Решение № 854 от 22.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330203510 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-002211 от 18.03.2021г. на М.В.М. на длъжност *** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на АТ. ИВ. Т. от *** ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание Глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради и представят доводи за несъответствие с реалната фактическа обстановка и изложената такава в изготвения АУАН, което е пречка за установяване по безспорен начин на твърдяното нарушение. Оспорва се годността на съставения АУАН да поставя началото на административно наказателното производство против жалбоподателя, както и да се издава НП. Счита се издаденото НП като постановено при противоречие и неяснота на събраните доказателства.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично, и чрез процесуален представител адв.Н.Д. поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на допълнителни доказателства – разпита на един свидетел. В пледоарията си адв.Д. представя доводи в подкрепа на искането за отмяна на издаденото НП, като акцентува върху 1 неуправлението на МПС от жалбоподателя по време на проверката, извършена от полицейските служители от сектор ПП при ОДМВР Пловдив.

Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото представя писмено становище с което счита жалбата А.Т. за неоснователна, представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и се моли съда за неговото потвърждаване.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбоподателят А.Т. е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС, категория В, М, АМ. Води се на отчет в ОДМВР Пловдив. Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 27.02.2021г. от свидетел Ив. В. П. – полицейски служител, на длъжност *** в сектор ПП при ОДМВР Пловдив акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 355400 против АТ. ИВ. Т. с ЕГН ********** за това, че на 27.02.2021г. в 15:34 часа в ***, на кръстовището на ул.Изгрев и ул.Цанко Царковски управлява личния си мотоциклет *** и извършва следното нарушение: Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с което виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал, след запознаване с неговото съдържание и вписване „нямам възражения“. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения 3 – дневен срок пред АНО не са били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН, описание на нарушение по ЗДвП и нарушена правна норма. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е описано нарушението и посочена нарушената правна норма. С издаденото НП за нарушение по 483, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание Глоба в размер на 250 лева. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.04.2021г. В срок пред РС гр.Пловдив от жалбоподателят А.Т. е обжалвано издаденото НП.

2

Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Ив. В. П. потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че нарушението е установено по време на изпълнение на служебните му задължения в ***. Посочи се че жалбоподателят е бил пред магазин, до мотора си и бил извикан от полицейските служители до служебния автомобил. Свидетелят посочи, че е направена справка и установено че МПС собственост на жалбоподателя, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят посочи че акта е съставен на място, както и че посочения свидетел в акта е негов колега, с когото изпълнявали служебните си задължения.

По искане на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел Т.А.П., който посочи че познава жалбоподателя, както и че знае че е собственик на мотоциклет, кросов, който кара с буса си, защото е неизправен. Свидетелят посочи, че е бил свидетел как жалбоподателя е бил извикан от полицейски служители до автомобила с когото са били. Свидетелят посочи че жалбоподателя е бил пред магазин, на ул.Цанко Церковски, в близост до дома му. Свидетелят посочи че МПС не се е движело, било паркирано, без да работи двигателят му.

Горната фактическа обстановка се установи от приобщените гласни доказателства - показания на свидетелите И.П. и Т.П. които съдът кредитира като последователни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал представен от страните, включително и съдържащите се в административната преписка и приети по надлежния ред а именно: НП, АУАН, Справка от сектор ПП за собственици на МПС, справка за нарушител/водач, копие на Заповед № 317з-3985-22.10.2018г. на Директора на ОДМВР Пловдив.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно 3

- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде 4 отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган в съответствие с рапоредбата на чл.647, ал.2 от Кодекса за застраховане и приложената от въззиваемата страна Заповед № 317З-3985-22.10.2018г., издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.1 на Закона за движене по пътищата и чл.647, ал.1 от КЗ съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Както АУАН, така и атакуваното НП са изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при спазване на законоустановените срокове. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя А.Т. нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.461 от КЗ „ Задължителни застраховки са: 1. “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква “А“ от приложение № 1, наричана по-нататък “задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съгласно чл.483., ал.1 от КЗ „ Договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;

От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че А.Т. е собственик на МПС – мотоциклет ***, придобит по надлежния ред на 16.09.2020г. По делото не се представиха доказателства че неговият 5 собственик А.Т. да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, която да е валидна към датата на проверката 27.02.2021г., и което МПС не е спряно от движение. Поради неизпълнение на посоченото в КЗ задължение съгласно чл.638, ал.1 от КЗ „ На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице;

Безспорно от цитираната законова формулировка на нарушението следва, че задължението за сключване на договор за застраховка тежи върху всеки собственик на МПС, което не е спряно от движение. Ирелевантно за настоящето дело е обстоятелството било ли е в движение МПС или не.

Изпълнителното деяние на нарушението не се изразява в управление на МПС без сключена застраховка, а в във факта, че собственикът не е сключил нов договор след изтичането на предходния, независимо дали автомобилът се движи по пътната мрежа или е паркиран.