Определение № 493 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Ямбол, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500262 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. Р. от с.*****, Община ********, подадена от пълномощника й адв. К.В.-Д., против Определение №168/05.04.2024г., постановено по гр.д.№153/2023г. по описа на Елховски районен съд, с което е оставена без уважение подадената от частната жалбоподателка молба за изменение на постановеното по същото дело Решение № 26 от 19.03.2024г. в частта за разноските, като й се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за неправилност на извода на първата инстанция, че по делото до приключване на устните състезания липсват доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 1500лв.

Твърдението е, че представените документи – списък на разноските и разписка от 06.11.2023г., преценени заедно, установяват размера на адвокатското възнаграждение и неговото пълно изплащане от страна на ищцата. Както в списъка по чл.80 ГПК, така и в разписката, бил цитиран договора за правна защита и съдействие от 26.07.2023г., установяващ, че договорното възнаграждение за процесуалното представителство по делото е в размер на 1500лв. и ще бъде платено в брой. Неправилно районният съд приел, че липсват доказателства относно действително направени от страната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение на ЕРС и за изменение на първоинстанционното решение на ЕРС в частта за разноските, с присъждане в полза на А.Р. на разноските в размер на 1 500лв.

Ответниците по частната жалба Д.И. и Й.Й. не са подали отговор на жалбата и не са изразили становище относно нейната допустимост и основателност.

ЯОС, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

От фактическа стлана е установено, че гр.д.№153/2023г. по описа на ЕРС е образувано по исковата молба на ищцата А. Д. Р. от с.*****, с която е предявен иск по чл.76 от ЗС против ответниците Й. Н. Й. и Д. Ч. И., двамата от с.*****, за осъждането им да предадат на ищцата владението върху недвижим имот в с.*****, който е подробно 1 индивидуализиран.

По делото ищцата А.Р. е представлявана от адв.К.В.-Д., като за представителната власт на адвоката на л.39 от делото е представено пълномощно. До приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания в о.с.з. на 22.01.2024г., по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и нейния адвокат. В това о.с.з. на 22.01.2024г. пълномощникът на ищцата адв.В.-Д. е заявила искане за присъждане на разноските по делото, за които е представила списък по чл.80 ГПК, в който списък са посочени разноски в размер на 1 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.07.2023г. Адвокатът е представил и издадена от него разписка от 06.11.2023г., че възнаграждението по Договор за правна защита и съдействие от 26.07.2023г. с клиент А.Р. е напълно изплатено в брой.

С постановеното по спора и влязло в сила Решение №26/19.03.2024г. ЕРС е уважил предявения от А.Р. иск и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил на ищцата направени от нея разноски в размер на общо 80лв. (за ДТ и разноски за свидетели). Съдът е приел в решението, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. не са доказани, тъй като в материалите по делото липсва сочения договор за правна защита и съдействие, сключен с адвоката на ищцата, който договор доказва договореното за адвокатска защита възнаграждение, а също и неговия размер.

С молбата по чл.248 ГПК, с която ищцата А.Р. е направила искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с присъждане на адвокатското възнаграждение от 1 500лв., е представен Договор за правна защита и съдействие от 26.07.2023г., сключен с адв.В.-Д., с който е договорено възнаграждение на адвоката в размер на сумата 1 500лв., от която сума, съгласно отразеното в договора, 400лв. са платени в брой при сключване на договора, а разликата е договорено да бъде платена разсрочено.

За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, ЕРС е констатирал, че към момента на приключване на устните състезания със списъка на разноските ищцата е представила разписка от адв.В.-Д., която е потвърдила изплащането на адвокатското възнаграждение по договора от 26.07.2023г. Съдът е приел, че в разписката не е посочен нито номера на делото, нито размера на изплатеното възнаграждение, нито договора за правна защита и съдействие от 26.07.2023г. с договореното възнаграждение е бил представен до изтичане на крайния срок – приключване на устните състезания по делото, при което е заключил, че не е доказано договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и представянето на договора за правна защита с молбата по чл.248 ГПК не може да бъде зачетено и не може да послужи като основание за изменение или допълване на решението в частта му за разноските. Съдът се е позовал и на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че списъкът по чл.80 ГПК не е доказателство за направените разноски.

Определението на ЕРС е правилно, а частната жалба - неоснователна.

Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото, на закона – чл.78 и чл. 80 ГПК и на задължителната съдебна практика – т. 1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В мотивите към т. 1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване – с него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. Изрично е разяснено и че в договора следва да бъде указан и видът на плащането (което също предпоставя да е уговорено самото възнаграждение), като ако плащането е по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, а ако плащането е в брой и същото е отразено в договора за правна помощ, то тогава самият той има характера и на разписка, удостоверяваща плащането. В Определение №927/19.12.2014г. по ч. търг. д. № 2300/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, което въззивната инстанция споделя, също изрично е разяснено, че в хипотеза като тази по настоящото дело – когато не е представен договор за адвокатска услуга (за правна защита), то единствено разписката за плащане на адвокатско възнаграждение, сама по себе си не е доказателство за възникване на задължение за неговото плащане – тя не може да докаже изпълнение на задължение, чието възникване не е установено, но което се иска да бъде противопоставено на насрещната страна в процеса чрез ангажиране на отговорността й за разноски. В същия смисъл е и Определение № 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2

4737/2021 г., IV г. о. Представянето на списъка на разноските е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл. 248, ал.1, пр. 2 от ГПК – на искането за изменение на решението в частта за разноските, но не е доказателство за сторените разноски (което може да се цени съвкупно с други доказателства за сторени разноски), както неправилно счита жалбоподтелката.

На възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски (чл.78 ГПК).

Правилно районният съд е приел, че крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането на разноски и да бъдат представени доказателства за извършването им, е приключването на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна би могла да ангажира становище. Следователно, с писмена защита, респективно с молба за изменение на решение в частта за разноските, не могат да бъдат предявени валидно както искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства, удостоверяващи действителното извършване на тези разноски. Страната, която претендира присъждането им, е следвало да организира по такъв начин защитата си, включително установяването и заплащането на разноските, че да бъде възможно представяне на доказателства в рамките на преклузивния срок за това - до приключване на устните прения. В случая договарянето на адвокатското възнаграждение (в размер на 1 500лв) е било извършено на 26.07.2023г., част от него е било заплатено при сключване на договора за правна помощ, а останалата част е била платима до първото по делото по делото о.с.з. и е била заплатена до 06.11.2023г., т.е. преди проведеното на 32.01.2024г. съдебно заседание, в което са изслушани устните състезания и ищцата е била наясно, че към момента на приключване на устните състезания не е представила доказателства – договор за правна помощ, за установяване договорения размер на адвокатското възнаграждение и неговото плащане. При това положение се касае за хипотеза на липса на годни доказателства за платени разноски за адвокатско възнаграждение (по смисъла на т.1 ТР№ 6/13г. на ОСГТК на ВКС) - депозирани в предвидения в закона преклузивен срок, което обуславя неоснователност на искането за присъждането им. Пропускът на ищцата, сега частен жалбоподател, да докаже факта на договаряне на адвокатското възнаграждение и неговия размер, както и начина на плащане до приключване на заседанието пред съответната инстанция, не може да бъде саниран по реда на чл. 248 ГПК, а разписката, в която е отбелязан начин на плащане, не служи като разписка за получаването на сумата с оглед задължителните указания т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 168 от 05.04.2024г. на Елховски районен съд, постановено по гр. д. №153/2023г. по описа на този съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3