Решение № 17415 от 30.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19782/2023
- Вид
- Решение № 17415
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 30.09.2024
- Състав
- БЕТИНА БОГДАНОВА БОШНАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 17415 гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ПАВЛИНА Г. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110119782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от Б. Н. Г. срещу М. И. Г. молба, съпруга на молителя.
В молбата се твърди, че ответницата е извършила акт на домашно насилие, като на 05.04.2023 г. между 10.00 и 11.00 часа пред жилище, находящо се в гр. София,, ответницата тропала по входната врата на апартамента и крещяла.
Ответницата оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на 1 личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото не е спорно, а и събраните по делото доказателства /гласни доказателствени средства и удостоверение за граждански брак, л. 76 от делото/ се установява, че страните са съпрузи, поради което ответницата безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответницата спрямо молителя емоционално насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр.
66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице /л. 6 от делото/.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Йоана Б.а Г. /дъщеря на страните/ и Йоанна Красимирова Г. /лице, което живее във фактическо съпружеско съжителство със сина на молителя и негов процесуален представител/. Съдът не кредитира показанията на втория свидетел, тъй като счита същите за вътрешно противоречиви, непоследователни и житейски нелогични. В началото на разпита свидетелката заявява, че молителят им е бил на гости в апартамента, в който тя живее заедно с Н. Г. /сина на молителя/, както и че молителят и неговият син излезли, за да не се засекат с ответницата. Впоследствие излага друга фактическа обстановка, като твърди, че Н. отишъл да посрещне баща си на спирката, а тя била сама в жилището при идването на ответницата, като заявява, че молителят въобще не е влизал във входа на блока, а е стоял заедно със сина си навън, защото видели паркирания лекия автомобил, управляван от ответницата. От една страна, свидетелката твърди, че ответницата около час е звъняла на звънеца, тропала е по входната врата и е крещяла, след което си тръгнала и едва след това, свидетелката се престрашила да излезе, за да отиде на работа. От друга страна, заявява, че ответницата викала около 15 минути, след което изчезнала от етажната площадка и после пак се върнала, като през това време Н. Г. /без да се срещне с майка си/ се върнал обратно в жилището. На следващо място, житейски нелогично е и свидетелката да твърди, че са близки с молителя, който често им гостува, а да не знае къде живее той. Последното е в противоречие и със сезиращата молба от 13.04.2023 г., в която молителят сам посочва, че 2 живее при сина си. Ето защо съдът счита показанията за недостоверни и не им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Други доказателства относно авторството и факта на извършване на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на процесната дата и място е осъществен твърденият акт на домашно насилие, поради което молбата за защита на домашно насилие се явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на по 25,00 лева. Право на разноски има ответницата, която своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 66 от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В тежест на насрещната страна следва да бъде възложена сумата в общ размер на 1000,00 лева, представляваща сторените от молителката разноски по делото – адвокатски хонорар.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 30.05.2023 г., следва да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от 30.05.2023г., обективирана в разпореждане № 66670/30.05.2023 г., постановено по гр. дело № 19782/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл.
253 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 104932/13.04.2023 г., 3 депозирана от Б. Н. Г., ЕГН **********, срещу М. И. Г., ЕГН **********, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на М. И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата в размер на 1000,00 лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните – за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4