Определение № 66 от 22.02.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. К., 21.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500247 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба на адв. Е.

И. за допълнение на решение № 3/11.01.2023 г. по в.гр.д. № 247/2022 г. по описа на ОС – К. в частта за разноските. В молбата се излага довод, че съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. Моли съда да допълни съдебния акт в частта за разноските като й бъдат присъдени допълнително 100 лв. адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна „Н.“ ООД – гр.С. не е представила отговор на основание чл.248, ал.2 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, намира молбата за допълнение на решението в частта за разноските за неоснователна по следните съображения:

Въззиваемият Н. О. М. е бил представляван от адв. Е. И., която е изготвила и подала отговор на въззивната жалба. За осъществяване на процесуалното представителство по делото е бил сключен договор за правна защита и съдействие с дата 05.10.2022 г., между Н. О. М. и адв. Е. И..

Адвокатската защита е била предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – безплатно на материално затруднено лице. В този случай, и съобразно изхода на делото, на адв. Е. И. се дължи възнаграждение за оказана безплатна 1 адвокатска помощ за въззивна инстанция в размер на 300 лв. на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., тъй като договорът за правна защита и съдействие е бил сключен на 05.10.2022 г., когато е била в сила именно тази редакция на цитирания текст.

След влизане в сила на измененията чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. бр. 88 от 04.11.2022 г. , адв. Е. И. е представила договор за правна защита и съдействие с дата 19.12.2022 г. на същото основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – безплатно на материално затруднено лице.

Този договор, обаче няма предмет и е без основание, тъй като преди него е сключен договор за правна защита и съдействие с дата 05.10.2022 г., който не е прекратен или развален и е в сила между страните по него. Адвокатската защита е осъществена именно към момента на сключването на договора от 05.10.2022 г. и към тази дата се дължи, респ. се определя, адвокатското възнаграждение. Представянето на нов идентичен договор за правна защита и съдействие след влизане на сила на измененията чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. бр. 88 от 04.11.2022 г. , е без правно основание и очевидно има за цел да бъде поискано присъждане на по-високо възнаграждение, каквато не се дължи.

Предвид изложеното, молбата за допълнение на решението в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 187/17.01.2023 г., подадена от адв. Е. И. за допълнение на решение № 3/11.01.2023 г. по в.гр.д. № 247/2022 г. по описа на ОС – К., в частта за разноските, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3