Решение № 20355 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20355 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110144525 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗА.

Ищцата Н. И. Д.- Д. твърди, че на 20.03.2024г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника Р. Б. А. за сумата 1500 евро, представляваща възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 16.02.2024г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 16443/ 2024г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че на16.02.2024г. сключила с ответника договор за правна защита и съдействие, с предмет представителство на ответника при продажба на притежавана от него ½ идеална част от недвижим имот, с адрес: гр. София, ************ както и за извършване на процесуално представителство по висящо гражданско дело, с предмет съдебна делба на посочените имоти, при възнаграждение в размер на 3000 евро. Същата поддържа, че извършила възложените действия, в защита интересите на възложителя, като подготвила документи за прекратяване на производството по гр. дело и документи, свързани с продажба на притежаваната от възложителя част от недвижимите имоти. За посочените действия ответникът платил възнаграждение в размер на 500 лева. Според ищцата ответникът изразил воля за прекратяване на договора.

Съобразявайки извършените действия, ищцата намалила възнаграждението по договора в размер на сумата 1500 евро, след приспадане на платеното възнаграждение в размер на 500 лева. Ищцата поддържа, че ответникът не изпълнила задължението си да престира насрещно и плати уговореното възнаграждение.

1

При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, съществуването на вземането за сумата 1500 евро, представляваща възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 16.02.2024г., за което е издадена заповед № 13350 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.4.2024г. по ч.гр. дело № 16443/ 2024г. по описа на Софийски районен съд.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Същият оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024г., както и изпълнението на задължението на ищцата по сключения договор. В отговора се навежда довод, че договорът е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.

В обобщение, ответникът поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за правна защита и съдействие, с предмет процесуално представителство по продажба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, с адрес: гр. София, **************, представляващ земя и сграда, ведно с всички процесуални действия, свързани с делбеното дело за съответния имот.

Договорено е възнаграждение в размер на 3000 евро.

От представената разпечатка на електронна кореспонденция, проведена между ищцата и Т. И. на 23.01.2024г. в приложението Viber, се установява, че Т. И. е потърсила ищцата за оказване на правна защита и съдействие за извънсъдебно уреждане на отношенията между съсобствениците, касаещи имот, предмет на съдебна делба.

От представената електронна кореспонденция между ищцата и Т. И. от 17.02.2024г. се установява, че същите са обсъдили и постигнали съгласие относно съдържание на декларация по чл. 33 ЗС, касаеща съсобствения имот, предмет на процесния договор за правна защита и съдействие, изготвена от ищцата, като Т. И. е заявила, че изпраща по мейл подписан от ответника договор за правна защита и съдействие

Видно от предствената кореспонденция между Т. И. и ищецата от 21.02.2024г. Т. И. посочва ЕГН на ответника и неговата банкова сметка. Обсъдено е съдържанието на декларацията по чл. 33 ЗС.

В кореспондеция в приложението Viber от 27.02.2025г. между същите страни Т. И. уведомява ищцата за нанесени промени в декларацията по чл. 33 ЗС. Уточнява се, че ищцата ще придружи другият съсобственик на имота при нотариус и ще изготви предварителния договор за продажба на съсобствения имот, предмет на съдебната делба.

В електронна кореспонденция на 28.02.2024г. и 29.02.2024г. ищцата е изпратила проект на 2 предварителен договор и е разяснила предлаганите от нея стъпки за последващи действия.

На 01.03.2024г. С. П. И. е платила на ищцата сумата 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск ищцата следва да докаже, че по възлагане на ответника е извършила правни действия в защита интересите на възложителя, включващи правна защита и съдействие на същия при продажба на недвижим имот, представляващ ателие, намиращ се в гр. София, ****************

Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент по същината си представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите, произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона за адвокатурата. При този договор едно лице- адвокат- се задължава да извърши определени действия (правни консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата. В отклонение от общото правило, установено в чл. 286 ЗЗД, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА. Същото становище е застъпено в практиката на ВКС, съгласно която възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата нормативна уредба, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд (в този смисъл са решение № 127/ 27.04.2016г. по гр. дело № 5964/ 2015г. на ВКС, ІV г.о., решение № 224/ 11.07.2011г. по гр. дело № 371/ 2010г. на ВКС, ІV г.о.). Същевременно няма изисквания за форма за валидност относно сключването на договор за правна защита и съдействие. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно - само по изключение, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗА.), за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено, тъй като отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат по специалната регламентация на ЗА. (в този смисъл са решение № 233/ 17.05.2011г. по гр. дело № 1588/ 2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 102/ 16.07.2018г. по гр. дело № 3762/ 2017г. на ВКС, ІІІ г.о.

Съобразявайки изложеното и след анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за процесуална защита и съдействие с предмет правна защита във връзка със сключване на договор за продажба на недвижим имот.

Първият спорен въпрос между страните е съществува ли облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за правна защита и съдействие.

Съществуването на облигационно правоотношение между страните се установява от 3 събраните писмени доказателства. От представения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024г. се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, с предмет: процесуално представителство по продажба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, с адрес: гр. София, **************, представляващ земя и сграда, ведно с всички процесуални действия, свързани с делбеното дело за съответния имот. Договорено е възнаграждение в размер на 3000 евро. Представеният договор е подписан от ответника, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, като частен диспозитивен документ, е доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица- чл. 180 ГПК. По отношение на автентичността на договора следва да бъде посочено, че в съдебно заседание на 10.10.2025г. ответникът е оттеглил оспорването на истинността на представения договор за правна защита и съдействие относно неговата автентичност. Следва да бъде отчетено и плащането на сумата 500 лева от ответника, което следва да бъде отчетено като признание за съществуването на облигационна връзка между страните.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за правна защита и съдействие, с предмет правна защита и съдействие на същия при продажба на недвижим имот, представляващ ателие, намиращ се в гр. София, **************** Следващият спорен въпрос между страните е изпълнила ли е ищцата произтичащите от договора задължения, т.е. извършила ли е същата възложените действия и в какъв обем. В случая от събраните доказателства се установява, че ответникът е възложил на ищцата да извърши фактически и правни действия, свързани със сключване на договор за продажба на съсобствения недвижим имот, предмет на съдебна делба, с цел извънсъдебно уреждане на спора между страните. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е извършила действия по съдействие на ответника за продажба на съсобствения недвижим имот, като е изготвила декларация по чл. 33 ЗС за съсобственика Красимир Б. А. и проект на предварителен договор. Следва да се посочи, че обемът на възложените действия се определя от естеството им. В този смисъл по мнение на настоящия съдебен състав, съдействието при сключване на договор за продажба включва и подготовката за изповядване на сделката при нотариус. В конкретния случай ищцата е извършила действия по подготовката на окончателния договор.

По отношение на възражението за нищожност: Накърняване на добрите нрави има при договори, при които е установена изключително голямата разлика в престациите, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в разпоредбата на чл. 2 ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица- чл. 24 ЗА, срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение- чл. 36 ЗА. При тълкуване 4 на всички клаузи от договора в съвкупност, се установява, че действителната воля на страните е да уредят отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие за сключване на договор за продажба на съсобствения недвижим имот, предмет на съдебна делба, с цел извънсъдебно уреждане на спора между страните. В случая страните са постигналик съгласие размерът на адвокатското възнаграждение да бъде 3000 евро. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение между тях е отнесено към всички действия на адвоката- довереник към със сключване на договор за продажба на съсобствения недвижим имот, предмет на съдебна делба, с цел извънсъдебно уреждане на спора между страните. С процесния договор, ответникът е предоставил правомощия на довереника за реализиране на крайната цел - прекратяване на съсобствеността между съсобствениците. Съпоставени размерът на договореното възнаграждение с обема на извършените действия, постигнатия резултат, обстоятелството, че спорът, предмет на делбеното дело между страните, е решен доброволно, съсобствеността между тях е прекратена извънсъдебно, с всички пролизтичащи от това последици, съдът счита, че договорените престации са еквивалентни, съответно сключеният между страните договор не е нищожен.