Решение № 483 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330111464 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание член 422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602 против М. К. Д., ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7271/2024 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за главница в размер на 1889,49 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 1.06.2022г. – 31.10.2023г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.08.2022 г. – 24.04.2024 г., в размер на 113,63 лв. ведно със законна лихва върху главницата считано от момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.04.2024г. до окончателното й плащане.

Заявлението било уважено, но срещу издадената заповед за изпълнение 1 по член 410 ГПК било подадена възражение от длъжника, като на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди в гр. П.

Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от на клиенти за битови нужди в гр. П., одобрени с решение на КЕВР. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 30-дневен срок след изтичането на периода на фактурите.

Твърди се, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П. ж.к. *******, като в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносното предприятие, е доставило до сградата топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово - гореща вода, топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение на стойност 1302,12 лева. Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

От ответницата М. Д. е постъпил писмен отговор в срок, в който отрича да е ползвала топлинна енергия, тъй като в жилището не живее никой.

Признава, че е собственик на недв. имот, находящ се в гр. П., ж.к. ****** за което е представен и нот. акт от ****. Изложено е също така възражението, да не е била уведомена писмено от ответника, респ. от ФДР за изтекла метрологична годност на един от водомерите й, този в банята на апартамента, тъй като била обявила адрес за кореспонденция – село Б. ул. *******,както и е обявила телефонен номер на който обаче не й били изпращани известия за 2 неизправен водомер, като такива били изпратени на адрес по имота, който обаче не се обитава от никого.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 7271/2024 г. по описа на ПРС е, че по заявление на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора сумите, както следва: 1889,49 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 1.06.2022г. – 31.10.2023г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.08.2022 г. – 24.04.2024 г., в размер на 113,63 лв. ведно със законна лихва върху главницата считано от момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.04.2024г. до окончателното й плащане.

С разпореждане от 11.06.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен заверен препис от нотариален акт за дарение от 1.07.2020г. на нот. ******, от който се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия период. По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния апартамент в имота е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация и топлинната енергия за БГВ за отчетен период 2022/2023 г.

Не се установява от страна на ответницата да са депозирани възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че в процесния период в имота на ответника всички 4 броя отоплителни тела, тип радиатор, са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и същите са снабдени с ИРУ за визуално 3 отчитане на изразходваното количество ТЕ за отопление. В имота на ответника има монтирани 2 бр. водомерни устройства за топла вода за визуално отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ. Начисленото количество ТЕ разпределено за имота за процесния период е общо 7,1059 мегавата, от които 0,996554 ТЕ за сградна инсталация; 0,000 за ТЕ за отопление и 6,11046 ТЕ за БГВ. Отбелязано е също така, че през имота на ответника не преминава щранг-лира. В откритото с.з., проведено на 18.11.2024г. вещото лице е посочило, че ТЕ за БГВ е начислявана служебно за 4 месеца по 140 литра на денонощие за 1 брой лица. Експертът е посочил в заключението си, че начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика. По делото е изготвена ССЕ, от които се установява стойността както на разпределената ТЕ за главница, така и на мор. лихва.

От Нелбо АД, в качеството му на трето лице за спора, е представено изложение, в което са посочили, че при изготвяне на дяловото разпределение в абонатната станция ТЕ за периода август 2022-юни 2023г. разхода за отопление и за топла вода в процесния имот е изчислен на база данни от съседи за необитаем имот, а при изготвяне на дяловото разпределение на постъпилата в абонатната станция ТЕ за периода м. юли 2023-м. октомври 2023г. разхода на топла вода в процесния имот е изчислен съгласно член 69, ал.

2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на база брой потребители – един, поради системно неосигурен достъп за отчет.

Отделно от това са посочили, че на абоната е изпратено уведомително писмо от 13.06.2023г., съставено поради изтекъл метрологичен срок на водомера за топла вода в кухня, на осн. член 52, ал. 7 и 8 от действащата Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, което писмо било върнато в цялост като непотърсено. В допълнение е посочено, че от страна на абоната не е депозирана декларация за липса на ползване на ТЕ и топла вода за имота. Към изложението е представено писмото, което е изпратено на адреса на ответницата в гр. Пловдив, както и протоколи за неосигурен достъп до имота.

При така установеното следните правни изводи: от фактическа страна, съдът прави

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за 4 главницата, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник.

Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответницата и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на член 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна 5 уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спазил това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения. Видно още от заключението е, че през исковия период в имота е разпределяна ТЕ за БГВ и за сградна инсталация.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действащата към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.142 , ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143, ал.3 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Независимо дали е налице топлоподаване в отделните имоти или същото е преустановено, потребителите остават задължени за заплащането на топлинната енергия за сградна инсталация пропорционално на своята част от етажната собственост. Тази топлинна енергия се явява реално потребление.