Решение № 310 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100512894 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –. чл.273 от ГПК.

С решение №189648 от 02.09.2020г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №20063643 от 25.10.2022г., постановени по гр.дело №17881/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178-ми състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на З. Н. К., ЕГН **********, извършено със заповед №67/23.03.2020г. на Председателя на Св.Синод - ръководен орган на „Б.П.Ц. - Б.П.“, с код по Булстат **********; възстановен е З. Н. К., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар“; осъдена е „Б.П.Ц. –. Б.П.“, ръководена от Св.Синод, представляван от неговия Председател Негово светейшество Н.С./ Н.Д., Патриарх Български и М.С., с код по Булстат **********, да заплати на З. Н. К., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата о т 4253.55 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.03.2020г. до 24.08.2020г., като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер - 4253.55 лв., до пълния претендиран размер от 5104.26 лв. и за периода от 24.08.2020г. до 24.09.2020г .; както и е осъдена „Б.П.Ц. –. Б.П.“, ръководена о т Св.Синод, представляван от неговия Председател Негово светейшество Н.С./ Н.Д., Патриарх Български и М.С., с код по Булстат **********, да заплати на З. Н. К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 905.21 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена „Б.П.Ц. –. Б.П.“, ръководена от Св.Синод, представляван от неговия Председател 1

Негово светейшество Н.С./ Н.Д., Патриарх Български и М. С., с код по Булстат **********, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 270.14 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Б.П.Ц. /БПЦ/ –. Б.П. /БП/“, представлявана от Негово светейшество Н.С./ Н.Д., Патриарх Български. обжалва решение №189648 от 02.09.2020г., постановено по гр.дело №17881/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178-ми състав, в частта, в която са уважени предявените от З. Н. К., ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 4253.55 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.03.2020г. до 24.08.2020г., както и в частта на възложените в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят преди да постанови оспорената заповед за уволнение не е изпълнил процедурата да изиска предварително мнение от ТЕЛК. Поддържа се, че ищецът е представил ЕР на ТЕЛК от 2018г., със срок на валидност 3 години, което има характер на мнение по смисъла на чл.333, ал.2 от КТ, тъй като съдържа достатъчна информация за това дали работникът страда от заболявания, визирани в нормата на чл.1, ал.1 от Наредба №5/20.02.1987г. и съответно дали се ползва с предварителна закрила по чл.333, ал.1 от КТ доколкото трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Навежда се още довод, че работникът не е изпълнил задължението си да представи на работодателя медицински документи като епикризи или медицински удостоверения за заболяването, от което страда, поради което работодателят не би могъл да изиска друго решение на ТЕЛК освен представеното такова от ищеца. Излага се още, че преди издаването на оспорената заповед №67/23.03.2020г. на Председателя на Св.Синод Н., Патриарх Български и М.С., е било поискано и съответно издадено предварително разрешение от Главна инспекция по труда - Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.София по чл.333, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. В тази връзка се поддържа, че по делото са налице доказателства, че работодателят е спазил предвидената в чл.333, ал.1 от КТ процедура преди да издаде обжалваната заповед за уволнение. Излага се още, че оспорената заповед за уволнение е издадена при спазване на всички нормативни изисквания - издадена е от компетентен орган, налице са доказателства, че е било взето решение на Св.Синод –. ръководен орган на БПЦ-БП за съкращаване на една щатна бройка на длъжността „административен секретар“ в структурата на администрацията на Св.Синод, одобрено е ново щатно разписание от 01.03.2020г., в което не фигурира съкратената щатна бройка, както и е спазено нормативното изискване да се извърши подбор по чл.329, ал.1 от КТ между ищеца и друг служител, заемащ същата по наименование длъжност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Претендира присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - З. Н. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител 2 адв.Н.Ц., не депозира писмен отговор, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваните части е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Излага се, че при доказателствена тежест за въззивника-работодател в законоустановения преклузивен срок не са представени доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за наличие на твърдяното основание за прекратяване на трудовия договор, както и за преодоляна закрила по чл.333 от КТ.

Изложени са още и аргументи в подкрепа на изразеното становище, че в съдебното производство са събраните доказателства, чрез които се установява, че ищецът се ползва от обективната закрила по чл.333, ал.1 от КТ, тъй като е доказано, че страда от заболяване, включено в Наредба №5/1987г.. Поддържа се, че само обстоятелството, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ да изиска предварително мнение на ТЕЛК преди да издаде оспорената заповед за уволнение е достатъчно основание за нейната незаконосъобразност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение, в частта, която е предмет на обжалване с въззивната жалба на ответника. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция и в пълен размер направените разноски пред СРС. Представен е списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника-ответник разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца - З. Н. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н.Ц., с която се обжалва решение №189648 от 02.09.2020г., постановено по гр.дело №17881/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над уважения размер - 4253.55 лв., до пълния претендиран размер от 5104.26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 24.08.2020г. до 24.09.2020г.. Твърди се, че единственият мотив на СРС да отхвърли предявения иск за периода 24.08.2020г. до 24.09.2020г. е факта, че претендираното вземане не е било изискуемо към датата на приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция. Поддържа се, че по делото са събрани доказателства относно обстоятелството, че за исковия период от време ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение, поради което основателен и доказан се явява предявения акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за исковия период, предмет на обжалване. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и уважи предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 в ъ в вр. с чл.225, ал.1 КТ в отхвърлената част до пълния предявен размер от 5104.26 лв., обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконното уволнение и за целия исков период. Претендира присъждане на направените разноски в пълен размер пред първата инстанция, които не са присъдени, поради факта, че съдът е уважил тази претенция съразмерно на уважената част от предявените искове.

Въззиваемата страна - „БПЦ - БП“, представлявана от Негово Светейшество Н.С./ Н.Д., Патриарх Български и М.С. –. Председател на Св.Синод, гр.София, чрез процесуален представител адв.С. С., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата насрещна въззивна жалба. Твърди се, че първостепенният съд правилно е изчислил размера на дължимото обезщетение по 3 чл.225, ал.1 от КТ като е уважил иска с крайна дата - датата на устните състезания по делото, до която вземането е изискуемо. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.

Предявени са от З. Н. К., ЕГН **********, срещу „БПЦ - БП“, представлявана от Негово Светейшество Н.С./ Н.Д., Патриарх Български и М.С. –. Председател на Св.Синод, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

С оглед предмета на подадените въззивна и насрещна въззивна жалба съдът намира, че на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните, считано от 01.09.2010г. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността –. административен секретар в структурата на администрацията на Св.Синод. След издадената заповед №71/25.22.2019г. на Гл.секретар на Св.Синод М. епископ Г., с приложено надлежно пълномощно от Н., Патриарх Б., Председателя на Св.Синод и представляващ БПЦ –. БП, с която се възстановява З. Н. К. на заеманата преди уволнението длъжност –. административен секретар в структурата на администрацията на Св.Синод, се налага извода, че съществувалото между страните безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника посочената длъжност, не е било прекратявано.

С оспорената в исковото производство заповед №67/23.03.2020г., издадена от Председателя на Св.Синод Н., Патриарх Български, представляващ БПЦ –. БП, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 –. съкращение в щата, от КТ, считано от 24.03.2020г..