Решение № 1778 от 30.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110103638 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Ф. И. срещу Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск, с правно основание по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на сумата 4 000 лв., частичен иск от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нарушено правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 10563/2018 г., по описа на 1-25 състав на СГС - приключило на 26.10.2023 г., в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че във връзка с приключено гр.д. № 10563/2018 г., по описа на 125 състав на СГС, в.гр.д. №1775/2022 г., по описа на II състав на САС и гр.д.

№ 749/2023 г. по описа на ВКС, III г.о., влязло в сила на 26.10.2023 г., предвид прекомерната продължителност на производството, възлизаща на над пет години, същият е пострадал от актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, защитено от чл.6, паp. 1 на ЕКПЧОС. В исковата молба се сочи, че ищецът три години и половина чакал първоинстанционния съд да постанови решение, а след това, с оглед разглеждане на делото в другите инстанции, делото приключило с окончателен съдебен акт след 5 години, 2 месеца и 23 дни. В резултат на това забавяне на ищецът претърпял морални и материални вреди, които претендира да бъдат възмездени.

1

Съгласно процедурата по Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, ищецът подал заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок до Министъра на правосъдието.

Инспекторатът към ВСС изготвил Констативен протокол изх. № РС-24-10 от 24.04.2024 г., който на основание чл. 60д ЗСВ, заедно със заявлението и всички представени документи били изпратени на Министъра на правосъдието. Подаденото заявление било разгледано и отхвърлено от Специализираното звено на Инспектората на ВСС към Министерството на правосъдието, съобразно отговор изх. № 94-Е-67/22.05.2024 г. Излагат се съображения, че критерият „разумен срок“ следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай. Ищецът счита, че за човек, който живее с несигурни доходи, и на който се е наложило да заплати скъпоструващи лечения, и рехабилитации, ведно с основните му разходи и невъзможността да работи през този период, изтеклият срок за приключване на делото, не може да бъде окачествен като „разумен срок“. Ненавременното разрешаване на един правен спор по своята същност може да се приравни на нерешаването му. Сочи се, че бавното правосъдие в случая, оказало тежки последици на ищеца, изразено в много загуби – финансови и морални, задлъжняване, които пък са довели до емоционален стрес, безпокойство и напрегнатост. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди ответника да му за плати сумата от 4 000 лв., частичен иск от 10 000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в продължително притеснение и стрес от крайния резултат, дезинтересиране от неразумно дълго продължилото производство, накърняване чувството му за справедливост и доверието му в компетентните органи и в правосъдната система в страната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2024 г. – датата на подаване на заявление до Министерство на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Претендира разноски за производството, вкл. адв. хонорар на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът сочи, че ищецът не е претърпял претендираните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в продължителното притеснение и стрес от крайния резултат, дезинтересиране от неразумно продължителното производство, накърняване на чувството му за справедливост и доверието му в компетентните органи и правосъдната система извършени във връзка с разглеждането на гр.д. № 10563/2018 г. по описа на СГС. В отговора се сочи, че с оглед твърденията на ищеца, Софийски градски съд може да носи отговорност за забавено правосъдие в настоящето дело, единствено ако то е причинено от действията на съдии и/или служители от неговия състав при разглеждане на гр.д. № 10563/2018 г., като не следва да се държи отговорен за евентуални забавяния, допуснати при разглеждането на делото пред въззивната или пред касационната инстанция, независимо от това че разумността на производството се преценява с оглед целия период от образуване на делото до неговото приключване, включително се взимат 2 предвид всички други свързани производства. Излагат се подробни съображения по извършените по делото процесуални действия, като ответникът да бъде прието, че съдът е действал ритмично и постоянно в течение на делото, като е предприемал всички необходими процесуални действия във възможно най-кратки срокове. В тази връзка моли при извършаване на преценката за разумност на продължителността на производството да бъде съобразена натовареността на ответника Софийски градски съд, поведението на самия ищец, фактическата и правна сложност на спора, както и ниския залог на делото за страните. Предвид гореизложеното моли да бъде прието, че периодът, в който състав на Софийски градски съд е разглеждал процесното дело не може да се третира като забава извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ и че твърдените в исковата молба неимуществени вреди са преекспонирани и не следва да бъдат уважени.

Счита, че съставът на Софийски градски съд не е проявил необосновано бездействие в нито един момент, докато процесното дело е било под негово ръководство и контрол. Сочи още, че по време на разглеждането на процесното дело пред Софийски градски съд, е възникнала извънредната обстановка свързана с вируса КОВИД - 19, която, заедно с високата натовареност на този съд, е довело до по - продължително разглеждане на редица дела, в това число и процесното. По изложените съображения, моли съдът да приеме, че периодът, в който състав на Софийски градски съд е разглеждал процесното дело, не е прекомерен и не може да се третира като забава извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на сумата 4 000 лв., частичен иск от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нарушено правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 10563/2018 г., по описа на I-25 състав на СГС приключило на 26.10.2023 г., в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

По настоящото дело за послужване на осн. чл.86, ал.3 ПАС са приобщени гр.д. № 10563/2018 г. по описа на СГС, ГО, както и образуваните във връзка с инстанционния контрол върху решението – в.гр.д. № 1775/2022 г. и гр.д. № 749/2023 г., ВКС, ГК, III г.о. Установява се, че производството пред първата инстанция по гр.д. № 10563/2018 г. на СГС, е образувано въз основа на искова молба вх. № 104834/02.08.2018 г. по описа на СГС, с която са предявени от Е.

Ф. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ кумулативно обективно съединени осъдителни искове за сумата 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, и за сумата 7005,98лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.11.2017г. до изплащането.

3

В деня на образуване на посоченото дело същото е разпределено по системата за случайно разпределение на делата на съдия-докладчик. На 16.01.2019 г. съдебният състав е издал Определение № 1406/16.01.2019 г., с което е уважил частично искането на ищеца за освобождаване от държавни такси за разглеждане на делото, на същата дата е издал Разпореждане № 1766 за оставяне на исковата молба без движение с дадени указания по чл. 129, ал.

2 ГПК за отстраняване на нередовностите и с Разпореждане № 1769 от същата дата е разпоредил да се изиска информация за хода на досъдебното производство по пр.пр. № 5198/2017 г. на РП-Казанлък.

Ищецът изразява становище по указанията по чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. № 12498/30.01.2019 г., като съдът намира посочената молба за основателна и с Разпореждане № 25845/12.08.2019 г. съдът отменя разпореждане от 16.01.2019 г., освобождава напълно ищеца от внасяне на държавна такса и разпорежда да се изпрати исковата молба за отговор на ответника.

Исковата молба е връчена на ответника с призовка от 02.09.2019 г., а на 16.09.2019 г. е подаден отговор на исковата молба от страна на ответника.

Исковата молба на ответника е връчена на ищеца за становище с призовка от 21.10.2019 г., а ищецът в изпълнение на дадената му възможност изпраща молба вх. № 04.11.2019 г., за която съдът с Разпореждане № 35246/06.11.2019 г. разпорежда да се връчи за отговор на ответника. На 25.11.2019 г. с призовка е изпратена молбата за становище от ответника и на 09.12.2019 г. същият подава допълнителен отговор на допълнителна искова молба.

С определение № 8745/10.06.2020 г. СГС, ГО, 1-25 състав, представя проектодоклад и насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2020г.

В проведеното на 18.06.2020г. първо открито съдебно заседание, съдиятадокладчик дава ход на делото и събира гласни доказателства посредством разпит на един свидетел. Делото е отложено за 09.07.2020г. за събиране на нови доказателства.

На 29.06.2020г. с вх.№ 60567 е депозирана съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ от д-р Б, ортопед-травматолог.

В проведеното на 09.07.2020 г. второ открито съдебно заседание, е прието заключението на СМЕ, разпитан е още един свидетел и е допуснат разпит по делегация на свидетел по делото, пред РС-Казанлък. Дадени са указания на страните във връзка с разпита по делегация и е допусната съдебноавтотехническа експертиза /САТЕ/. Съдът във връзка със събиране на нови доказателства е отложил делото за 17.09.2020г.

Във връзка с дадените указания за внасяне на депозити и представяне на въпросни листи за разпита по делегация, ищецът и ответникът по делото са изпълнили указанията съответно на 10.07.2020 г. и на 15.07.2020 г.

На 09.09.2020г. е депозирана съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 91806.

В проведеното на 17.09.2020г. трето открито съдебно заседание СГС, ГО, I-25 състав, приема заключение по САТЕ, допуска допълнителни СМЕ и 4

САТЕ. Отлага и насрочва делото за 01.10.2020г.

На 23.09.2020г. с вх. № 263410 е депозирана допълнителна съдебноавтотехническа експертиза /САТЕ/.

На 29.09.2020г. с вх. № 265888 е депозирана допълнителна съдебномедицинска експертиза /СМЕ/.

В проведеното на 01.10.2020г. четвърто открито съдебно заседание съдебният състав на СГС приема допълнителни заключения по СМЕ и САТЕ, дава ход на делото по същество и обявява, че ще се произнесе с решение.

На 21.04.2021 г., 23.07.2021 г. и на 24.08.2021г. ищецът подава молби с искане за постановяване на решение.

На 08.09.2021г., 29.10.2021 г., 03.12.2021 г. и на 14.12.2021 г. ищецът е де позирал молба с искане по чл. 255, ал. 2 ГПК.

Постановено е Решение № 267124 от 23.12.2021 г. СГС, ГО, I-25 състав, с което ответникът ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на ищеца Е. Ф. И. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 99 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6 305,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.11.2017г. в гр. Казанлък, заедно със законната лихва върху тези суми от 04.12.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. и иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 7 005,98 лв., както и претенциите за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 18.11.2017 г.-03.12.2017г. и се произнася по претенциите на страните за разноски.

Разпечатката съдържа 41 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d768719-f759-41c8-84b1-e89fc984cc94