Определение № 1401 от 20.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1401 гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20234100500936 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез адв. Б. С., частна жалба срещу Определение №1255/28.09.2023г., постановено по Ч.гр.д. № 1434/2023г. по описа на РС Горна Оряховица, с което в производство по чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото Разпореждане № 1739/18.07.2023г., като е уважена молбата на ответника по частната жалба /длъжник в заповедно производство/ за присъждане на разноски в негова полза, поради прекратяване на производството и обезсилване на заповедта. Частният жалбоподател моли да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, тъй като разноските на длъжника са направени във връзка с изготвяне на възражение по чл.414 от ГПК, а то е депозирано по вече прекратено производство. Навежда алтернативни доводи за неоснователност на претенцията на длъжника за разноски – процесуалното представителство е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, а няма доказателства, че длъжникът е материално-затруднено лице. Оспорва и размера на присъденото възнаграждение предвид обема и сложността на свършената работа. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - /длъжник в заповедното производство/ оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът правилно е зачел санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното съдебно производство, тъй като прекратяването на делото е станало по молба на заявителя от 18.07.202г. и на същата дата е изпратено възражението по чл.414 от ГПК от длъжника, за изготвяне на което са присъдените впоследствие разноски. Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. Оспорва доводите на жалбоподателя относно предпоставките за предоставяне на безплатно процесуално представителство, като счита същите за обстоятелства извън обхвата на съдебна проверка. Счита за приложима досежно размера на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ , а не сочената от жалбоподателя – чл.6, т.3 и т.5 от същата. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски.

Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства,приема за установено следното :

Частната жалба срещу Определение №1255/28.09.2023г., постановено по Ч.гр.д. № 1434/2023г. по описа на РС Горна Оряховица е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (едноседмичен срок за обжалване на определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, към който препраща разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, считан от получаването на препис от обжалвания акт), поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по Ч.гр. д. № 1434/2023 г. по описа на РС Горна Оряховица е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, против М. Й. Й. за следните суми: 55.56 лв. представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит SO № 3263 от 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2023г., до окончателното изплащане на главницата, 18.00 лв., представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 25.06.2023г. до 25.06.2023г. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №603 от 06.07.2023 г. за горепосочените суми, както и за 25.00 лв. разноски за държавна такса, както и 480.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.07.2023г., лично на адреса му в гр. Горна Оряховица, като със съобщението за връчване на заповедта са дадени указания за възможността в едномесечен срок да бъде подадено възражение против нея и възражение за плащане.

С вх. № 8080/17.07.2023г. по делото е постъпила молба от заявителя с посочено правно основание чл.232 от ГПК и изявление, че оттегля заявлението си и желае прекратяване на делото. Молбата е изпратена по пощата с п.кл. от 13.07.2023г.

На същата дата – 17.07.2023г., длъжникът изпраща по пощата до ГОРС възражение по чл.414 от ГПК чрез пълномощник адв. П. И. П. АК Хасково. Към възражението е приложен договор за правна помощ, удостоверяващ уговорка за безплатно процесуално представителство по реда на чл.

38, ал. 1, т.2 от ГПК и пълномощно, както и списък с разноски. Възражението е постъпило в ГОРС с вх. № 8300/19.07.2023г.

Заповедният съд не се е произнесъл по възражението, тъй като междувременно – на 18.07.2023г. е постановил Разпореждане №1739/18.07.2023г. по същото дело, с което по молбата за оттегляне на заявлението е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратил производството по Ч.Гр. д. № 1434/2023 г. по описа на РС Горна Оряховица. В акта липсва произнасяне по разноските по делото. Разпореждането е връчено на страните съответно на 24.07.2023г. на заявителя и на 31.07.2023г. на длъжника.

На 07.08.2023 г. е постъпила молба от длъжника чрез пълномощник адв. П. И. П. АК Хасково, съдържаща искане за допълване на разпореждането за прекратяване на делото по реда на чл. 248 ГПК с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. С допълнение от 22.08.2023г. претендираният размер на възнаграждението е уточнен на 400 лв. В становище по молбата насрещната страна е възразила с аргументи идентични с изложените в настоящата частна жалба.

С обжалваното определение № 1255/28.09.2023г. първоинстанционният съд е съдът е уважил молбата за изменение на прекратителния си акт в частта за разноските, като е осъдил заявителят да заплати на процесуалния представител на длъжника сумата от 400лв. с мотиви, че възражението е подадено в срок от връчване на заповедта за изпълнение и преди на длъжника да е станало известно оттегляне на заявлението.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото (включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение), какъвто е настоящият случай. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства, при отчитане на техните конкретни особености. Присъждат се само действително извършени от страните разноски, свързани със защитата им по конкретното производство.

По делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че процесуалното представителство е уговорено при условията на чл.38, ал.1 , т.2 от ЗАдв. Същото е осъществено чрез изготвяне и представяне на писмено възражение срещу заповедта в срока за това, претенцията за присъждане на разноски се съдържа още в самото възражение и е подновена в молбата по чл.248 от ГПК, която е също своевременна.

Правилно съдът се е произнесъл по искането за разноски, доколкото не е сторил това с прекратителния си акт. Настоящият съдебен състав споделя изводите на ГОРС относно предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на на чл.38, ал.1 , т.2 от ЗАдв., а именно, че съдът не изследва и не преценява материалните възможности на лицето, договорило безплатно 2 процесуално представителство. На адвоката, осъществил такова се дължи възнаграждение от страната, която по силата на общите правила понася разноските – в случая заявителят. По отношение размера на адвокатското възнаграждение, вярно е приложено правилото на чл.7, ал.7 във вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уреждащ такова по заповедно производство, без да дефинира качеството на страната - заявител или длъжник. Няма нормативна опора за оплакването в жалбата, че е приложима разпоредбата на чл.6,т.3 и т.5 от НМРАВ – други случаи, при изричен текст относно минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Обемът на извършените действия и тяхната сложност нямат отношение при присъдено възнаграждение от съда в минималния законоустановен размер.

За разноски в настоящото производство с оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на минимума по НМРАВ от 400лв.

По изложените съображения Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1255/28.09.2023г., постановено по Ч.гр.д. № 1434/2023г. по описа на РС Горна Оряховица.

ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД с ЕИК 200604885, седалище/ адрес на управление гр.София, п.к. 1324, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет.1, офис 11, представлявано от управителя Д. В. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. И. П. от АК Хасково СУМАТА от 400,00лв.

/четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение на осн. чл.38,ал.2 от ЗАдв. за въззивното производство, платими по банковата сметка на адвоката с IBAN BG13STSA93000020168872.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3