Решение № 616 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110144252 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Ю. С. срещу ПРБ.

Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че на 20.07.2024 г. бил задържан и привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ № ****/2024 г. по описа на 09-РУ на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП за това, че: 1) на 12.07.2024 г. адрес *** чрез нанасяне на удари с ръка в областта на главата на Ю.С.С. причинил лека телесна повреди на същия, като деянието е извършено в условията на домашно насилие и спрямо възходящ (баща) на обвиняемия – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК; 2) че на 12.07.2024 г. адрес *** се заканил на другиго - на Ю.С.С., с убийство, влязъл в стаята на баща си и му казал: сега ще видиш, ще те убия, което деяние също било квалифицирано като извършено при условията на домашно насилие.

На 20.07.2024 г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, а на 22.07.2024 г. с определение на СРС му била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била потвърдена от състав на въззивния Софийски градски съд. На 25.09.2024 г. с определение по чнд №20241110******* по описа на СРС съдът изменилл мярката за неотклонение на „подписка“, като сочи, че продължителността на задържането под стража била 2 месеца и 11 дни.

Наказателното преследване продължило до 04.10.2024 г., когато с постановление СРП прекратила частично наказателното произвоство за престплението по чл. 144, ал.

3, т. 1 и т. 3 НК, доколкото е прието, че от обективна и субективна страна не е осъществен инкриминирания състав на престъплението. Постановлението за частично прекратяване било връчено на ищеца на 11.10.2024 г., като същият не го обжалвал и то влязло в сила на 21.10.2024 г.

1

С ново постановление от 28.01.2025 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК за деяние подробно описано в исковата молба.

Воденото срещу ищеца наказателно производство продължило до 21.02.2025 г. когато с постановление на СРП наказателното производство било прекратено и за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК, доколкото ибло приет, че обвинението не е доказано по отношение на авторството на деянието.

Постановлението било връчено на иеща на 14.03.2025 г. и влязло в сила на 25.03.2025 г.

Ищецът поддържа, че възбуденото срещу него наказателно производство, което продължило общо 7 месеца му причинило множество неимуществени вреди. Сочи, че задържането под стража и личният му обиск били изключително унизителни за честта и достойнството му. Последвалото задържане в ареста на бул. Г.М. Д. №42 оказало сериозно въздействие върху здравето и психиката му. Вследствие на престоя му там и изпитаното чувство за отчаяние довело ищеца до депресия и безнадеждност. Много се притеснявал, че може да бъде осъден за престъпления, за които се обвинен, макар и невинен. Не бил в състояние да издържа болния си баща и психично болната си майка, като ищецът по принцип помагал за закупуването на хранителни продукти и необходимите лекарства. Сънят на ищеца бил сериозно нарушен. Дори и след освобождаването си ищецът продължил да е в лошо настроение. Затварял се в себес и, няма желание да общува с околните. Потиснатостта му продължила дълго време след осовбождаването му от ареста, чак до прекратяване на производството. Сочи, че и към момента не е същия човек, тъй като изпитания стрес коренно го променил като личност, вече не бил същия щастлив, позитивен, весел и жизнерадостен човек.

Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 15000 лева – обезщетение за претъпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство и задържането му под стража по досъдебно производство ЗМ № ****/2024 г. по описа на 09-РУ на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от датата на окончателното приключване на досъдебното производство – 21.02.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ПРБ, с който се оспорва предявения иск. Недоказано било ищецът да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди. Алтернативно, сочи, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не се равняват на претендираното обезщетение в размер на 15000 лева. Въпреки настъпилата реабилитация, следвало да се отчете и фактът, че ищецът е бил осъждан за престъпление по чл. 144 НК, което налагало извод, че същият не влиза за пръв път в досег с органите на наказателното производство, което сочело на по-ниска степен на увреждане. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска, евентуално – да присъди обезщетение в по-малък размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

2

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ. По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи правото му факти: 1) повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, по което наказателното производство прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето и че извършеното деяние не е престъпление, 2) претърпени вреди – имуществени и неимуществени, и техния размер, както и 3) пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Като доказателство по делото е приобщено ДП №****/2024 г., пр.пр.

№*****/2024 г. по описа на СРП.

От така приложеното ДП се установява, че досъдебното производство е образувано на 20.07.2024 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5А, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

На същата дата – 20.07.2024 г. ищецът И. Ю. С., ЕГН: ********** е привлечен по досъдебното производство за това, че на 12.07.2024 г. адрес *** чрез нанасяне на удар в областта на главата на Ю.С.С. причинил лека телесна повреда на същия изразяваща се в ляв дурален хематом в ляво теменно, довел до реализиране на медикобиологичния признак „болка“ и деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, извършено е спрямо баща на обвиняемия – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5А, вр. чл. 130, ал. 2 НК, както и за това, че на 12.07.2024 г. в адрес *** се заканил на другиго – на Ю.С.С. с убийство, влязъл в стаята на баща си и му казал „сега е видиш, ще те убия“, като непосредствено след това започнал да му нанася удари с ръцете в областта на главата и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, извършено е спрямо възходящ – баща на обвиняемия – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК.

Установява се, че на 20.07.2024 г., в 01:45 ч. ищецът е задържан за 24 часа въз основа на заповед за задържане на лице №3384зз***, а на същата дата е издадено и постановление от дежурния прокурор, по силата на което ищецът И. Ю. С. е задържан за 72 часа, считано от предявяване на постановлението, което е осъществено на същата дата в 15:15 часа.

С протоколно определение от 22.07.2024 г., постановено по НЧД №10228/2024 г. по описа на СРС на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП 3384 ЗМК №****/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП. Посоченото определение е потвърдено с протоколно определение от 30.07.2024 г., постановено по ВНЧД №****/2024.

Установява се, че с протоколно определение от 25.09.2024 г., постановено по НЧД №13220/2024 г. по описа на СРС е изменена взетата по отношение на ищеца И. Ю. С. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ на „подписка“, като така постановеното определение не обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 01.10.2024 г.

На 04.10.2024 г. е съставено постановление за частично прекратяване на 3 наказателното производство по отношение на обвинението в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, доколкото от събраните по досъдебното производство доказателства няма данни обвиняемият да е осъществил от обективна и субектвна страна състава на престъпението, т.е. деянието е несъставомерно по смисъла на 24, ал. 1, т. 1 НК, като така постановеното постановление е предявено на ищеца И. С. на 11.10.2021 г.

На 20.01.2025 г. е извършено ново привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по досъдебното производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл.

130, ал. 1 НК за това, че на 10.07.2024 г. около 16:30 ч., адрес *** чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на Ю.С.С., изразяваща се в кръвонасядания ангажиращи клепачите на двете очи – т.нар.

Травматични очила, налиичето на субконюнктивални кръвоизливи на очните ябълки и кръвонасядания на скулите, които наранявания са причинили разстройство на здравето, неопасно за жИ.та по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, като е извършено спрямо възходящ – баща на обв. С..

Така съставеното постановление е предявено на обвиняемия на 28.01.2025 г., като непосредствено след това е извършен разпит на обвиняем, в рамките на който същият е отказал да дава обяснения. На 28.01.2025 г. на ищеца, в качеството му на обвиняем, е предявено разследването по досъдебното производство. Съставено е писмено мнение на разследващия по смисъла на чл. 235 НПК с мнение за предаване на обвиняемия на съд.

На 21.02.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП 3384 ЗМК №****/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. №*****/2024 г. по описа на СРП поради недоказаност относно авторството на обвиняемия И. Ю. С. към деянието за престъпление по чл. 130, ал. 1, т. 5А, вр. чл. 130, ал. 1 НК, нито за друго престъпление от общ характер по НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

По делото е изслушано и заключение на допуснатата съдебно-психологическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице ищецът е преживял случая със задържането, престоя в ареста до оневиняването му като силно негативно емоционално преживяване, пораждащо емоционален отговор в страхо-тревожния спектър. Вследствие на ситуацията се наблюдава повишаване на състоянието на безпокойство и тревожност при подобни ситуации, като интензивността им е завишена до степен на изразен дискомфорт. На база на първоначалните впечателния на освидтелствания по време на задържането му и престоя му в ареста, проведеното интервю в амбулаторни условия, след стресогенното събитие не се маркират симптоми показващи разстройство в адаптацията. Вещото лице сочи, че острата стресова реакция е едно преходно състояние, което е с продължителност от няколко минути до два-три дена. В този случай индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне играят основна роля за появата и тежестта на подобен вид реакция. При него не се наблюдават типичните за такъв вид разстройство реакция на дезадаптация след стресогенното събитие.

Обикновено като последица възниква проблем в социалното функциониране и нарушение в досегашния стил на жИ.т, чувство за невъзможност за справяне, проблем 4 в планирането. Никъде в психологичното изследване обаче не е отчетен забавен мисловен процес или нарушение на когнитивните функции, той ясно и точно в хронологичен порядък подрежда събитието с изключителен спомен за него. Симптоми като безпокойство и унижение е преживял от момента на задържането му до прекратяване на производството. Налице са към момента на задържането му до момента на прекратяване на досъдебното производство емоционални страдания, повишена тревожност, чувство на страх, унижение, отчаяние, потиснатост. Няма основание да се приеме, че при ищеца е налице стресово разстройство и/или депресивно състояние. Той не е потърсил психиатрична или психологична помощ, не е променил социалното си функциониране отпреди инцидента.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d74a28f-5c95-4a7b-81c6-41a199ba633f