Решение № 193 от 20.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 19.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000143 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 445/16.11.2021 год., постановено по т.д.№ 969/2020 год. по описа на ВОС ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД

-на ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко Константинов“ 13 сумата от 105000 лева (сто и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруга й Н К Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за горницата над присъдената сума от 105000 лева (сто и пет хиляди лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).

-на ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко 13 Константинов“

13 сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в направени на 12.10.2019г. разходи за изработване и монтаж на надгробен паметник, настъпили в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача 1 на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за горницата над присъдената сума от 1050 лева (хиляда и петдесет лева) до пълния претендиран размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).

-на В. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко Константинов“ 13 сумата от 105000 лева (сто и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на баща му Н К Й., починал на 21.08.2018 г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за горницата над присъдената сума от 105000 лева (сто и пет хиляди лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).

-на АС. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко Константинов“ 10 сумата от 98000 лева (деветдесет и осем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на баща му Н К Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за горницата над присъдената сума от 98000 лева (деветдесет и осем хиляди лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).

-С решението е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща АС. Н. Й., ЕГН **********, двамата от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко Константинов“ 10, против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лева (петдесет хиляди лева), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на дядо й Н К Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане.

Съдът е сезиран с въззивни жалби както следва:

1. От ЕЛ. Д. Й. в отхвърлителната част за разликата от 105 000 лева до 150 000 лева за неимуществени вреди и за разликата от 1050 лева до 2

1500 лева за имуществените вреди;

2. От В. Н. Й. в отхвърлителната част за разликата от 105 000 лева до 150 000 лева;

3. От АС. Н. Й. в отхвърлителната част за разликата от 98 000 лева до 150 000 лева;

4. От Е А Й. в частта, в която е отхвърлен предявеният от страната иск до размер на 20 000 лева;

5. От ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу осъдителните части по отношение на ЕЛ.

Д. Й. над 70 000 лева до присъдените 105 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и над 750 лева до присъдените 1050 лева – обезщетение за имуществени вреди; по отношение на В. Н. Й. - над 70 000 лева до присъдените 105 000 лева; по отношение на АС. Н. Й. – над 60 000 лева до присъдените 98 000 лева.

6. Предявена е и въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решението в частта досежно началния момент на присъдената законна лихва;

Предявените въззивни жалби са редовни и надлежно администрирани.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ВОС е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от ЕЛ. Д. Й., ЕГН **********, В. Н. Й., ЕГН **********, АС. Н. Й., ЕГН **********, ЕЛ. АС.

Й., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител АС.

Н. Й., ЕГН **********, четиримата живущи в гр. Вълчи дол, против ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на Н К Й., починал в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от С Н М, като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, както следва: 200000 лева за съпругата ЕЛ. Д. Й.;

200000 лева за синът му В. Н. Й.; 200000 лева за синът му АС. Н. Й.; 50000 лева за внучката му ЕЛ. АС. Й., ведно със законната лихва върху главниците считано от 21.08.2018г. до окончателното им изплащане. ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** е предявила и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в разходи за изработване и монтаж на надгробен паметник, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.10.2019г. до окончателното й изплащане.

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. С присъда по НОХД № 306/2021 г. по описа на ВОС, С Н М е призната за виновна в това, че на 17.08.2018 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, при управление на л.а. „Опел Корса “ с ДР № Х ХХХХ ХХ, нарушила правилата за движение по пътищата чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила 3 смъртта на Н К Й.. Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, до материалноправната легитимация на ЕЛ. АС. Й., както и до наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

По съпричиняването на вредоносния резултат:

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

На първо място, съобразно трайно устрановената съдебна практика, влязлата в сила присъда не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. Поради изложените съображения, изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

От заключението на вещите лица по КСМАТЕ се установява, че при аутопсията на пострадалия Н Й. не са установени типичните травматични увреждания от използване на предпазен колан. Заключението е категорично, че починалото лице не е използвало предпазен колан, в нарушение на чл.137а ЗДП. Същевременно, травматичните увреждания в областта на гръдния кош отговарят на такива, получени при т.нар. воланна травма, при което са се реализирали счупвания на гръдната кост, контузия на белите дробове и 4 счупване на леви и десни ребра. В устните си обяснения в о.с.з. на 05.11.2021 год. вещите лица изразяват категоричното становище, че тежката гръдна травма, която е основната причина за смъртта, не би настъпила при използване на предпазен колан. Липсата му е обусловила възможността за свободно придвижване на тялото след удара и реализиране на воланна травма. Горният извод не се разколебава от твърденията на ищците, основани на деформациите на МПС.

Съдът съобрази, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на механизма на конкретното ПТП /посока, скорост, инерция/, така и на получените травми, довели до причиняване на смъртта. Изводът за наличие на съпричиняване има както технически, така и медицински характер. По изложените причини съдът изцяло кредитира заключението на комплексната експертиза.

При съвкупната преценка на гореизложеното, въззивният съд приема, че пострадалото лице е допринесло за настъпването на вредоносния резултат – чл. 51, ал.2 ЗЗД. Величината на приноса му възлиза на 30% при съобразяване на преобладаващата вина на водача на л.а. „Опел Корса “, който е навлязъл в насрещната пътна лента със скорост, значително превишаваща разрешената.

Няма основание за завишаване на посочения размер с оглед съществуващите хронични заболявания на починалото лице. Действително, при огледа и аутопсията на трупа на Н Й. е установено хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето - задебеляване стената на лявата камера, добре изразена атеросклероза по венечните съдове и аортата, миокардиосклероза, дребнокапчеста мастна дистрофия на черен дроб. Несъмнено наличните заболявания, ангажиращи сърдечносъдовата система са имали благоприятстваща роля за настъпването на смъртния изход. Водеща за настъпването на смъртта обаче е тежката гръдна травма, залежаването от фрактура, намалената вентилация на нисколежащите части на белите дробове, развилата се в тази връзка двустранна гнойна бронхопневмония . Отделно от изложеното, съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е винаги виновно и противоправно действие или бездействие на пострадалото лице, а заварените заболявания не могат да се квалифицират като такива.