Решение № 42 от 10.10.2022, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Административно наказателно дело 40/2022
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 10.10.2022
- В сила
- 12.01.2023
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1-3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1-3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1-3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Д., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20225410200040 по описа за 2022 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени електронен фиш серия К № 5670713/11.03.2022г. на ОДМВР-Смолян като незаконосъобразен, издаден неправилно, предвид допускането на нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Счита, че са допуснати множество съществени нарушения на производствените правила при издаване на фиша.
Грубо нарушение на закона е непосочването във фиша на нарушената правна норма, за която е наложено наказанието глоба. Посочена е единствено разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Счита, че не е конкретизирана обаче коя от разпоредбите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 ал. 1 и т. 6 и ал. 3, т. 6 от чл. 182 от ЗДвП е нарушена, т.е. за превишение с каква скорост се налага наказание. Счита, че липсата на пълна и точна правна квалификация на описаното нарушение от фактическа страна във всички случаи нарушава правото на защита на 1 наказаното лице и представлява съществено нарушение на производствените правила, в каквато посока е константната практика на съдилищата. В случая, грубо е нарушено правото на защита на наказаното лице, което няма как да разбере за какво конкретно нарушение е наказано и каква санкция се предвижда за това нарушение, за да бъде наложена глоба в двоен размер.
Твърди, че ел. фиш му е връчен по пощата без към същия да е прикрепен какъвто и да било снимков материал, за да се ориентира къде точно е било нарушението и дали той е управлявал посоченото МПС. В КАТ - София му е обяснено, че няма как там да му бъде предоставен такъв снимков материал, понеже нарушението е заснето на територията на друга дирекция и трябвало да праща молба до там и да му бъде пратена евентуално такава. Но в случая е налице 14- дневен срок за посочване на нарушител, който в случая няма как да бъде спазен. Така отново грубо е нарушено правото му на защита, като не може да посочи лицето, което е управлявало МПС и съответно да бъде установен нарушителя. Твърди, че не е пътувал сам и не е управлявал автомобила, като не смята, че той е извършил посоченото нарушение.
Оспорва категорично извършването от него на описаното в ЕФ нарушение от фактическа страна. Оспорва да е управлявал автомобила с посочената скорост при съответното ограничение на скоростта в посоченото населено място. Намира, че контролният орган своеволно и без съответните доказателства и съображения е въвел в системата за електронно засичане съответната разрешена скорост. Не става ясно в какъв диапазон на засичане на скоростта е бил настроен радара. Известно е, че същият засича скоростта на движение на автомобила в диапазона 150-300 метра. При липса на доказателства относно местоположението на табелата, мястото на засичане и настройката на диапазона, в който засича радара не може да се счита за установено по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че автомобилът е бил засечен в границите на населеното място с посочената скорост. Счита, че обстоятелството, че се касае за електронен фиш, а не за АУАН не означава, че е отпаднала необходимостта от доказване на изложените в същия обстоятелства.
Напротив, презумптивната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не важи по отношение на издадените електронни фишове и в тежест на контролния орган - в случая е посочена ОДМВР е да докаже изложените в същия факти и обстоятелства. Намира, че това не е 2 извършено, понеже доказателства не са посочени от органа. При липсата на такива, следва да се приеме, че от материална страна не е осъществил посочения състав на административно нарушение. При неправилното установяване на посочените факти и обстоятелства е допуснато друго съществено нарушение на производствените правила, предвид необективната и незадълбочена, респ. незаконосъобразна проверка, осъществена от контролния орган. Оспорва също така редовното установяване на скоростта с автоматизираното техническо средство като намира, че същото не отговаря на изискванията на чл. 38 от Закона за измерванията, съгласно който “Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.” Проверка на средството не е била извършена от някой от посочените органи и съответно същото не следва да се счита за годно измервателно средство. Отделно от това счита, че в нарушение на производствените правила, никъде във фиша не е отразено пред кой съдебен орган, в какъв срок и чрез кого има право да оспорва същия. Счита, че това нарушение, в съвкупност с останалите нарушения на производствените правила, изложени по-горе, води до съществено нарушение на процесуалния закон и грубо нарушаване на правото му на защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения фиш. Счита, че не на последно място по важност е факта, че е посочен ел. фиш с № К/5020807, в едногодишният срок, по който е извършено процесното нарушение, за да се приеме, че е в условията на „повторност“. Никъде обаче не става ясно този ел. фиш от коя дата е издаден, за нарушение на коя разпоредба в закона и за какво превишение на скоростта. Следва да се има предвид, че „повторност“ на извършеното нарушение е налице единствено, когато се касае за същото по вид нарушение, т.е. касаещо превишение на скоростта в същия диапазон, посочен в ел. фиш - над 30 км/ч., нещо което в случая няма как да се установи при липсата на конкретизиране на предходно издадения ел. фиш, с което грубо е нарушено правото на защита на наказаното лице.
В о. с. з. жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.
С писмено становище пълномощникът на жалбоподателя адв. Г. П. счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че са 3 допуснати множество нарушения на процесуалните правила. Съществено процесуално нарушение е непосочването във фиша на правната норма, с което е ограничено правото на защита и е от категорията на абсолютните предпоставки за отмяна. Липсата на точна квалификация лишава жалбоподателя да разбере за какво конкретно нарушение е наказан и каква санкция се предвижда за това нарушение, за да бъде наложена глоба в двоен размер. Счита, че непредставянето на снимков материал лишава жалбоподателя да разбере къде е извършено нарушението, както и правото му да посочи кой е управлявал автомобила. Твърди, че доверителят му не е управлявал автомобила на посочената дата и място. Не става ясно използваният уред в какъв диапазон на засичане на скоростта е бил настроен радара. Известно е, че същият засича скоростта на движение на автомобила в диапазона 150-300 метра. При липса на доказателства относно местоположението на табелата, мястото на засичане и настройката на диапазона, в който засича радара не може да се счита за установено по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че автомобилът е бил засечен в границите на населеното място с посочената скорост. Счита, че доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не важи по отношение на издадените електронни фишове и в тежест на контролния орган - в случая е посочена ОДМВР е да докаже изложените в същия факти и обстоятелства. Това не е извършено, понеже доказателства не са посочени от органа. При липсата на такива, следва да се приеме, че от материална страна жалбоподателя не е осъществил посочения състав на административно нарушение. При неправилното установяване на посочените факти и обстоятелства е допуснато друго съществено нарушение на производствените правила, предвид необективната и незадълбочена, респ. незаконосъобразна проверка, осъществена от контролния орган. Счита, че автоматизираното техническо средство не отговаря на изискванията на чл. 38 от Закона за измерванията, съгласно който “Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор." Проверка на средството не е била извършена от някой от посочените органи и съответно същото не следва да се счита за годно измервателно средство. При непредставянето на искания от тях документ 4 моли съда да счете, че същия не е годно измервателно средство. Счита, че допуснатите нарушения са съществени и са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, предвид което моли съда да отмени електронен фиш серия К № 5670713, издаден от ОДМВР-Смолян. Моли, да бъдат присъдени разноски при условията на чл.5, т. 1 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, а именно оказана безплатна правна помощ на юрист.
В о. с. з. въззиваемият ОДМВР - Смолян не изпраща представител.
С придружително писмо УРИ: 252000-2448/11.05.2022г. на Началника на РУ- Девин е изпратена административната преписка по атакувания електронен фиш. Моли съда да отхвърли жалбата, тъй като счита същата за недопустима и неоснователна. В случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение да прекомерност, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба № 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата-хонорара да е „обоснован и справедлив“.
С молба – становище пълномощникът на ОДМВР- Смолян - главен юрисконсулт К. В. оспорва жалбата на Г. С. Н. срещу електронен фиш серия К № 5670713, като счита претенциите изложени в нея за неправилни и неоснователни. Счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин се доказва, че на 11.03.2022 г. в 14:37 ч. в гр. Д., на път III-кл. № 866 на 50 км. + 100 м., с посока на движение от КПП „З.“ към бензиностанция „П. К.“, при въведено ограничение с пътен знак „В26“ от 40 км/ч., водачът на автомобил модел „Порше Кайен“ с peг. № ****, жалбоподател в настоящото производство, е превишил разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. над въведеното ограничение, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5020807, видно от представената по делото 5
Справка за нарушител/водач, поради което, счита, че правилно жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 800 лева, на основание чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, населеното място, датата, точния час на извършване му, марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението, включително максимално допустимата скорост, конкретно измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Счита, че фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Счита че в случая следва да бъде съобразена и легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.