Решение № 2836 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докла.аното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330113742 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Г. Л., с ЕГН: ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, с която са предявени обективно съединени установителни искове в условията на евентуалност с правна квалификация по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 10, чл.10а ЗПК, с които се иска да бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата „пакет допълнителни услуги“ в раздел VI от договора за сумата от 2210 лева.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** г., който бил недействителен, поради противоречие с изискванията на чл. 11, т.1, т. 9 вр. с чл. 22 ЗПК.

Твърди, че по силата на сключения договор, кредитодателят и е предоставил паричен кредит в размер на 2600 лева, със срок на кредита 24 месеца, при ГПР в размер на 48,83 % и ГЛП в размер на 41 %. Твърди се, че освен горните основни задължения и параметри по договора, в последния е посочено, че се дължат възнаграждения за допълнителни услуги, в размер общо на 2210 лева и възнаградителна лихва в размер на 1234,90 лева. Счита, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. В настоящия случай 1 договорената лихва в размер на 41 % годишно, към която следвало да се добави скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги надхвърля с над 10 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, тъй като се на.ишавал четирикратния размер на законната лихва. Това обстоятелство, счита, че води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Отделно, сочи, че чрез привидните възнаграждения за допълнителни услуги се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК за това, че ГПР не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на м.с. на Република България. В конкретния случай, твърди, че възнаграждение за допълнителни услуги не е включено при изчисляване на ГПР, а ако било сторено това - ГПР е много по - висок от пет пъти размера на законната лихва. Оспорва като нищожни – противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК клаузите на раздел VІ от договора за заем, в които е посочено, че ГПР е в размер на 48,92 %, а действителният размер е различен от посочени. Посочва, че уговорката, която предвижда заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна, като противоречаща на императивните правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2, и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага съображения, че тези допълнителни услуги, всъщност представляват действия по усвояването и управлението на кредита, за които не се дължи заплащане.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на договора за нищожен, а в условията на евентуалност - за прогласяване на клаузата в раздел VI, касаеща „пакет допълнителни услуги“. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се излагат твърдения за недопустимост на иска, защото ищецът разполагал с възможност да предяви осъдителен иск за въпросните суми и нямал правен интерес от установителен иск. Защитата му в най- пълен обем би се реализирала чрез осъдителен иск, но пък в случая задълженията по договора били погасени изцяло и кредиторът нямал претенции спрямо длъжника. В този смисъл се моли за прекратяване на производството, а в случай на разглеждане на делото по същество, се моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Оспорват се всички твърдения на ищеца сочещи основания за недействителност на процесния договор, като счита, че договорът е действителен, породил е правно действие и заплатените от ищеца суми са дължими и основателно заплатени от него в изпълнение на договора.

Ответникът излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че договорът отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не противоречи на нормите на ЗЗП. Оспорва и твърденията за нищожност на клаузата за допълните услуги.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени с а обективно съединени установителни искове в условията на евентуалност с правна квалификация по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 10, чл.10а ЗПК.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който на ищцата е предоставен паричен кредит в размер на 2600 лева, със срок на кредита 24 месеца, при ГПР в размер на 48,83 % и ГЛП в размер на 41 %, възнаграждения за допълнителни услуги, в размер общо на 2210 лева и възнаградителна лихва в размер на 1234,90 лева.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

По делото е изслушано заключение на в.л. М. М. по допуснатата с.с. ескпертиза, което съдът кредитира като обективно и добросъвестно изготвено. Същото не е оспорено от страните.

От депозираното заключение на в.л. се установява, че размерът на годишния процент на разходите / ГПР /, изчислен съобразно формулата, опредЕ. по силата на Приложение № 1 към чл.19 , ал.2 от Закона за потребителския кредит по процесния договор е 48,83 %. В годишния процент на разходите по процесния Договор за потребителски кредит “Профи Кредит Стандарт“ № *** като разход на заемодателя е включена само договорна лихва, не е включено възнаграждение за предоставен / закупен пакет допълнителни услуги. Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената възнаградителна лихва и такса по пакет от допълнителни услуги, изчислен като какъв е процента годишно и месечно е: а/, оскъпяване на кредита с уговорената възнаградителна лихва в процесния договор:

-годишен процент на възнаградителна лихва спрямо главницата по кредита 23,75 %

3

-месечен процент на възнаградителна лихва спрямо главницата по кредита 0,989 % б/. оскъпяване на кредита с такса по пакет от допълнителни услуги:

-годишен процент на такса по пакет от допълнителни услуги спрямо главницата но кредита 42,50 %

-месечен процент на такса по пакет от допълнителни услуги спрямо главницата по кредита 1,77%

В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 650 лева и такса по закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ от 1560 левав., с установен размер на вноската по допълнителния пакет от 92, 08 лева, дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 6044, 90 лева с общ размер на вноската от 251, 87 лева, платими на 20-то число. Към договора е приложен погасителен план. Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за 4 потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на ст*а или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В съображение 32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение потребителят следва допълнително да бъде информиран за изменения в променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в плащанията.

Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d7da372-cf00-44b8-80c4-6072938546da