Решение № 281 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Венелин Иванов

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600912 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 23, ал. 8, вр. ал. 6, вр. чл. 20 и следващите от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИЛишСв/.

Образувано е по въззивна частна жалба на осъдения Г. П. Д., чрез служебния му защитник адв. С. П., срещу протоколно определение от 14.07.2025 г. по нчд № 108/25 г. на ОС, София. С посочения по-горе съдебен акт е отправено искане до компетентния орган на Федерална република Германия за признаване и изпълнение на влязла в сила на 01.02.2021 г. присъда № 32 от 01.08.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 458/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, изменена с решение № 98 от 10.03.2020 г. по в.н.о.х.д. № 101/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение № 17 от 01.02.2021 г. по н.д. № 587/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, по силата на която на подсъдимия Г. П. Д. е наложено наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, от което следва да изтърпи остатък в размер на 1 /един/ месец и 4 /четири/ дни за престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, преценен от защитата като необоснован и несправедлив. Навежда довод, че от 2021 г. осъденият Г. Д. постоянно живее, работи в Република Германия 1 по трудово правоотношение и получава трудови доходи. Остатъкът от наказанието лишаване от свобода определя като пренебрежимо малък, а изтърпяването му в чужд затвор - неоправдано и явно несправедливо. Моли за отмяна на обжалваното определение и отказване изпращането на процесните съдебни актове в Република Германия за признаването им и привеждането им в изпълнение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София, предлага потвърждаване на първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно. Наведените в частната жалба оплаквания намира за неоснователни, поради което предлага оставянето на същата без уважение.

Служебният защитник адв. П. поддържа частната жалба на посочените в нея основания. Акцентира на пренебрежимо малкия остатък от наказанието, което следва да бъде изтърпяно в държава-членка на ЕС, както и на това, че подзащитният му от четири години живее и работи в Република Германия и не са налице данни да се занимава с престъпна дейност. Счита, че изтърпяването на остатъка от 1 месец и 4 дни от наказанието няма да доведе до постигане на целите, заложени в чл. 36 НК. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на първоинстанционното определение.

Осъденият Г. Д., обявен за ОДИ с телеграма № 34/93/08.02.2021 г. на ГД „НП“, по отношение на когото издирването продължава, призован и при условията на чл. 180, ал. 2 НПК, не се явява.

Апелативен съд, София, като се запозна с оплакванията, наведени в жалбата на адв. П., като служебен защитник на осъдения Г. Д., взе предвид становището на страните, заявено устно в съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, потвърден. Съображенията за това са следните:

Законосъобразен е постановеният от ОС, София правен извод за наличие на законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 23, ал. 1, вр. чл.

22, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 1 ЗПИЛишСв, за изпращане на влязъл в сила съдебен акт на български съд, с който е наложено наказание лишаване от свобода, за признаване и изпълнение във Федерална република Германия.

Не се спори по делото, че с влязла в сила на 01.02.2021 г. присъда № 32 от 01.08.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 458/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, изменена с решение № 98 от 10.03.2020 г. по в.н.о.х.д. № 101/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение № 17 от 01.02.2021 г. по н.д. № 587/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, на подсъдимия Г. П. Д. е наложено наказание 3 /три/ години лишаване от свобода за престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

Търпимият остатък от наказанието лишаване от свобода, след приспадане на времето, през което осъденият Д. бил задържан, възлизал на 1 2 месец и 4 дни.

При изпълнение на издаденото от прокурор от ВКП, на основание чл.

354, ал. 7 НПК, разпореждане за привеждане в изпълнение на присъдата, било установено, че осъденото лице напуснало пределите на Р България през КПП Калотина на 23.01.2021 г., нямало регистрирано влизане на територията на страната ни, а от проведените оперативно-издирвателни мероприятия се установило, че живее и работи в гр. Хам, федерална провинция Северен Рейн Вестфалия, Федерална република Германия.

Обосновано ОС София е заключил, че е налице хипотезата на чл. 22, ал.

2, т. 3 ЗПИЛишСв, която изключва изискване на съгласие от осъденото лице по чл. 22, ал. 1 ЗПИЛишСв, тъй като, при наличие на висящо наказателно производство, то избягало във Федерална република Германия – държавата членка на Европейския съюз, на която се изпраща съдебният акт за изпълнение.

В проверяваното определение ОС, София е дал мотивиран отговор на всички съществени възражения на защитата, които са подновени и поддържани и пред въззивния съд, поради което следва да бъдат повторно обсъдени.

Както правилно е заключила и предходната съдебна инстанция, за приложението на обсъждания инструмент за международно-правно сътрудничество правно ирелевантен е размерът на неизтърпяната част от наложеното с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода, тъй като законово определен минимум за неизтърпяна част от наказанието в настоящата процедура не е определен.

На второ място, претендираното от защитата поведение на осъденото лице в съответствие със закона в държата-членка на ЕС, в която то избягало в хода на неприключило наказателно производство, не съставлява обстоятелство, от значение за настоящото производство с предмет изпращане за признаване и изпълнение на вече влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение по смисъла на чл. 412, ал. 2, т. 2 НПК и породила задължителна сила по смисъла на чл. 413, ал. 1 НПК.

На следващо място, преценката за конкретния вид, обем на наказателната репресия, начин на изтърпяване на наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице с оглед постигане целите наказанието по чл. 36 НК, са въпроси, решени при постановяване на присъдата, съгласно чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК и не могат да бъдат пререшавани предвид влизането в сила на съдебния акт, чието признаване и изпълнение се иска.

Предвид всичко изложено до тук, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно и на основание чл. 23, ал. 8, вр. ал. 1, вр. чл. 22, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 1 ЗПИЛишСв, следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран, Апелативен съд, София

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.07.2025 г. по нчд № 108/25 г. на ОС, София.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4