Решение № 139 от 20.03.2025, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ямбол, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20242330100029 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Й. Д. и Н. Д. Д., двамата от гр. Я. чрез адв. Я. В. от САК и адв. В. В. от САК против К. С. К. от гр. Я., с която се претендира да бъде признато по отношение на ответника, че ищците са собственици на Ателие, находящо се на втори етаж в жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 67.25 кв.м, както и на гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 21.18 кв.м, двата обекта находящи се в жилищна сграда с магазини и офиси, построена в ПИ с идентификатор ***. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Твърденията на ищците са за това, че в края на лятото на 2007 г. с ответника К. са се договорили ищецът Д. да поеме организацията за строителството върху негово дворно място с площ от 260 кв.м на триетажна жилищна сграда с магазини и офиси, тъй като ответникът в качеството на собственик на дворното място бил получил разрешение за строителство.

Споразумението било в замяна на тази работа на Д., която е вид услуга по създаване, организация и с негови знания и умения да изгради по стопански начин жилищната сграда, в т.ч. да осигури снабдяването със строителни материали и заплащането им, да получи право на строеж за изграждане и придобиване правото на собственост върху апартамент ** на две нива, ателие и гараж ведно с припадащите се ид.части от общите части на сградата и правото на строеж. Договорката била тези обекти Д. да изгради със свои средства и материали. При условията на тези договорки с ответника ищецът е започнал строителство през есента на 2007 г., сключил договори от името на неговата фирма за изграждане на покрива, както и за изграждане на газификацията на сградата. С констативен акт от 30.08.2009 г. било установено завършването на строителството на сградата в груб строеж, след което ищците влезли във владение на описаните обекти, в които извършили 1 довършителните работи, както и тези на цялата сграда. За целта на строителството Д. наемал работни групи, снабдявал с материали, заплащал труда им, както и ползвал услугите на строителен техник за професионален строителен контрол. На 25.11.2011 г. е издадено разрешение за ползване на сградата. След окончателното завършване на сградата ищецът и ответникът направили окончателна равносметка, според която К. бил вложил общо сумата от 430 000 лв., а Д. сумата 197 587.56 лв. След като ищецът поискал ответникът да го снабди с нотариален акт за собственост върху изградените от него обекти, К. отказал и поискал да му подпише декларация, че е участвал в изграждане на сградата със собствени средства, за да няма проблеми с данъчните органи, която декларация била в един екземпляр и се намира в него.

С цел пълноценното ползване на апартамент **, ателие и гараж и снабдяването на същите с партиди за ел.енергия и ВиК, ищецът и ответникът подписали фиктивен договор за наем, по който ответникът никога не е претендирал наемни суми, нито е декларирал пред данъчните органи доходите по този договор за наем. Ответникът продължавал да отказва да прехвърли обектите на ищеца и в същото време не е възпрепятствал по никакъв начин владението на обектите, нито е оспорвал, че са придобити при описаните условия. В края на февруари 2021 г. ответникът е продал на дъщерята на ищците и нейния съпруг апартамент ** за 155 000 лв., поради което предмет на настоящата претенция за собственост са описаните ателие на втория етаж и гараж на първия етаж, изградени със собствени средства и материали от ищците. Правото на собственост се претендира въз основа на изтекла придобивна давност повече от 10 години за периода, от когато е установено владението на 30.08.2009 г. /изграждането в груб строеж на сградата/, а реално се ползва имота от 25.11.2011 г. /разрешението за ползване на сградата/. Това владение според ищците е било непрекъснато, явно, открито и необезпокоявано, както от ответника, така и от други лица, считано от 30.08.2009 г., поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на претенцията, като владението върху ателието и гаража ищците са заявили, че осъществяват и понастоящем /депозиране на исковата молба на 16.07.2021 г. първоначално пред ЯОС/.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. С. К. чраз адв.С. от АК Я. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Оспорени са всички изложени в исковата молба твърдения за наличието на каквато и да било договореност между ищците за извършване на строителство в замяна получаване на апартамент, ателие и гараж от ищците, както и всички останали изложени фактически твърдения и обстоятелства като неотговарящи на обективната действителност и неверни.

Действително в собствения на ответника недвижим имот е изградена жилищна сграда с магазини и офиси от различни наети и определени от ответника в качеството му на възложител и собственик лица и специалисти. Строителството е реализирано и окончателно завършено през м.11.2011 г. и сградата е въведена в експлоатация, съгласно удостоверение от 25.11.2011 г. Оспорва се твърдението, че жилищната сграда е изградена в груб строеж към 30.08.2009 г. още по-малко, че от тази дата ищците са влезли във владение на 2 претендираните самостоятелни обекти в сградата. Грубият строеж на сградата е окончателно завършен през м.10 - м.11.2011 г., тъй като е имало одобрени и извършени съществени промени по време на строителството по конструкцията на жилищната сграда и значително увеличена РЗП на същата.

Между страните на 15.02.2012 г. е подписан валиден и действителен договор за наем, по който ответникът е предоставил под наем на ищеца Д. собствените си обекти апартамент **, ателие и гараж. Независимо от изтичане на срока на договора за наем с оглед знанието и липсата на противопоставяне от страна на ответника ползването на собствените му обекти от ищците е продължено за неопределено време. След като на 01.03.2021 г. ответникът е продал апартамент ** на дъщерята на ищците и съпруга й, ответникът К. на 11.06.2021 г. е отправил до ищеца Д. писмена покана за прекратяване на договора за наем с оглед извършената продажба, както и го е поканил да освободи със съпругата си ползваните от тях обекти ателие и гараж. Поканата е получена от ищеца на 17.06.2021 г. В началото на сключване на договора за наем ищците са заплащали такъв, а ответникът като наемодател е декларирал този доход в годишните си данъчни декларации за 2012 и 2013 г. Във връзка с изложените правоотношения между ответника и ищците, същият е посочил, че е предявил пред ЯРС иск за заплащане на сумите дължими като неплатена наемна цена по договора за наем ведно с лихвите, както и иск, по който е образувано друго дело пред ЯРС за установяване правото му на собственост върху ателие и гараж и съответното им предаване.

Тези две дела са спрени поради преюдициалност до приключване на настоящото производство.

Категорично се оспорва ищците да се придобили правото на собственост върху процесните обекти по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като в периода, в който твърдят, че са владели имотите същите са ги ползвали по договор за наем, т.е. а били само държатели. Изискуемият от закона 10 годишен период за придобиване на имот по давност не може да бъде изтекъл предвид това, че завършването на сградата в груб строеж е от м.ноември 2011 г., когато е въведена в експлоатация и началния момент на владение и своене не може да настъпи по-рано от 31.10.2011 г., т.е. към момента на депозиране на исковата молба този срок не е изтекъл. С оглед предявения от ответника срещу ищците ревандикационен иск на 28.10.2021 г. давностният срок следва да бъде отчетен като прекъснат и отново не е налице претендирания срок от 10-годишно давностно владение. Ответникът счита, че при изчисляване на срока за придобивна давност следва да бъде отчетено и обявеното със специален закон в РБългария през 2020 г. извънредно положение, по силата на което давностният срок се счита за спрян и не тече. По изложените съображения се желае отхвърляне на иска за собственост и присъждане на направените по делото разноски.

В резултат на оставяне на производството без движение от ЯОС, където първоначално е била депозирана исковата молба ищците са депозирали няколко молби уточнения, но съдът не ги коментира, тъй като всички те касаят предявеният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД производството, по който е прекратено.

3

Поради обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил действителността на представения от ищците договор за наем от 01.01.2012 г. с твърдението, че действителен е представеният от него договор за наем от 15.02.2012 г., в първото с.з. по делото от 25.03.2024 г. от пълномощника на ответника адв. С. е направено пояснение в тази връзка. Пояснението се състои в това, че договорът за наем от 01.01.2012 г. на практика представлява валиден договор, като договореностите постигнати с него са изменени с друг писмен акт от страните, а именно представения от ответника договор за наем от 15.02.2012 г. Измененията касаят обстоятелството относно предаване на обектите под наем на 15.02.2012 г., договорената наемна цена да бъде отложена с гратисен период, както и е удължен срокът на действие на договора за пет вместо три години. Поради това според ответника ищците са продължили да ползват обектите до юли 2021 г. с основание договора за наем, а след тази дата са ползвали без основание, тъй като са били поканени да освободят имота поради прекратяване на договора за наем.

Отново за изясняване на фактическата обстановка по делото по искане на ищците на ответника К. са били зададени въпроси и той е отговорил по реда на чл.176 от ГПК в съдебно заседание. К. заявява, че след одобряване на проекта за строителството разчистил терена и започнал да търси майстори, като Д. му предложил негови познати, той ги одобрил и започнал работа с тях. Действително Д. е помагал на ответника с плащания, но със средства на ответника, като парите са вземани от касите на някои от търговските обекти на ответника. Ответникът и ищецът са имали силни приятелски отношения, съвместен бизнес, били са семейни приятели и съседи по търговски обекти. С тези отношения ответникът К. обяснява обстоятелството, че се е доверил на Д. да му дава пари да плаща на майстори.

Уговорка за възмездяване на Д. категорично не е имало и няма как да има, той му помагал като приятел, а ответникът му е помогнал да си купи първия магазин. Двата договора за наем са с един и същ предмет, но с различни дати. По втория договор бил анексиран срока на действието му, а наемът бил приятелски предвид техните отношения и помощта на Д. за строителството. Ответникът К. заявява, че преди 15.02.2012 г. ищците не са ползвали ателието и гаража. През 2011 г. в ателието още се извършвали строителни действия, а гаражът не се е ползвал като гараж, защото пред него е имало стълб. От друга страна този гараж в действителност е ид.част от гаража на ответника, преграден с тухлен зид и без електромер и водомер, поради което през цялото време ответникът е плащал тока, без да е искал пари от ищците. Гаражът се ползва за котелно като котела в него захранва и двата имота, които са неразривно свързани. Преди 15.02.2012 г. Д.и не са извършвали подобрения в ателието и гаража. К. не е предявявал претенции за плащане на наема, който бил символичен и ищците спрели да плащат от 2014 г., тъй като Д. бил в тежко финансово състояние.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Обстоятелството, че недвижимият имот, в който е изградена процесната сграда е собственост на ответника не е спорно и същото се потвърждава от представения от него 4 нот.акт № ***, то, *, дело № ***/2001 г., съгласно който К. С. К. е закупил недвижим имот, находящ се в гр. Я., *******, представляващ дворно място УПИ ******* в кв. ** с площ 250 кв.м по нот.акт и 260 кв.м по скица, заедно с построената в същото жилищна сграда. В същата връзка са и представените от ищеца скици на процесните обекти апартамент **, ателие и гараж, издадени от СГКК, в които е вписан единствен собственик К. С. К.. От двете страни по делото е представено разрешение за строеж № *****13.07.2007 г., с което на К. С.