Решение № 681 от 23.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502369 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение № 74/ 20.06.2024г. на СОС, 3 първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 123/23г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 5 000лв. до 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че ищецът не е вписан в Констативния протокол за ПТП като пострадало лице. Протоколът е официален документ и удостоверява, че към момента на инцидента, той не е бил пострадал. Не е доказано, че уврежданията, които твърди, че е получил да са в причинна връзка с инцидента. Представените медицински документи не са от датата на произшествието. Той е бил прегледан на 11.11.2022г. във ВМА-София поради оплаквания в шията и кръста. След проведени образни изследвания на шийни и поясни прешлени и липса на диагностицирани травматични промени е бил освободен. Поради това следва да се приеме, че ищецът от ПТП е получил травма в шията и кръста и болки в тези области.

Описаните хронично- дегенеративни промени не могат да бъдат получени 1 вследствие на травмата. Описаните изменение в гръбначния стълб също имат такъв характер. Счита определеното обезщетение за завишено по размер с оглед на получените травми при ищеца.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 5000лв. до 30000лв. присъдени като обезщетение за неимуществени вреди.

В. Х. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Неоснователни са възраженията за нарушаване на чл.52 от ЗЗД.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът В. Х. твърди, че на 11.11.2022г. около 22.30 ч. в гр. София е настъпил пътен инцидент. При него той е пострадал като пътник в лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ********, управляван от З. П.. С това МПС е реализиран удар от лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег. № ********, управляван от П. И.. Причина за настъпване на ПТП е поведението на последния, който е нарушил правилата за движение по пътищата. За инцидента е съставен Констативен протокол с пострадали лица № К623/11.11.2022г. След ПТП на В. Х. е била оказана медицинска помощ във ВМА-София. Той е получил : контузия на шията, контузия на долната част на гърба и таза, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радиулопатия и посттравматични промени в тялото на С4 и доскови протрузии и хернии на описаните нива. В лечебното заведение е съобщил, че има оплаквания от главоболие и болки в шията и кръста. Предписан му е леглови режим. На 29.11.2022г., след като състоянието му се е влошило, му е направено МРТ на целия гръбначен стълб и са установени посттравматични промени на С4 и дискови протрузии и хернии Уврежданията са причинили на ищеца болки в областта на шията, гърба и таза, ограничение на движенията, множество ограничения и затруднения в обичайния му бит. Възстановяването 2 му продължава и към момента. Има оплаквания от силни болки в шийната и лумбална област, продължава да чувства дискомфорт и изтръпване на левия крак. ПТП се е отразило негативно на психиката му. Той е направил разходи за лечение в размер на 1150лв. За лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег.

№

******** е имало сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответника. С претенция, получена от ответника на 03.01.2023г. ищецът е депозирал искане за обезвреда пред застрахователя, който му е отказал да изплати обезщетение. Затова ищецът В. Х. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., частичен иск от 50000лв., както и 1150лв. имуществени вреди, конкретизирани в исковата молба, в едно със законната лихва върху сумите считано от 03.01.2023г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран в срок писмен отговор заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на

ПТП, че няма влязла в сила присъда, както и че има деликт. Поддържа, че ищецът не е вписан като пострадало лице в Констативния протокол за ПТП.

Поддържа, че от представените медицински документи ищецът е получил травма в областта на шията и кръста с болков синдром. Описаните изменения в гръбначния стълб са с хронично-дегенеративен характер и не са в причинна връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване, тъй като В. Х. е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Счита за неоснователна претенцията за лихва от датата на уведомяването. Счита, че в случая чл.497, ал.1, т.1 от КЗ не е приложим, тъй като ищецът не е представил всички необходими документи при предявяване на претенцията си.

Безспорно е, че на 11.11.2022г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и фотоалбум. Във връзка с пътния инцидент са представени писмени доказателства от МВР.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.

Не се спори, че за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег. № ******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към 3 датата на произшествието при ответника.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 03.01.2023г. като застрахователят е отказал да му е определил и изплатил такова.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи, епикризи, ЕР на ТЕЛК, фактури и разходни документи във връзка с претенцията за имуществени вреди.

Не се спори, че по отношение на водача на МПС , застрахован при ответника, е съставено наказателно постановление от 23.11.2022г., АУАН от 12.11.2022г..

В хода на съдебното дирене е допусната комплексна медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от специалист неврохирург и автоексперт. В медицинската си част са установени травматичните увреждания, получени от ищеца: контузия и навяхване на шията, контузия на долната част на гърба и таза, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радиколопатия, увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел и други отдели на гръбначния стълб с радиколопатия, изгладена шийна лордоза, контузионна травма на IV шиен прешлен с МР данни за ограничена зона на костномозъчен едем в тяло С4 и контузионна травма на II лумбален прешлен с интраспонгилозна дискова протрузия по долната дискална повърхност на прешлена с наличие на костномозъчен едем.

Предписаното лечение е постелен режим. То е продължило в домашноамбулаторни условия. Травматичните увреждания са настъпили и протичат при значими възрастови дегенеративни промени на шийния, гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб. Това обуславя комплексна причина за наличните оплаквания и отклонения в неврологичния статус и удължават и утежняват възстановителния период. Прогнозата за в бъдеще е несигурна.

Извършен е личен преглед на ищеца като резултатите от него са отразени в медицинската част на експертизата. В автотехническата част вещото лице е посочило механизма на настъпване на ПТП, както и че ищецът е бил с поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещите лица са допълнило заключението си.

Съдът не кредитира заключението в медицинската част, защото го 4 счита за неточно и несъотвестващо на медицинските документи и медицинската наука. В останалата част му дава вяра, както и в автотехническата част, като компетентно, обосновано и безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. познава ищеца. Тя е управлявала автомобила, в който той е пътувал, когато е настъпил инцидента на 11.11.2022г. В. Х. е седял до нея на предна дясна седалка и двамата са били с предпазни колани. Описва механизма, при който е настъпило транспортното произшествие. След като са приключили със сведенията за ПТП ищецът е отишъл във ВМА, защото е имал силни болки.

Свидетелят Х.а е майка на ищеца и желае да свидетелства. Тя твърди, че той е претърпял пътен инцидент на 11.11.2022г. Описва състоянието му непосредствено след инцидента- изпитвал е силни болки. Не е имало кръв.

Болките във врата продължават и до момента. Не може да вдига тежести.

Боли го кръста. Шофира, но когато е пътник в автомобил си спомня за инцидента.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Х.а ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между нея и ищецът, но ги счита за достоверни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете. Решението е влязло в сила по иска за обезщетение за неимуществени вреди за 5000лв. и за присъдените имуществени вреди.

Пред настоящата инстанция е допусната комплексна медицинска експертиза, изготвена от специалист неврохирург и невротравматолог и специалист ортопед- травматолог. Те са посочили травмите, които ищецът е получил: контузия на шията- навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб; ограничена посттравматична зона на костно- мозъчен едем в тялото на четвърти шиен прешлен С4, травма на лумбалния/поясния/ отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на поясния отдел на гръбначния стълб, костно-мозъчен едем на долната дискална повърхност на Л2- втори поясен прешлен и данни за интраспонгилозна 5 дискова протрузия. Няма счупване на тела. При ищеца не е проведено лечение с обездвижване на шията с яка за 5-7 дни, което е неправилно. Предписани са му обезболяващи медикаменти и леглови режим. Даденото му лечение е за дегенеративните промени в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб.

Вещите лица са посочили възстановителния период замекотъканните травми 3-8 седмици, а в областта на шията до 6м. След този период наличието на оплаквания е в резултата на дегенеративните изменения. При ПТП с удар отзад не може да има травматични дискови хернии. Вещите лица са посочили механизма на получаване на травмите. Приложените фактури удостоверяват разходи във връзка с лечението на ищеца. В експертизата е посочено какво представлява изгладената шийна лордоза. При проведени научни изследвания за връзка между контузия на шията и промяна в лордозата не са установени убедителни доказателства за такава.

Няма ренгенографии преди инцидента за да се обоснове отговор за причината на настъпилата промяна в лордозата на шията. Извършен е личен преглед на ищеца и установеното при него е отразено в заключението. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си.

Съдът възприема заключението като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно, основаващо на научните и опитните правила.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.