Решение № 533 от 12.03.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Б., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120105502 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.3 от АПК, вр. пар. 19 от ЗИД на АПК, вр. пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на Н. А. Х. против заповед № ****/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас, с която се одобрява план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по пар.4 от ЗСПЗЗ за местността „****“, с. А., землище на гр. Ч., в частта, с която в плана се образува нов имот на мястото на притежаваните от жалбоподателя два имота и в регистъра към плана тя не е записана като собственик на новообразувания имот.

С определение № ****/15.08.2024 г. съдът конституира като заинтересованите страни по делото: Х. С. Т., Т. С. Т., З. Л. Т., Н. К. Н., Г. К. Н., В. Х. Н., В. Т. Н., Н. В. К., Н. Н. Р., В.

Е. А., Н. Ф. Ф., Т. Х. П., Н. В. П., Х. В. П., Н. Л. Н., Н. Л. К., и Община С.. От заинтересованите страни физически лица единствено заинтересованите страни Х. С. Т. и Т.

С. Т. депозират становище чрез адв. Ж., с което оспорват жалбата и намират същата за неоснователна.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени атакувания административен акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на Областния управител моли съда да остави без уважение жалбата.

В съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованата страна Община С. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание заинтересованите страни физически лица не се явяват и не се представляват.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ****/29.05.2024 г. на областен управител на Област Б., издадена на 1 основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ и протоколи на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е одобрен план на новообразуваните имоти (за краткост ПНИ) и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „****“, село А., землище на гр. Ч., Община С..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № ****/09.05.2024 г., нот. дело № ****/2024 г. по описа на нотариус И. К. жалбоподателят Н. Х. е призната за собственик на основание изтекла придобивна давност върху следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А., с адрес на поземления имот с.

А., неизвестна, с площ 139 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята – 0, при съседи: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****; ****;

Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А., с адрес на поземления имот с.

А., неизвестна, с площ 245 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята – 0, при съседи: имоти с идентификатори ***, ****, ****; ****.

За територията, в която попадат имотите на жалбоподателя Х., има карта на възстановената собственост (КВС) и това е КВС на землището на гр. Ч.. В КВС имотите на Х. са част от имот **** с площ 115739 кв.м. – зона по пар.4. Те попадат в зона по пар.4, а не в територия, за която е изработена карта в съществуващи или възстановими стари реални граници.

Върху имотите на жалбоподателя не попадат имоти, предоставени за ползване с актове по §63 ПЗР към ПМС № ****/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

При изработването на ПНИ се изработва и Помощен план, в който се отразяват границите на имотите на бившите собственици (собствениците на земи преди образуването на ТКЗС), като са използвани старите карти и планове на инж.Й., скици от оземляването и кадастрален план на ползвателите на имотите по §4. Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. е с площ от 139 кв.м, 73 кв.м. от него попадат върху имот на бивши собственици № ****, а 66 кв.м. върху имот на бивши собственици № 3062, а поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. е с площ от 245 кв.м. и попада върху имот на бивши собственици № 3062, който е записан на В. Н. М., а за имот № **** „няма информация“, т.е. не е идентифициран бивш собственик.

Върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. и поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. попада новообразуван имот 310, който в регистъра на новообразуваните имоти е записан на В. Н. М. на основание решение № **** от 10.03.1993 г. на Поземлена комисия – С..

По силата на цитираното решение е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Н. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на няколко имота, находящи се в землището на село (сега град) Ч., включително и в местността „А.“.

Със същото решение е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на няколко имота, сред които нива от 14.070 дка, находяща се в терен по пар.4 на с. Ч., в местността „****“, и нива от 5.304 дка, находяща се в землището на с. Ч., местност „А.“, тъй като част от имота попада в зона по пар.4. Всички заинтересовани страни физически лица са наследници по закон на В. Н. М..

Изложената фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от атакуването на административния акт, като мотивите за това са следните:

2

Имотите на жалбоподателя попадат в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти, които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица – в този смисъл Решение № **** от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № ****/2021 г., I г. о., както и Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № ****/2023 г.

В настоящия случай жалбоподателят Х . не е ползвател, нито лице, претендиращо реституция на процесния имот, а твърди, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност. Ето защо, тя има интерес да атакува заповедта с твърдение, че нейните имоти, придобити по давност, следва да бъдат включен в ПНИ.

По отношение на заинтересованата страна Община С.:

В първоинстанционното съдебно-административно производство съдът определя служебно, съгласно чл. 154 от АПК, страните, в това число и кръгът на заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК, като отчита значението на индивидуалния административен акт за правната им сфера. АПК не съдържа легална дефиниция на понятието „заинтересована страна“, поради което съдът следва да преценява наличието на въведения от законодателя общ принцип на заинтересуваност, приложим както във фазата на административното производство, така и в съдебната фаза – аргумент от Решение № 15320 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № ****/2018 г., V о.

Тъй като в жалбата госпожа Х. твърди, че с ПНИ притежаваните от нея имоти са „заличени“, а тяхната площ е включена в границите и площта на новообразуван имот № 310 и новообразуван имот № 309, то с оглед факта, че първият имот е записан в плана на В. Н.

М., а вторият - за стопанисване от Община С., то съдът е конституирал Община С. като заинтересована страна. Установи се от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза обаче, че върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. и поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. попада новообразуван имот 310, който в регистъра на новообразуваните имоти е записан на В. Н.

М.. Доколкото предмет на атакуване е именно заповедта за одобряване на ПНИ в тази му част, то съдебното решение не би засегнало правата на Община С. независимо дали жалбата ще бъде приета за основателна или не.

Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните във всички инстанции. При наличие на незаконосъобразно конституирана страна, както е в случая, производството по делото спрямо нея следва да се прекрати.

Ето защо производството по отношение на заинтересованата страна Община С. следва да бъде прекратено.

По съществото на спора:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид разпоредбите на пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, които овластяват областния управител да одобрява плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, и в предписаната по чл. 59, ал.2 от АПК форма. При издаването му са спазени всички процесуалноправни разпоредби на закона. Заповедта е обнародвана в ДВ в законоустановения срок и е разгласена чрез средствата за масово осведомяване, съгласно изискването на пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въпреки това жалбата се явява основателна, като мотивите за това са следните:

Имотите, придобити от жалбоподателя по давност, вече са обособени обекти на вещни права, които ПНИ следва да отрази в техните граници, следващи от придобивното основание – аргумент от т. 2. 5. от издадената въз основа на делегацията по чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (за краткост Заповедта) – в този смисъл 3

Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № ****/2023 г. Според тази точка границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, се нанасят в плана без изменение на местоположението им.

Следователно, имотите на жалбоподателя Х. следва да бъдат отразени в ПНИ, независимо, че нотариалният акт за собственост не е представен пред комисията по чл.28б, ал.5 от ППЗСПЗЗ и не е съобразен от административния орган при издаване на атакуваната заповед, защото в противен случай правото на жалба на Х. би се преклудирало, а такъв извод не следва от разпоредбата на чл.28б от ППЗСПЗЗ.

След като заинтересованите страни твърдят, че жалбоподателят не може да придобие имотите, предмет на нотариалния акт, по давност, защото до приключване на реституционната процедура давност спрямо тях не тече, е налице спор за материално право.

Правен спор по отношение на имотите на жалбоподателя, включително и основан на твърдения за изтекла придобивна давност в нейна полза, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази – отново цитираното определение на ВКС.

Изложеното обаче не е основание за отхвърляне на жалбата. Следва изрично да се посочи, че в настоящото производство проверка дали са налице предпоставките за придобиване право на собственост по давност не се извършва, тъй като предмет на съдебен контрол е само заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ с оглед правилата на § 4к, ал. 1-5 ПЗР ЗСПЗЗ. Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение – така мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, какъвто не е предметът на настоящото дело.