Определение № 2595 от 27.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2595 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 29189/03.09.2024г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 против разпореждане от 26.07.2024г., обективирано в заповед № 6399 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което заявлението е отхвърлено за сумите: 261, 82 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2023г. до 15.06.2024г.; 279, 47 лева – законна лихва за забава върху претендираната главница за периода 15.07.2023г. до 04.07.2024г.; 175, 11 лева – застрахователна премия, включена в договора като главница и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението

–

18.07.2024г. до окончателното погасяване.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на заповедния съд, че разпоредбите, уговарящи размера на договорната лихва и ГПР в процесния договор, са неравноправни.Развиват се доводи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) следва да се отчитат като разход по кредита, само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита.Търси се отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист за цялата заявена главница, договорна лихва и обезщетение за забава.Претендират се и разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. В. Н., 1

ЕГН **********, като същото е било уважено с издадената заповед № 6399 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.07.2024г. за следните суми: 1 999 лева главница, представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита, дължима на основание чл. 23 от ЗПК поради недействителност на договор за потребителски кредит № 4053895648 от 14.06.2023г. и разноски по съразмерност в размер на 39, 98 лева – внесена ДТ и 35, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК относно противоречие на искането със закона и с добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.Приел е, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не е ясно какво се включва в ГПР и как е формиран размера му.При тълкуване на разпоредби от договора заповедният съд е приел също, че застраховката представлява част от главницата по кредита, като сумата за застрахователна премия не се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя.Поради това според заповедния съд няма обективни данни по делото, че договорът за кредит би се сключил с потребителя при тези параметри без застрахователната премия, след като пряката печалба на кредитора от правоотношението би намаляла.Следователно застраховката представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от главницата, което е подвеждащо за портебителя и има за цял заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР.Заповедният съд е обосновал още, че с включването на застраховката като главница по договора се постига набавянето на скрита печалба и се накърняват добрите нрави, понеже кредитодателят с позволени средства получава допълнителна печалба от дейността си.Клаузата за застраховка се намира и вероятно неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, понеже не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Потребителят е поставен в неведение за характера на застрахователната премия – съгласно клаузите на договора той остава с впечатлението, че застраховката е част от главницата, а в действителност същата представлява разход по кредита, върху който не трябва да се начислява договорна лихва.Поради това заповедният съд е приел, че следва да се присъди само чистата стойност на кредита – главницата, която е реално получена от потребителя, а за останалите суми, т. ч. и за застрахователната премия, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и взе предвид доводите в частната жалба, намира следното:

Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, както и относно обоснованата вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора с потребител, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – 2 физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Не може да бъде споделено становището в частната жалба, че в случая разходите за сключване на застрахователния договор (стойността на застрахователната премия), не следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР.

Застрахователните премии са изрично предвидени като част от разходите по кредита в § 1 от ДР на ЗПК. „Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК“ /в този см. определение № 50685/30.09.2022г. на ВКС по гр. д. № 578/2022г., III г. о., ГК/.

Следва да се съобрази и практиката на СЕС по този въпрос в Решение от 21 април 2016г. по делото С-377/14, а именно: „Член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя“. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общия размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и в още един аспект съгласно практиката на СЕС, а именно нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции.Съгласно решение на СЕС от 15 март 2012г. по делото С-453/10 търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по см. на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.Това в случая обуславя и нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по см. на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и 3 други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.07.2024г., обективирано в заповед № 6399 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. В. Н., ЕГН **********, е отхвърлено за сумите: 261, 82 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2023г. до 15.06.2024г.; 279, 47 лева – законна лихва за забава върху претендираната главница за периода 15.07.2023г. до 04.07.2024г.; 175, 11 лева – застрахователна премия, включена в договора като главница и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.07.2024г. до окончателното погасяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4