Решение № 4577 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. *********************, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110152639 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /поправена с искова молба, приложена към молба с вх. № 2764/05.01.2023 г./ на В. Д. Ц. – Д.а срещу М. А. К., Д. А. Д., Г. Г. И. и Л.

Т. К., с която са предявени от В. Д. Ц. – Д.а следните субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове, а именно: 1. положителни установителни искове срещу М.

А. К. и Д. А. Д. с искане да се признае за установено по отношение на тях, че ищцата е собственик на основание дарение, покупко-продажба и наследство на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 07.02.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. *********************, район „*********************“, кв. „*********************“, ул. „*********************“, с площ от 1 477 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 567, квартал: 52, парцел: III, при съседи: *********************, *********************,

*********************,

*********************,

*********************, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на тези ответници Нотариален акт № 79, том 2, рег. № 4062, нот. д. № 227 от 06.04.2021 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК; 2. ревандикационни искове срещу Г. Г. И. и Л. Т. К. за осъждане на тези ответници да предадат на ищцата владението върху собствения й на основание дарение, покупко-продажба и наследство недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********************* по КККР, 1 одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 07.02.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. *********************, район

„*********************“, кв.

„*********************“, ул.

„*********************“, с площ от 1 477 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 567, квартал: 52, парцел: III, при съседи:

*********************,

*********************,

*********************,

*********************, *********************. Претендира разноските по делото.

Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на съпруга си А.Б. Д.. Излага, че неговият баща Б. А. Д. му дарил 1/2 ид. ч. от процесния имот, за което е съставен Нотариален акт № 17, том 11, дело № 1883 от 22.02.1975 г., а чичо му Д. А. Д. по време на техния брак, сключен на 16.10.1996 г., продал на съпруга й другата 1/2 ид. ч. от имота, за което е съставен Нотариален акт № 67, том 8, нот. д. № 1199 от 12.11.2003 г. на нотариус *********************, с рег. № 040 в НК, поради което тази идеална част е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи, че праводателите на нейния наследодател са придобили собствеността по давност, делба и придаване по дворищна регулация. Твърди, че от 1961 г. до настоящия момент праводателите й и тя са осъществявали непрекъснато владението върху процесния имот, като постоянно са го ползвали за земеделски цели и са обработвали земята или са го предоставяли за ползване за земеделски нужди на ********************* Д., демонстрирали са правото си на собственост, включително като са заплащали дължимите местни данъци и такси. Излага, че на 01.04.2022 г. ********************* Д. я уведомил, че в имота дошли непознати хора, представящи се като изпратени от новия собственик – ответника К., за да извършат сеч на намиращите се в имота дръвчета. Сочи, че по този повод тя направила справка в Агенция по вписванията и установила, че за имота е съставен в полза на ответниците К. и Д. Нотариален акт № 79, том 2, рег. № 4062, нот. д. № 227 от 06.04.2021 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК, за собственост върху недвижим имот, съставен по обстоятелствена проверка, и въз основа на него имотът е продаден на ответниците И. и К., за което е съставен Нотариален акт № 31, том 1, рег. № 484, нот. д. № 29 от 25.01.2022 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК. Оспорва ответниците К. и Д. да са осъществявали някога фактическа власт върху имота, като изтъква, че те никога не са имали достъп до него, както и оспорва те да са демонстрирали собственически намерения към него, поради което по отношение на тях не са изпълнени предпоставките за придобиване на собствеността по давност. Счита, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка е съставен въз основа на неверни свидетелски показания. Сочи, че тези ответници са съседи на имота, които се опитват да го завземат по скрит начин. Правния си интерес от предявените искове срещу тях обосновава с обстоятелството, че с правните си действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост и по разпореждане в полза на другите двама ответници с процесния имот те оспорват нейното право на собственост. Счита, че ответниците И. и К. са закупили имота от несобственици, поради което не е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на сделката. Твърди, че те неоснователно владеят собствения 2 й имот, поради което иска да бъдат осъдени да й предадат владението върху него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. А. Д. и М. А. К. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на идентичност между имота, посочен в представените от ищцата нотариални актове, и процесния поземлен имот. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че имотът от много години се владее от тях, а приживе – от баща им, като владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, поради което в тяхна полза отдавна е изтекла придобивната давност. Възразяват, че Договор за наем на недвижим имот от 27.04.2009 г. е съставен за нуждите на процеса и е антидатиран. Оспорват той да е подписан от страните по него и молят да бъде открито производство по оспорването му. Оспорват имотът да е бил ползван някога от П. Д.. Оспорват плащане от ищцата на данъците за процесния имот, а евентуално изтъкват, че то не би оказало влияние върху придобивната давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В своя отговор ответниците Л. Т. К. и Г. Г. И. сочат, че са прехвърлили процесния имот обратно на К. и Д. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том 1, рег. № 304, нот. д. № 4/2023 г. на нотариус *********************, веднага след като са узнали, че същият е спорен. Оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни и молят за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците К. и Д. за признаване правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор ********************* по действащите КККР и ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците И. и К. за осъждането им да предадат на ищцата владението върху същия имот.

По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците К. и Д. :

По положителните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на сочените основания – дарение, покупко-продажба и наследствено правоприемство от А.Б. Д., включително че придобитият по този начин имот е идентичен с процесния, а в тежест на ответниците К. и Д. е да докажат, че са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В случая ответниците по положителните установителни искове в своите отговори на исковата молба оспорват правото на собственост на ищцата върху процесния имот, но с молба с вх. № 49473/14.02.2024 г. изрично заявяват, че признават предявените срещу тях искове. Поради промененото процесуално поведение на К. и Д., намерило категоричен израз 3 в направеното лично от тях признание на исковете, съдът е приел, че те не поддържат възраженията си по отговора на исковата молба, и с протоколно определение от 15.02.2024 г. е допълнил изготвения с Определение № 36157/12.10.2023 г. проект за доклад, като е обявил за безспорно по тези искове, че ищцата е придобила процесния имот по силата на дарение, покупко-продажба и наследствено правоприемство от А.Б. Д., след което проектът за доклад ведно с неговото изменение и допълнение е приет за окончателен без възражения на страните. Горното е достатъчно за формиране на извод, че исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу К. и Д. са основателни – установено е правото на собственост на ищцата именно върху процесния имот на наведените от нея придобивни основания.

Същевременно тези ответници не са провели каквото и да е доказване на възражението си, че са придобили имота по силата на придобивна давност. Извод за неговата доказаност не следва и от събраните по почин на ищцата доказателства – Договор за наем на недвижим имот от 27.04.2009 г. /по отношение на който е открито по искане на К. и Д. производство за проверка на неговата автентичност по реда на чл. 193 ГПК, но поради промяната в тяхното процесуално поведение определението по чл. 193 ГПК е отменено на основание чл. 253 ГПК/ и показанията на свид. П. Д. не съдържат каквито и да е данни ищцата или нейните праводатели да са губили владението върху процесния имот /като елемент от правото им на собственост/ поради това, че К. и Д. или техните наследодатели са установили и осъществявали свое владение върху него. Извод за осъществено владение върху имота от тези ответници или техните наследодатели не може да се направи и въз основа на събраните свидетелски показания по нот. д. № 227/2021 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК, защото те са събрани в друго производство.

Искането на ищцата за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения в полза на ответниците К. и Д. Нотариален акт № 79, том 2, рег. № 4062, нот. д. № 227/2021 г. на нотариус *********************, с рег. № 065 на НК /л. 17 и л. 126/, е основателно.

Съгласно мотивите към ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК: „Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.

Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.“.

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците И. и К. :

По ревандикационните искове в доказателствената тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на сочените основания – дарение, покупко-продажба и наследствено правоприемство от А.Б. Д., както и че И. и К. упражняват фактическата власт върху имота към момента на предявяване на исковете, а при доказване на тези факти ответниците носят доказателствената тежест да 4 установят, че е налице противопоставимо на ищцата основание за осъществяване на фактическата власт върху имота.