Определение № 1235 от 21.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1235 гр. Варна, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900354 по описа за 2026 година

С искова молба, заведена с вх. № 16890/26.05.2026 г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, подадена чрез пълномощници адвокат Н. В., ВАК, и адвокат А. С., САК, от ищцата М. А. Д., ЕГН **********, с адрес в град Варна, срещу ответника „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище град София, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 100 000 евро , съставляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.06.2024 г., в град Варна кв. „Аспарухово“, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, до магазин „Билла“, на пешеходна пътека, по вина на водача на лек автомобил *********** Верка Трифонова, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС“ АД по полица № 07123003235664, със срок на покритие 29.10.2023 г. до 28.10.2024 година;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 100 000 евро, считано от 03.07.2024 г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане;

3. за заплащане на сумата 1 829,70 евро, съставляваща дължимо обезщетение за обезвреда на имуществените вреди (разходи за лечение), претърпени от ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.06.2024 г., в град Варна кв. „Аспарухово“, на ул. „Св. Св.

Кирил и Методий“, до магазин „Билла“, на пешеходна пътека, по вина на 1 водача на лек автомобил *********** Верка Трифонова, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС“ АД по полица № 07123003235664, със срок на покритие 29.10.2023 г. до 28.10.2024 година;

4. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 1 829,70 евро, считано от 27.04.2026 г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.

В хода на осъществената размяна на книжа ответникът „ЗД ЕВРОИНС“ АД, чрез упълномощен представител юрисконсулт Й. С., е представил писмен отговор вх. № 22351/08.07.2026 г., в който е изложил становището си по предявените искове, обосновал е насрещните си твърдения и възражения, направил е и доказателствени искания.

Предявените от ищцата искове са допустими.

Същите намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С оглед цените на всеки от главните искове, определени по реда на чл.

69, ал. 1, т. 1 ГПК и предвид разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008 г.), дължимите за производството по делото държавни такси са в размери съответно 4000.00 евро – за първия иск за неимуществени вреди;

73.19 евро – за иска за имуществени вреди. По акцесорните претенции за присъждане на следващата се законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя, държавни такси не се дължат. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищцата не дължи предварителното внасяне на държавна такса.

Предпочитаният от ищцата ответник е търговско дружество, като отговорността му се ангажира именно с осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена със собственика на лекия автомобил, с който е причинено увреждането, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл. 286 ТЗ). Независимо от това, с оглед факта, че ищцата – физическо лице като трето увредено лице се явява ползвател на 2 застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, предявените искове следва да бъдат определени като искове на потребители по смисъла на чл. 113 ГПК (в този смисъл определение по ч. т. д. № 2002/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 377 от 09.09.2022 г. по ч. т. д. № 572/2021 г. на ВКС, I т.о.).

Поради това делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание.

Като допустимо се преценява доказателственото искане на ищцата за допускане събирането на гласни доказателства за установяване на твърдените от нея факти, свързани с вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП.

За установяване на тези свои твърдения ищцата е направила и доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, което се преценява от съда като допустимо и относимо, поради което се уважава.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

***********, като водачът Верка Александрова Трифонова е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. По аргумент за противното основание от чл.153 от ГПК този факт следва да се обяви за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.

Независимо от това, на основание чл.155 от ГПК на страните следва да се укаже служебно установения от съда (чрез справка в сайта на Гаранционния фонд) факт за наличието към датата на настъпване на ПТП – 13.06.2024. на оповестена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. ***********, при застраховател „ЗД ЕВРОИНС“ АД.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно 3 в това заседание се прави окончателен доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

На страните следва да бъдат дадени и други указания от значение за надлежното упражняване и защита на процесуалните им права.

По изложените съображения и на основание чл. 140 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на М. А. Д., ЕГН **********, с адрес ***********, срещу „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД 1. за заплащане на сумата 100 000 евро , съставляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.06.2024 г., в град Варна кв. „Аспарухово“, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, до магазин „Билла“, на пешеходна пътека, по вина на водача на лек автомобил *********** Верка Трифонова, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС“ АД по полица № 07123003235664, със срок на покритие 29.10.2023 г. до 28.10.2024 година;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 100 000 евро, считано от 03.07.2024 г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане;

3. за заплащане на сумата 1 829,70 евро, съставляваща дължимо обезщетение за обезвреда на имуществените вреди (разходи за лечение), претърпени от ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.06.2024 г., в град Варна кв. „Аспарухово“, на ул. „Св. Св.

Кирил и Методий“, до магазин „Билла“, на пешеходна пътека, по вина на водача на лек автомобил *********** Верка Трифонова, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното 4 събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС“ АД по полица № 07123003235664, със срок на покритие 29.10.2023 г. до 28.10.2024 година;

4. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 1 829,70 евро, считано от 27.04.2026 г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред.

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от страните с исковата молба и отговора.

ПРИЕМА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. на 13.06.2024 г. от водача на лек автомобил ***********, лек автомобил ***********, е извършено виновно и противоправно деяние, при което на ищцата М. А. Д., ЕГН **********, са причинени телесни увреждания, описани в протоколно споразумение от 30.03.2026г. по НОХД № 1288/2026г. на Районен съд – Варна;

2. към датата на настъпване на ПТП – 13.06.2024 г., е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил ***********, сключена с ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, по полица № 07123003235664 със срок на покритие от 29.10.2023 г. до 28.10.2024 година, като водачът Верка Александрова Трифонова е бил обхванат от нейната застрахователна закрила;

3. на 03.07.2024г. от пострадалата ищца е постъпила претенция по реда на чл. 380 КЗ, за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, по която е била образувана щета № **********;

4. на 27.04.2026г. е постъпила втора претенция за обезщетяване на имуществените вреди.

УКАЗВА на страните, на основание чл.155 от ГПК, че чрез справка в 5 сайта на Гаранционния фонд служебно е установен от съда факта, че към датата на настъпване на ПТП – 13.06.2024 г. е налице оповестена активна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил ***********, при „ЗД ЕВРОИНС“ АД със срок на застрахователно покритие до 28.10.2024 година.

ДОПУСКА при режим на водене от страна на ищцата двама свидетеля за установяване на факти, свързани с претърпените от нея болки и страдания вследствие на процесното ПТП.

ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със следните задачи:

Вещото лице, след като се запознае с всички относими писмени доказателства, приложени по делото, и след личен преглед на ищцата ищцата М. А. Д., ЕГН **********, да даде заключение по следните въпроси:

1. Какви са травматичните увреждания, нанесени на ищцата М. Д., в резултат на процесното ПТП?

2. Какво лечение е проведено и какви са прогнозите за възстановяване на ищцата във времето? Може ли претърпените увреждания да доведат до последващи неблагоприятни последици за здравето на пострадалата?

3. Причинените от ПТП телесни увреждания в състояние ли са да се отразят негативно и да задълбочат последиците от твърдените от ищцата съпътстващи заболявания, от които е страдала към датата на ПТП?

4. Имат ли връзка извършените от ищцата разходи по представените по делото фактури и касови бележки (като се съобрази описанието им в исковата молба) за лечение с получените от ПТП увреждания?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 250 евро, като същият е платим първоначално от бюджета на съда.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице доц. д-р Вилиям Викторов Доков, съдебен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел „Съдебномедицински експертизи”.

6

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си наймалко една седмица преди съдебното заседание - чл. 199 ГПК.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай за производството по делото ще се дължи само половината от държавната такса (чл.78, ал.9 ГПК).