Определение № 138 от 27.03.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Смолян, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500153 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 449/23.02.2023г. от Н. Б. Р., с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. м.м. срещу Определение № 39/14.02.2023г. по гр.д.№ 263/2022г. по описа на м. районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 3/09.01.2023г. по гр.д.№ 263/2022г. в частта му за разноските. Подържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че предметът на делото е правен спор, с предявени два съединени иска: 1/иск за прогласяване на нищожност на клауза „неустойка“ и 2/ иск за прогласяване на нищожност на клауза „такса експресно разглеждане“, поради което съгласно чл.2,ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС ( Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч.т.д. № 358/2022 г. на ІІ т.о., Определение № 88 от 09.03.2022г. по ч.гр.д.

№ 446/2022г. на ІV г.о., Определение № 92 от 28.02.2022г. по гр.д. № 1809/2021г. на III г.о. и др.) Приетото от районния съд, че двата иска произтичат от едно и също правоотношение е неправилно, след като са предявени и разгледани от съда два отделни иска, най-малкото защото тези два иска, имат различен фактически състав, съдържание, предмет на доказване и оттам на различни критерии за преценка относно уважаването им, в който смисъл е съдебната практика на ВКС (Определение № 43/23.02.2021г. по т.д. № 2967/2019 г. I т.о. ) Обстоятелството, че исковете са основани на един и същ правопораждащ юридически факт е без значение и адвокатско възнаграждение се държи за всеки от предявените съединени искове поотделно,в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС и окръжните съдилища (Определение № 360/30.07.2018г. по т.д. № 1807/2018 г., Определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д.№ 358/2022г. на ІІ т.о., Определение № 529/11.12.2019г. по ч.гр.д. № 4335/2019 г. на IV г.о, Определение № 404/26.10.2020г. по ч.г р.д. № 2883/2020 г. IV г.о и Определение №12678/9.12.2022г, по в.ч.гр.д №11858/2022г. по описа на СГС, Определение №1173/09.05.2022г. по в.ч.гр.д № 813/2022г. на ОС- 1

П., Определение №1612/06.07.2022г. по в.ч.гр.д. № 849/2022г. на ОС-Бургас, Определение №472/20.05.2022г. по в.ч.гр.д №336/2022г. на ОС-Велико Търново, Определение №442/04.04.2022г. по в.ч.гр.д № 190/2022г. на ОС-Стара Загора и др.) Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде осъдена ответната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адв.м. в размер на 600 лева, на основание чл.38 ал.1 от ЗА, за процесуално представителство по предявените два съединени иска.

В срока по чл.275,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 573/15.03.2023г. от „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287 чрез пълномощника му адв. А.Н., с който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като исковото производство по делото не е с фактическа и правна сложност, делото е приключило с едно съдебно заседание, след което съдът се е произнесъл с решение. В случая става въпрос за едно и също правоотношение между страните, от един договор за заем и е уважен един иск, поради което възнаграждението следва да се определи като за един иск за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА въз основа общия размер на вземанията. Сочи се, че съгласно съдебната практика в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове и правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне на адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове поотделно, е приложима само когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост по един договор., в който смисъл е съдебната практика(Определение от 14.01.2022г. по в.ч.гр.д. № 51/22г на ОС П.;

Определение по в.ч.гр.д. 3272/21г. на ОС П., Определение от 15.07.2022г. по в.ч.гр.д.1729/22г на ОС П., Определение от 19.05.2021г. по гр.д.13707/20г на PC П.; Определение от 12.04.2022г. по в.ч.гр.д. № 1024/2022г. на ОС П.. Макар да не е предявен един иск в разпоредбата на чл. 7 от Наредбата ясно се сочи как се определя дължимия адвокатски хонорар при наличие на материален интерес по делото и той е въз основа на общата стойност на предявените искови претенции.

Определянето на адвокатски хонорар за всеки от предявените искове би било налице когато са предявени при условията на кумулативност два иска единият от които оценяем, а другият неоценяем,какъвто не е настоящия случай. Съгласно практиката на ВКС, постановена след приемане на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. и обективирана в Определение №533/30.10.2017 по дело N 91649/2017 на ВКС, ТК, I т.о и Определение № 95/03.04.2017г. по ч. гр. д. № 868/2017г. на ВКС III г.о., в хипотезата на обективното съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Като минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Моли да бъде оставена без уважение частна жалба и бъде потвърдено обжалваното решение.

С. окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалваен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното Определение № 39/14.02.2023г.,постановено по гр.д.№ 263/2022г. по описа на м. районен съд е оставена без уважение молбата на ищеца Н. Б. Р., депозирана чрез 2 пълномощника му адв.м., за изменение на постановеното Решение № 3/09.01.2023г. по гр.д.№ 263/2022г.по описа на м. районен съд, в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Районният съд е приел, че след като е уважен предявения иск за прогласяване на нищожността на две клаузи от Договор за паричен заем Standart 14 № ***, сключен между ищеца Н. Б. Р. и ответника „Вива Кредит“ ООД , а именно клаузата на чл.1,ал.3, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 817.80 лева и клаузата на чл.4 ал.2, предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в размер на 587.70 лева, то ответникът дължина ищеца разноски по делото в размер на 100 лева за държавна такса, а в полза на пълномощника на ищеца адв. м.м. е присъдена сумата от 325,40 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за осъществено процесуално представителство по първоначално предявения иск. Съдът е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.7,ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна помощ, съгласно която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, в случая при интерес от 1000 до 5000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.или на 325,40 лева. Приел е още, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт, а именно посочения договор за паричен заем и доколкото се касае за едно и също правоотношение и по двата иска при обективно съединяване на исковете материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Затова е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно общия материален интерес на предявените искове, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.

Въззивният съд счита, че този извод е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда съгласно тази наредба, а съгласно разпоредбата на чл.2,ал.5 от посочената Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В случая ищецът Н. Р. е предявил два установителни иска, първият с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а,ал.2 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1,ал.3 от Договор за паричен заем Standart 14 № ***, сключен между ищеца Н. Б. Р. и ответника „Вива Кредит“ ООД, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 817.80 лева, при размер на кредита от 1300 лева и вторият с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 във вр. с чл.19,ал.4 и чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 ал.2, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 587.70 лева за неизпълнение на задължението от заемателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция.

Независимо, че исковете се основават на общ юридически факт-договора за паричен заем, те имат различен предмет на доказване, различен фактически състав и защитата по тях е различна.

В тази връзка следва да се посочи, че вземането за неустойка при неизпълнение е акцесорно, обусловено от валидно действие на вземането, което обезпечава, но има относителна 3 самостоятелност и затова винаги съставлява самостоятелен иск. Затова неправилно районният съд е приел, че макар и да са предявени два обективно съединени исак, те се основават на един правопораждащ факт, поради което е неприложима разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При обективно съединяване на искове от значение е изясняване на съдържанието на материалния интерес при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което цената на исковете се определя по всеки от тях по отделно, а не върху сбора им, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика (Определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2883/2020г. на ІV г.о.на ВКС, Определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д.№ 358/222г. на ІІ т.о. на ВКС,Определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д.№ 1692/2021г. на І т.о. на ВКС и др.)

След като в случая са предявени два обективно съединени иска, които са уважени с постановеното по делото решение, което не е обжалвано от страните, съгласно посочената разпоредба на чл.2,ал.5 от Наредбата адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от тях. По този начин за всеки от предявените искове е договорено в представения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2022г. и оказването на адвокатска защита и съдействие от адв.м. на ищеца Н.

Р. като на близък. Разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата, в редакцията й, действала към момента на сключване на договора, предвижда за за процесуално представителство и съдействие по дела с интерес до 1000 лева адвокатско възнаграждение от 300 лева, и тъй като двата предявени обективно съединени иска са с цена под 1000 лева (817,80 лева и 587,70 лева), то на адв.м.м., осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл.38,ал.2 от ЗА се дължи адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева за двата иска. С Решение № 3/09.01.2023г. по гр.д.№ 263/2022г., чието изменение се иска, районният съд е осъдил ответника „Вива Кредит“ ООД да заплати на адв. м.м. адвокатско възнаграждение по първоначално предявените искове за нищожност на клаузи от договора за паричен заем в размер на 325,40 лева на основание чл.38,ал.2 от ЗА, поради което след отмяна на обжалваното определение като неправилно ще следва да се допусне изменение на решението, в частта му за разноските, като бъде осъдено „Вива Кредит“ ООД да заплати на адв. м.м. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 274,60 лева (600-325,40).