Определение № 8690 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8690 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110164018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa от А. Е. Я. за изменение на решение № 19392 от 28.10.2025 г. постановено по гр. д. № 64018/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че редуцирането на претендирания от ищеца адвокатски хонорар от 1800 лв. до размера на 500 лв. е твърде рестриктивно.

Счита, че в случая материалният интерес се определял върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не като сбор, като адвокатските възнаграждения се определяли съгласно цената на всеки иск.

Насрещната страна „* взема становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са правилно присъдени съобразно фактическата и правната сложност на делото.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 19392 от 28.10.2025 г. постановено по гр. д. № 64018/2024 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от А. Е. Я., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, ул. „*, първи надпартерен етаж, офис 1, чрез адв. В. Б. срещу „*, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ул. * иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, договор за 1 потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г., сключен между А. Е. Я. и „*“ ООД, поради противоречието му със закона, като на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 100,18 лв., представляваща възнаградителна лихва начислена договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г. за периода от 20.01.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сумата в размер на 239, 82 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение на основание чл. 6 във връзка с чл. 8 от договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г., за периода от 20.01.2020 г. до 21.06.2021 г. Също така с решението е осъден „*“ ООД, да заплати на А. Е.

Я. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 550 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.

Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. Следва да се подчертае, че делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Напротив, делата са масови, а по отношения на правния спор е налице както задължителна практика на СЕС, така и трайна и последователна практика на гражданските съдилища в страната. В случая интересът по делото е в малък размер, принадлежащ на едно лице и делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати доказателства. По изложените съображения съдът намира, че няма основания постановеното решение № 19392 от 28.10.2025 г. постановено по гр. д. № 64018/2024 г. по описа на СРС, 39 състав да бъде изменяно в частта за 2 разноските, което е в унисон и с разрешението, дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

С оглед на гореизложеното молбата на А. Е. Я. за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 381726 от 20.08.2025 г. от А.

Е. Я. за изменение на решение № 19392 от 28.10.2025 г. постановено по гр. д.

№ 64018/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3