Решение № 298 от 29.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500103 по описа за 2023 година

С Решение № 197/24.11.2022г., постановено по гр.д. № 96/2022г. на Сливнишкият районен съд, е отхвърлен като недоказан предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Д. В. И. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1127,32 лв., от които главница в размер на 512,04 лева, договорно възнаграждение в размер на 101,06 лева, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 150 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 250 лева и лихва за забава в размер на 114,22 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 40001639883, ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 847/2021 г. на РССливница.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е о бразувано по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД срещу горното решение само в частите му, с които са отхвърлени исковете за сумите 512,04 лева и 101,06 лева. Жалбоподателят счита същото за неправилно в тези му части и оспорва извода на районния съд, че не бил доказал по размер спорните вземания. Намира, че решението е немотивирано, което е съществено процесуално нарушение и е основание за отменяването му. Поддържа, че съдът не му бил указал по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, за кои обстоятелства не сочи доказателства. Твърди, че безспорно е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните, отпускането на сумата в размер на 600 лв. по посочената от Д. В. И. банкова сметка, както и наличието на неизплатено парично задължение по процесння договор.

1

Подчертава, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на факта, че е изпълнил задълженията си точно и съгласно уговореното в договора. Позовава се на приложената по делото счетоводно- финансова справка - извлечение от счетоводната система на ищеца относно обслужването на ДПК, като сочи, че тя доказва факта на неизпълнението по периоди и размер. Счита, че представеното от него извлечение от сметка е частен документ и годно доказателствено средство, както и че не било оспорено от насрещната страна, но съдът не го бил обсъдил. Намира, че следва да му бъдат присъдени дължимите задължения за главница и договорно възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да установи съществуването на вземане в негова полза за главница в размер на 512,04 лева и договорно възнаграждение в размер на 101,06 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил е отговор от въззиваемия.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, като поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Изразява становище по дадените от съда указания и по начина на разпределяне на постъпилите парични суми за погасяване на различни компоненти от задължението на длъжника, с което обосновава размера на претендираните вземания от 512,04 лева и 101,06 лева. Представя преводно нареждане и справки за преведените суми от и на длъжника.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по спора.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са били приети представените с молбата на жалбоподателя документи, тъй като заверени копия от тях вече са приобщени като доказателства по делото и се намират на л. 18, 19, 24 и 25 от първоинстанционното дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, като изразената от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали 2 отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІI. По същество

Неоснователно районният съд е приел за недоказани исковете за установяване на вземанията за главница и възнаградителна лихва. Наистина, както правилно е изтъкнато в мотивите на обжалваното решение, изходящите от ищеца справки и счетоводни извлечения са частни документи. Поради това те биха имали материална доказателствена сила само срещу него, но не и в негова полза, т.е. те не са годни доказателства в подкрепа на твърденията му.

Такова доказателство, обаче, е разписката за извършено плащане чрез системата Easy Pay. Видно от завереното копие от същата (л. 18 и 24 от първоинстанционното дело), тя удостоверява извършен паричен превод от „П.К.Б.“ ЕООД към Д. В. И. на същата дата, на която е сключен процесният договор за потребителски кредит (13.10.2020г.). Освен това, сумата на превода в размер на 600 лв. съвпада с уговорената в договора, а и в нея като основание изрично е посочен номерът на процесния договор за потребителски кредит. Поради това съдът намира, че тази разписка надлежно доказва предоставянето на уговорената парична сума от ищеца на ответника.

Така, за ответника е възникнало задължение да върне получената сума по начина и в сроковете, уговорени в договора и погасителния план. По делото, обаче, ответникът не е доказал по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК изгодния за него положителен факт на погасяване на това задължение (изцяло или частично), поради което следва да се приеме, че същото е изцяло дължимо. Същото се отнася и за уговорената възнаградителна лихва.

От друга страна, ищецът претендира вземания за главница и лихва в понисък размер, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, претенциите му следва да бъдат уважени в пълен размер така, както са предявени.

С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се установяват вземанията за главница от 512,04 лева и лихва от 101,06 лева.

ІV. По разноските

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски във въззивното производство, каквито съдът установява в размер на 25 лв.

(държавна такса), респ. определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се постанови осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Съобразно изхода на делото, на присъждане подлежи частта от разноските в заповедното производство, съответстваща на уважената част от установителните искове за вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Разноски в заповедното производство се констатират в размер на 25 лв. (държавна такса) и 180 лв. (юрисконсултско възнаграждение), от които 3 длъжникът следва да заплати на заявителя

(512,04+101,06)/1127,32=0,5438562253840968*205=111,49лв.

Така мотивиран, съдът

205*

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Решение № 197/24.11.2022г., постановено по гр.д. № 96/2022г. на Сливнишкият районен съд, В ЧАСТТА МУ , с която са отхвърлени като недоказани предявените от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Д. В. И. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 512,04 лева и договорно възнаграждение в размер на 101,06 лева по договор за потребителски кредит № 40001639883, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. В. И. с ЕГН ********** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *** главница от 512,04 лева и договорно възнаграждение от 101,06 лева по договор за потребителски кредит № 40001639883, за които е издадена заповед за изпълнение № 576/02.12.2021г. по ч.гр.д. № 847/2021г. на Сливнишкия районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащането й.

ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН ********** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *** сумата 125 лв. – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН ********** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *** сумата 111,49 лв., представляваща част от разноските в заповедното производство, пропорционална на размера на вземанията по издадената заповед за изпълнение, който е бил установен по исков ред.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4