия осъдителен иск в съда на 23.09.2025г., поради което е налице настъпила изискуемост на цялото вземане на заема по същия договор.

В отговора по чл. 131 ГПК от ответника не е повдигнат спор дали е настъпила предсрочна изискуемост на заема по втория процесен договор за заем от 23.09.2022 г. и дали е надлежно обявена, поради което тези факти като безспорни съгласно чл. 153 ГПК не се разглеждат от съда по настоящото дело. Още повече, че с получаването на препис от исковата молба по настоящия осъдителен иск изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за заем от 23.09.2022 г. е достигнало до длъжника, от който момент е настъпила и предсрочната изискуемост.

Видно от доказателствата по делото и съобразно възприетото и неоспорено заключение на ССЕ следва да се приеме, че от дадената в заем обща сума в размер на 130 000 лв. по двата договора за паричен заем ответникът С. М. е върнал на ищеца В. Д. сума в общ размер на 38 300 лева. Съгласно чл.2.1 от Договор за паричен заем от 23.09.2022г., заемодателят е длъжен да издаде разписка при погасяване на сумата по заемаако е изплатена в брой. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. В случая такава разписка не е представена по делото за платена сума в брой от ответника на ищеца и то конкретно за погасяване /връщане/ на останалата част от уговорената заемна сума по Договор за паричен заем от 23.09.2022г., както и по договор за заем от 09.04.2020г.

В тази връзка по отношение на показанията св. Б.С. е налице забраната по чл. 164, ал.

1, т. 4 от ГПК, регламентираща недопустимост на гласните доказателства за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, като в настоящия случай предоставеният от ищеца на ответника заем за сумата от 100 000 лева е установено с писмен документ, поради което и е налице забрана за установяване на погасяване /връщане/ на заемната сума с гласни доказателства. Дори да се приеме, че показанията на св. С. са допустими, то показанията на свидетеля, чиито показания следва да бъдат преценени като заинтересован в полза на 3 ответника по чл. 172 ГПК, не обосновават извод, че ответникът -заемополучател е погасил /върнал/ изцяло заемната сума от 100 000 лева по Договор за паричен заем от 23.09.2022г. От показанията на свидетеля не се установява ясно и категорично за какво са давани от ответника на ищеца посочените от свидетеля суми в размер между 1000 лева и 1500 лева, на какво основание, за кой договор и пр. Доколкото от заключението на ССЕ и представените доказателства и както се посочи по-горе липсват писмени доказателства по см. на чл. 77 ЗЗД, че дадената в заем сума е върната на срока, за което доказателствена тежест носи ответникът, то съдът приема, че не се доказва връщане на цялата останала част от уговорената заемна сума по договор за заем от 09.04.2020г. и по договор за заем от 23.09.2022 г., за което доказателствена тежест носи ответникът.

Въз основа на данните от заключението на ССЕ, че за периода 18.5.2020г. - 05.9.2022г. са извършени плащания от ответника на ищеца общо 14 400 лв., то съдът приема, че тези плащания следва да се отнесат за погасяване на задължението по първия процесен договор за заем от 09.04.2020г., тъй като плащанията са преди сключването на втория процесен договор за заем от 23.09.2022 г.