Решение № 260210 от 29.09.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № 260210 гр.

Бургас, 29.09.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИ

РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 03.09.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при секретаря

Милица Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2252 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от "К*Ч*" ООД, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление № 16-002626/06.02.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив, с което на основание чл. 79, ал. 4 вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.В., която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Невена Каймакамова, която оспорва жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 27.05.2019 г., в гр. Бургас, между жалбоподателя "К* Ч*"ООД, в качеството му възложител, и Сдружение „Институт за Европейско образование“, в качеството му на изпълнител, e сключен договор за производствен стаж на чуждестранни студенти /л. 12 - 14/.

В договора е посочено, че същият се сключва във връзка с тристранен Договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска академия "Д. А. Ценов" – гр. Свищов, Ташкентски държавен икономически университет – гр. Ташкент, Узбекистан, и Института за европейско образование – гр.

София, за осъществяване на стаж в областта на финансите и туристическия бизнес на територията на к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър, като касиер на обменно бюро на 30 студенти. Срокът за провеждане на стажа е от 08.06.2019 г. до 05.09.2019 г. Жалбоподателят поел задължение да осигури работни места за провеждане на стажа, да сключи с всеки студент трудов договор с условие за стажуване на основание чл. 233б от Кодекса на труда КТ), да осигури настаняването на студентите и да им осигури храна.

На 05.06.2019 г., в к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър, между жалбоподателя "К* Ч*"ООД, в качеството му на работодател, и И*С*, от Узбекистан, в качеството му на работник, е сключен трудов договор № 83 с условие за стажуване, на основание чл. 233б, ал. 2 КТ, вр. чл. 66 КТ /л. 40-41/. Работникът приел да изпълнява длъжността "касиер на обменно бюро", като стажант в направление "Финанси и банково дело", с работно място в гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг - запад, хотел Т**, под ръководството на наставника Г* К*. Договорът е сключен за срок от три месеца – от 06.06.2019 г. до 05.09.2019 г., при пълно работно време, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева.

На 06.06.2019 г., работодателят "К* Ч*"

ООД подал декларация пред Дирекция "Бюро по труда" – Поморие /л. 36/, за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация с вх. № 10-02-07-306/06.06.2019 г., на 10 броя стажанти по чл. 38а от ЗТМТМ, съгласно приложения към декларацията списък /л. 37/, между които и И* С*, от Узбекистан, за период от 04.06.2019 г. до 30.08.2019 г. Същата е регистрирана с № 6 от дата - 06.06.2019 г., на основание чл. 34а от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ППЗТМТМ/.

С Решение №

21/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас е отменена регистрацията с № 6/06.06.2019 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Поморие. Като основание за отмяна на регистрацията е посочено, че тя е извършена в нарушение на закона - в трудовия договор не е посочен начина и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения; не е посочена длъжността на наставника; срокът на договора следва да е от 6 м. до 12 м, а в случая е три месеца; лицето е наето на длъжност "касиер обменно бюро", посоченият в договора код по НКПД е 42111014 – за "касиер обменно гише", а длъжностната характеристика е за длъжност "валутен касиер", каквато не фигурира в списъка на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите; в декларацията е посочено място на работа: Обменни бюра "Краун чейнч" с адрес: гр. Несебър, к. к.

Слънчев бряг, алея Кубан", а съгласно трудовия договор е гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, хотел Т***; договорът не е подписан от наетото лице; в представената от работодателя работна програма за практическо обучение не са посочени конкретни параметри на съответната програма, не е предвидено и теоретично обучение, не става ясно лицето каква специалност изучава във висшето учебно заведение в Република Узбекистан, нито как е разпределено във времето практическото обучение по посочените операции; представен е документ за пребиваване – виза "С" (чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ) за краткосрочно пребиваване от 01.06.2019 г. до 01.09.2019 г.

Решение №

21/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас е връчено на 15.07.2019 г. и няма данни да е обжалвано от заинтересованите страни.

На 12.07.2019 г., между жалбоподателя "К* Ч*"ООД, в качеството на работодател, и И* С*, от Узбекистан, в качеството на работник-стажант, е сключен Анекс към трудовия договор № 83/05.06.2019 г. /л. 13/. В анекса е посочено, че предвид Решение № 21/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас, трудовият договор се допълва и изменя, като същият се сключва на основание чл. 68 от КТ, а не на основание чл. 233б КТ; договорът се сключва на основание: Договора за организиране на мобилност с цел практическо обучение, Договора за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019 г. и Работна програма за практическо обучение на работника/служителя – стажант.

По делото са представени още договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение /л. 15-17/, сключен между СА „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, Ташкенски държавен икономически университет – Ташкент и Институт за европейско образование – гр.

София, писма от ректора на СА „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов до различни институции /л. 18-19, 21/, писмо от Института за европейско образование /л. 22-26/, писмо от Агенцията по заетостта /л. 28-29/, удостоверение за регистрация /л. 39/, длъжностна характеристика /л. 15/, работна програма за практическо обучение /л.

16-17/.

На 07.08.2019 г., служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, сред които и св. Б.Д., извършели проверка по спазване на трудовото законодателство и разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в обект - обменно бюро в гр.

Созопол, ул. Републиканска, стопанисван от жалбоподателя "Краун Чейнч".

В обекта било установено да работи чуждестранният гражданин И* С*, от Узбекистан, който попълнил декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, че работи за "Краун Чейнч" като обменял валута, с работно време от 9 до 18 часа, и трудово възнаграждение от 600 лв. Представено е заверено копие на паспорт с виза „С“, издадена с цел обучение, а не за сезонна заетост.

На 08.08.2019 г., на жалбоподателя е съставен

АУАН за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за това, че на 07.08.2019 г. лицето И* С*, от Узбекистан – чужденец по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, предоставя работна сила за "Краун Чейнч", в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, без съответна регистрация в Агенцията по заетостта.

На 06.02.2020 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 75а, ал.

2 от ЗТМТМ във връзка с чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, му е наложена имуществена санкция от 2000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото Заповед № З-0745/02.08.2019 г. и Заповед № З-0576/31.05.2017 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма. Цитирането на нарушената разпоредба, кореспондира с фактическото описание на деянието. Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работникът е полагал труд се намира в гр. Созопол, както и датата на нарушението - 07.08.2019 г. Датата на извършеното нарушение е изрично посочена от актосъставителя и наказващият орган, която съвпада с датата на проверката в обекта, и датата на подаване на декларацията по чл. 68, ал. 1, т.

3 ЗТМТМ, поради което съдът не приема и възраженията на жалбоподателя в тази връзка, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението, така и датата на осъществяването му.

Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – че става въпрос за чужденец по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, който собственоръчно е декларирал, че предоставя работната си сила за "КРАУН ЧЕЙНЧ" - местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, без регистрация в Агенцията по заетостта.

В обобщение, настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. А съгласно чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно от прочита на разпоредбата на ал. 2, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице – гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без регистрация за това в Агенция по заетостта. Тоест, разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер, доколкото съдържа и състав на административно нарушение, поради което и съдът не приема възраженията на жалбоподателя в тази връзка.