Определение № 2431 от 04.12.2019, Районен съд - Хасково

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2431 / 04.12.2019 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове

:

Съдебни заседатели:

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2279 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е на 01.08.2019 г. иск с правно основание чл.448 от Кодекса за застраховането от физическо лице против застрахователно дружество.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, като иска се признава изцяло и се сочи, че на 08.10.2019 г. ответникът е изплатил на ищеца претендираната главница със законната лихва и направените по делото разноски от 50 лв. за държавна такса, за което се прилага и писмено доказателство. В указания му срок, ищецът признава така извършеното плащане и на основание чл.232 от ГПК оттегля иска си и иска прекратяване производството по делото, като му се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като прилага доказателства за изплащането му и списък по чл.80 от ГПК. В отговора на исковата молба и в допълнителна молба по делото, ответникът възразява, на ищеца да се заплащат разноски за адвокатско възнаграждение, предвид тяхната недоказаност, както и предвид реално извършената от пълномощника работа по делото. Алтернативно, настоява тези разноски да се присъдят в минимален размер.

Предвид изложените данни по делото, налице са предпоставките по чл.232 изр. І от ГПК, като оттеглянето на исковата молба е допустимо и основателно, поради което следва да се уважи. Основателна е и ищцовата претенция, ответникът да бъде осъден, да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото се доказват сторените от него разноски, така както ги сочи в приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно – за адвокатско възнаграждение от 500 лв. Ето защо и на основание чл.81, вр. чл.78 ал.1 от ГПК и по аргумент на противното от ал.2 от същия текст, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска – същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокат, макар и не в пълния претендиран от ищеца размер. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 300 лв. В този смисъл, основателно е ответното възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца, уговорено и платено в размер от 500 лв., предвид на което съдът го намаля до посочения размер. На ответника не следва изрично да се указва сметка за плащането, в каквато насока е неоснователното му искане, доколкото такава се сочи в исковата молба, препис от която е получил, а и е извършил вече плащане в полза на ищеца по вече известна му негова банкова сметка.

***, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2279 / 2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „България Иншурънс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 83а, представлявана от изпълнителните директори Николай Логофетов и Светла Савева – Колева; ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Ю. с ЕГН ********** ***; сумата от 300 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ХОС в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:М.Б.