Решение № 54 от 10.06.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Смолян, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно наказателно дело № 20265440200132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Постъпила е жалба от И. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Смолян, ул. *** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1862зз-29/24.02.2026 г., издадена от *** – разузнавач в РУ – Смолян при ОД МВР – Смолян.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, поради противоречие със закона, довело до безпричинно ограничаване на правата му и моли да бъде отменена. Претендира за направените разноски.

Въззиваемият не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. За него в писмена молба пълномощникът адв. Б. поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед – при извършената химикотоксикологична експертиза е установена липса на алкохол и на наркотични вещества в кръвта и урината на жалбоподателя, което е довело до прекратяване на образуваното ДП № 73/2026 на РУСмолян. Заповедта е издадена при липса на фактическо и правно основание, задържането му било незаконно и безпредметно е ограничило възможността му на придвижване и без с него да са извършени каквито и да процесуално-следствени действия.

Въззиваемият не се явява. Процесуалният представител юр. *** счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно издадена по подробни съображения изложени 1 в писмени бележки. Задържането на жалбоподателя не противоречи на чл. 5, ал. 5 КЗПЧОС, извършено е в съответствие със законовите процедури и е било необходимо за осигуряването му за медицинско изследване, без да са нарушени правата му и след като същите са му били разяснени. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед по реда чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на водача от служители при РУ Смолян - *** и *** жалбоподателят Б. бил със зачервени очи, което породило съмнения, че е възможно действително да управлява след употреба на алкохол или наркотични вещества. За установеното докладвали на ОДЧ при РУ Смолян и служител на сектор „ПП“ при ОДМВР *** И.ов изпробвал водача Б. за употреба на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № АRSD - 0045, при което уредът отчел 0,65 промила алкохол в кръвта на водача, чрез издишания въздух. Водачът Б. бил запознат с показанията на уреда, като не е съгласен с отчетения резултат. Посочил, че употребил алкохол преди около 13 часа. Непосредствено след това водачът Б. бил изпробван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с № АRSD-0009, което отчело положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Водачът Б. бил запознат с показанието на уреда, което оспорил и заявил, че единствено е приемал противогрипни медикаменти – Тайлол хот.

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 1862зз-29, издадена на 24.02.2026 г. в 14:18 часа от *** – разузнавач при РУ - Смолян при ОДМВР - Смолян, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя И. А. Б. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР Смолян, затова че на РП III – 8641 до кръстовище с РП III-866 срещу ресторант „***“ с посока на движени от гр. Смолян към к.к.

*** управлява собствения си лек автомобил *** с рег. № *** след употреба на наркотични вещества „Бензодиазепини“ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Задържаният И. Б. е освободен на 25.02.2026 г. в 10:30 ч., за което същият собственоръчно се подписал на гърба на заповедта за задържане. Така задържането му продължило непълни 24 часа от 14:18 часа на 24.02.2026 г. до 10:30 часа на 25.02.2026 г.

Извършен му е бил личен обиск, при който не са установени забранени вещества.

За посоченото действие е изготвен протокол за личен обиск на лице от 24.02.2026 г.

Изготвена е и разписка за предаване на лични документи и вещи на полицията от същата дата.

2

Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 24.02.2026 г. 16:29 часа, от който е видно, че на жалбоподателя са взети кръвни проби за алкохол и наркотици и урина.

Със заповед за прилагане на ПАМ временно е отнето СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността.

Видно от постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.04.2026 г. по ДП № 73/2026 г., водено срещу жалбоподателя И. А. Б., същото е било образувано на 24.02.2026 г., първоначално по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК за това, че на 24.02.2026 г., около 14.18 часа на РП I*** до кръстовище образувано с РП III -866, срещу ресторант „***“, с посока на движение от гр. Смолян към к.к. ***, обл. Смолян е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № СМ 1934 ВК, след употреба на наркотични вещества бензодиазепини, установено по надлежен ред, чрез употреба с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № АRSD - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. наказателното производство било прекратено, тъй като от изготвената в ДП химическа експертиза било установено, че в кръвта на Б. е установена концентрация на алкохол 0,13 на хиляда, което не представлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, както и от химикотоксикологичната експертиза не е било установено наличие на наркотични вещества и техните аналози в кръвта и урината му.

На 24.02.2026 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4640847 г. срещу И. Б., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗдВП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства.

Правни изводи:

Съдът е длъжен да извърши проверка на материалната и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед. В резултат на проверката счита, че заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган, съгласно чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, на основание предвидената хипотеза в т. 7.

Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото си представлява заповед за прилагане на принудителна административна мярка и същата следва да има предвидената писмена форма и да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. В случая оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, като в нея са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я полицейски орган, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й - данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

От посоченото в оспорената заповед е видно, че задържането на жалбоподателя е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл.

3

343б, ал. 3 НК, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред. В оспорената заповед са посочени както правното, така и фактическото основание за задържането на жалбоподателя.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се осигури възможност лицето да бъде осигурено за извършване на допълнителни действия по разследване за установяване на съставомерността на престъплението, за което са налични данни за извършването му, както и за да бъде предотвратена по-нататъчна възможност за извършване на друго такова или подобно престъпление.

Жалбоподателят бил установен в момента на извършване на предполагаемото престъпление, което е достатъчно основание на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. От установяването на лицето на мястото на извършване на предполагаемото престъпление до момента на тестването му с техническо средство за употреба на наркотични вещества е изминал кратък период от време – 40 минути, през което време същият е бил лишен от възможност да приема друг вид вещества и да повлияе на теста. Същевременно направеният полеви драг - тест чрез слюнка на водача е установила употреба на бензодиазепини, което е дало формалното основание на полицейския орган жалбоподателят да бъде задържан с обжалваната заповед за задържане.

По същество оплакванията на жалбоподателя са основателни.

Заповедта за задържане трябва да е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да се предотврати и разкрие престъпление чрез временно ограничаване на правата – в случая на свободно придвижване на лица, за които има данни, че са извършили престъпления.

В случая, видно от издадения талон за изследване, началото на теста на водача с дрегер и дръг тест е започнало в 14:00 часа и предварителната проба е извършена в 14:10 часа. В протокола за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози е посочено, че проверката е започнала в 14:00 часа и е завършила в 14:40 часа. Следователно не е имало фактическо и правно основание за издаване на заповедта за задържане в 14:18 часа, тъй като към този момент не е бил известен резултатът от полевия наркотест, който е установен едва в 14:40 часа. Така към момента на издаване на заповедта за задържане според извършения полеви наркотест не е имало данни лицето да е извършило описаното в заповедта престъпление, тъй като резултатът от теста все още не е бил проявен.

Нещо повече, жалбоподателят е съдействал на полицейските органи и се е явил в МБАЛ Смолян за даване на кръвна проба и урина за извършване на химическо и химикотоксикологично изследване. При това положение в издадената заповед за задържане липсват мотиви, които да обосновават задържането на жалбоподателя, за да се извърши преценка на съразмерността на мярката с ограничаването на правата му. Нещо повече, в образуваното досъдебно производство при привличането му за обвиняем на същата дата по отношение на него е взета и мярка за неотклонение подписка. При липса на мотиви за 4 задържането и добросъвестното поведение на жалбоподателя съдът счита, че задържането му не е било оправдано с оглед целта на закона в посочената в заповедта за задържане хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не са били налице и други основания от посочените в чл. 72, ал. 1, които да налагат неговото задържане и които да са предвидени в друг закон, защото такива нито са посочени, нито пък се установиха по делото.

Освен това в случая съдът счита, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 72, ал. 5 ЗМВР, предвиждаща право на защитник от момента на задържането на лицето, като на същото следва да се разясни и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т.

1..

Видно от представената Декларация за правата на задържаното лице, попълнена от жалбоподателя И. Б. на 24.02.2026 г. в 18:03 часа, следователно 3 часа и 45 минути по – късно. Това представлява нарушение на процедурата при издаване на обжалваната заповед за задържане.

Съгласно предвидените в чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК принципи за законност и съразмерност, административните актове за налагане на административна принуда се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона и следва да са съразмерни на санкционираното поведение и да са пропорционални на засегнатото право на свободно придвижване, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от предвидената в закона цел. В случая освен, че е нарушена процедурата по издаването на заповедта за задържане, то и приложената мярка на принуда, то и наложената мярка е непропорционална на засягане на правото на свобода на жалбоподателя, поради което и задържането му е неоснователно, а наложената ПАМ не съответства на целта на закона.