Решение № 2572 от 12.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2572 гр. В., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110111100 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Ф. Т.“16А, срещу „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. К. П., ****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 650лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 13.12.2021г. до 10.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.08.2022г. до окончателно погасяване на задължението и 39,54лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяко дължимото месечно трудово възнаграждение за периода от 10.01.2022г. до 16.08.2022г.вкл.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Полагал е труд на длъжност „продавач – разнос на търговия” по силата на сключен с ответника трудов договор от 13.07.2021г. Договореното трудово възнаграждение било в размер на 650лева. Уговорен бил и срок за изпитване - 6м. в полза на работодателя. В периода 13.12.2021г. до 10.01.2022г. е полагал труд, възнаграждението за който в размер на исковата сума не му е било платено. ТПО било прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т.3 КТ, поради изтичане на уговорения с договора изпитателен срок. За последният отработен месец не било изплатено трудовото му възнаграждение. И доколкото ответникът е в забава, то съответно дължи обезщетение за това в размер на законната лихва. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Първото по делото заседание е проведено на 21.06.2023г., редовно призованият ответник не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

1

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 128 КТ, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване, че ответникът е наличие на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът като работодател се е задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищецът реално е полагал труд при ответника. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред..

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък, съгласно който се претендира заплащане на адв. възнаграждение в размер от 500лева. По делото не е представен договор за правна помощ и съдействие с упълномощения адвокат, нито доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което съдът не може да прецени дали разноските са действително сторени. Поради това претенцията за присъждането на адв. възнаграждение е неоснователна.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - В., сумата от 100лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на производството, определена по правилата на чл. 72, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 1 ТДТССГПК.

Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. К.

П., **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. С., с ЕГН********** и адрес гр.Д. Ч., ул. „Я.“ №13 К. В.

Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Ф. Т.“16А следните суми: 650лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 13.12.2021г. до 10.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.08.2022г. до окончателно погасяване на задължението и 39,54лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяко дължимото месечно трудово възнаграждение за периода от 10.01.2022г. до 16.08.2022г.вкл., на основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. К.

П., бл. 37 Б, вх. В, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В. държавна такса в размер на 100лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

2