Определение № 959 от 03.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500673 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. Б. Д. против Разпореждане рег. № 3159 от 30.01.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 424/ 2025г. по описа на ПРС – ХVIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя против В. С. Н., ЕГН: ********** от гр.Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите: 300 лв – главница, 13 лв-договорна лихва, 211,48 лв – обезщетение за забава, начислено за периода 08.02.2020г до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по делото до окончателното му изплащане.

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК. След извършена служебна проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК при констатирана недействителност поради неравноправна клауза на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, както и поради непосочване наличието на извършени плащания от потребителя по договора, е мотивирана неоснователност изцяло на искането за издаване на ЗИ, вкл. и за главницата,вкл. поради невъзможност да се изясни какви суми са платени и да се прецени и за каква сума за главница евентуално да бъде издадена ЗИ.

1

Въззивният съд констатира, че предприетите от заповедния съд процесуални действия във връзка с проверката на представения по делото договор за паричен заем № 473809 от 30.11.2020г. с приложения към него Погасителен план, в който са включени ежемесечни вноски за предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение от потребителя, съответстват на изискването на императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК за изследване наличието на неравноправна клауза в договор, както и по чл.411, ал.2, т.1 ГПК за изясняване от страна на съда чрез изискване кредиторът да посочи наличието на извършени плащания по кредита с оглед възможността за определяне размера на чистата на стойност на кредита относно главницата с цел прилагане правната последица на чл.23 ЗПК/ С Разпореждане №33946/2025г./. Във връзка с указанията по разпореждането на заповедния съд от 09.01.2025г. , с молба от 22.01.2025г. заявителят е заявил поддържане на становището си, че тези обстоятелства съставляват правопогасяващи факти, които са в тежест на длъжника в исковото производство и излизат извън описаните от законодателя рамки на служебното начало. С оглед на това и заповедният съд не е уважил заявлението в частта на претендираната главница с оглед липсата на предпоставки за установяване нейния размер във вида на чистата й остатъчна стойност във връзка с приложението на чл.23 ГПК. Това е видно от съдържанието на заявлението в т.12 от същото, както и приложения Погасителен план, че е било налице задължение освен за главното задължение по връщане на главницата, така и вноските с включен размер на лихва, както и на неустойка.

Констатацията относно наличието на неравноправни клаузи, сключен с длъжника и първоначалния кредитор „ Сити кеш“ ООД, по който първата е получила заем в размер на 300 лева, дължима на 11 седмични вноски от по 1Х2,345лв и 10х31,30лв, при следните условия: ГЛП – 40,05% , ГПР – 49,87%, при посочена в договора общо дължима сума в размер на 315,34 лева, е обоснована. В Погасителния план са включени месечни вноски за събиране на вземане за неустойка, при което освен констатираната липса на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент, съответно не е налице обоснован от кредитора по заемния договор на посочения само в процентно отношение ГПР, въз основа на която да се прецени обосноваността и действително реалния размер на посочената общо дължима сума от потребителя. Поради това налице е установената недействителност на договора на посочените основания по смисъла на чл.22 ЗПК, с оглед на което са били налице условията за приложение на правната последица по чл.23 ЗПК относно присъждане на дължимия размер на неизплатената чиста стойност по кредита, но недоказана по размер, по гореизложените съображения в настоящото определение.

В настоящия случай в обхвата на проверката на съда в заповедното производство, свързано както с проверка относно наличето на нарушение на добрите нрави, така и за наличието на неравноправни клаузи в договора за ПК, е съобразно императивната разпоредба на чл. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, от една страна. От друга страна доводът основан на текста на разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК за това, че не се касае за изискване на всичките разходи в ГПР, а за допусканията , използвани при изчисляване на ГПР, последните изчерпателно 2 изброени в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, е пряко неотносим към текста на настоящия договор за паричен заем № 473809 от 30.11.2020г., независимо от приложения към него Погасителен план, тъй като в случая в т.3.5. от договора същият е посочен само в процентно отношение, но не е налице детайлизация както относно това какви разходи са включени в така посочената обща цифрова величина, още по-малко по вид разходи по кредита или допускания по него. С оглед на това във всички случаи не е налице изискващата се от ЗПК яснота и разбираемост на текстовото изражение на договора относно неговите параметри/ изискване чл.10, ал.1 вкл.чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК/ обуславящи условията за преценката на потребителя за икономическата обоснованост на условията на потребителския договор, с който да не се нарушава значително равновесието между правата и задълженията на кредитора и потребителя , по смисъла на чл.143 ЗПК и да не води до неговото скрито оскъпяване, по смисъла на чл.6, п.1 от Директивите 2005/29/ЕО и 93/13/ЕО.

Обжалваното определение е в съответствие със съдебната практика на СЕС по дела С-71422г. и С-520/21г., както и преобладаващата практика на ОС-Пловдив и настоящия въззивен състав.

С оглед на това частната жалба е неоснователна, а акта на заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 3159 от 30.01.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 424/ 2025г. по описа на ПРС – ХVIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. Б. Д. против В. С. Н., ЕГН:

********** от гр.Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3