Решение № 72 от 18.03.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Сандански, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200573 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. СЛ. Д. – законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК – ********, с адрес: гр. С., ул.“*****“ № ****чрез пълномощника си – адв.Г. М. – САК, съдебен адрес – гр. С., ул.“Ю. В.“ № **, вх.**, ет.**, ап.***, против електронен фиш Серия Г № *****на ОДМВР - Благоевград, за налагане на глоба, с който за нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание – «Имущественная санкция» в размер на 2000 лева.

В жалбата се релевират доводи, за неправилност и незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се иска неговата отмяна.

Нарушителят, редовно призован, не се явява в с.з. , представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Пледира за отмяна на атакувания ел.фиш, като излага съображения в подкрепа на становището си. Представя писмено становище.

Ответникът по жалбата и Районна прокуратура – Благоевград, ТО 1 Сандански, редовно и своевременно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по спора.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок, пради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна.

От събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

От ОД на МВР – Благоевград е издаден Електронен фиш Серия Г № *****, затова, че: «на 29.03.2024г. в 09.37часа в обл.Благоевград, ПП-1 Е-79 км.422+300 срещу бензиностанция «Еврогаз» с посока надвижевие от с. Ново Делчево към гр. Благоевград с АТСС е установено управление на МПС – товарен автомобил « ***** с рег. № *****, регистрирано в Р България и не е спряно от дв, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО». Констатациите били определени като нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание – «Имущественная санкция» в размер на 2000 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по следните съображения:

Съгласно санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2, на лице по чл.483, ал.1, т.1, всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В случая е налице именно тази хипотеза.

2

Същевременно, съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е посочено че същата регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на „имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата”, която е едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора „Административни нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл.

24 и 26 от ЗАНН.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83, ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на 3

Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора „Административни нарушения и наказания”. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица.

Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.

Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието „глоба” за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид изложеното, съдът прие, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, 4 ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималният размер на адвокатско възнаграждение по процесното дело, при интерес от 1000 до 10 000 лв., е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., и предвид посоченото, следва да се направи извода, че в казуса не е налице прекомерност на претендираното от жалбоподателя и в този смисъл следва да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМ Е Н Я Електронен фиш Серия Г № 0065108 на ОДМВР – Благоевград за налагане на глоба, с който на жалбоподателя К. СЛ.Д. – законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК – ***** с адрес: гр. С., ул.***** № *****, чрез пълномощника си – адв.Г. М. – САК, съдебен адрес – гр. С., ул.“Ю. В.“ № **, вх.*, ет.**, ап.***, за нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено административно наказание – «Имущественная санкция» в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, да заплати на К.

СЛ. Д. – законен представител на „*****“ ЕООД, ЕИК – *****, с адрес: гр.

С. ул.“*****“ № *****, чрез пълномощника си – адв.Г. М. – САК, съдебен адрес – гр. С., ул.“Ю. В.“ № **, вх.***, ет.***, ап.***, сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградски административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 5