Решение № 1921 от 28.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5765/2024
- Вид
- Решение № 1921
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Други актове по делото
- Определение № 950 от 04.03.2025 · АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 или ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 или ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 5, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1921 гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110205765 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й. В. И. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 4459908, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон. Възиваемата страна СДВР депозира писмено становище чрез юрисконсулт (тук се визира само първото такова постъпило по делото, доколкото за последващите е изтекъл срокът по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), което – както е служебно известно на съда – е с бланков характер и в което се излагат различни аргументи за процесуална и материална законосъобразност на фиша, които в огромната си част не се отнасят до конкретните оплаквания, релевирани от жалбоподателя.
Жалбата е неоснователна.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа /с едно направено по-долу уточнение касателно приложената ежедневна форма на отчет и приложения протокол за осъществена контролна дейност – виж!/, както и тези, приети и приложени като доказателства с нарочно определение в хода на съдебното следствие) и от огледания в съдебно заседание снимков материал по преписката - освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ, изпращането му за връчване на нарушителя и последвалото връчване на същия нарушител (съответно 09.02.2021 г., 03.02.2023 г. и 20.03.2024 г.) - се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива никъде в релевантната нормативна уредба – районният съд се 1 явява инстанция по фактите и препращането в тази връзка /с цел избягване на повторението/ към наличен по делото текст, с който страните са запознати, очевидно няма как да доведе до каквато и да било неяснота относно това какво приема настоящата съдебна инстанция от фактическа страна), с изричното уточнение, че жалбоподателят се е явявал ползвател (регистриран такъв) на процесния автомобил (който автомоби/л бил с дата на първа регистрация през 2018 г.) към процесната дата 05.02.2021 г. (а е станал негов собственик покъсно – на 15.09.2021 г.), като се установява още съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата на установяване на нарушението, както и това, че срещу родения през 1991 г. жалбоподател към процесната дата нямало издадени и влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, чието спазване се контролира от органите на МВР.
При това положение материалният закон е приложен напълно правилно, като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Изобщо, при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.
2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (визираната нормативна уредба е процесуална и е приложима към заварените случаи) обжалваният фиш следва да бъде потвърден, като при такъв изход от делото изначално липсва правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя; независимо от бланковото съдържание на съответното писмено становище на въззиваемата страна, осъщественото процесуално представителство на същата страна от юрисконсулт е свързано и с явяване на последния в открито съдебно заседание, поради което не е налице хипотеза, при която по аргумент от чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН да не следва да се присъжда съответното поискано юрисконсултско възнаграждение, като с оглед реалния обем на осъщественото представителство се следва присъждане на минимално такова юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и в тежест на въззивника на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.
Във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя:
Касателно приложението на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН следва да се има предвид, че под необжалваем „минимум по ал. 2“ (именно минимум, а не максимум, като в чл. 39, ал.
2 от ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50 лева) в текста на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се има предвид сумата от 10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото съгласно действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с новата ал. 4) разпоредба на чл.
59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият минимум на глобата е бил именно 10 лева (а не 50 лева, какъвто необжалваем минимум е бил установен към онзи момент, но в ЗДвП, а разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към 2011 г. до минимума по ал. 2 на същия член от същия закон).
Както вече беше посочено, процесният ЕФ е издаден на 09.02.2021 г., поради което при всяко положение за изтичане на срок по чл. 34 от ЗАНН не може да се говори в случая.
Отделно, същият фиш е бил изпратен за връчване на нарушителя на 03.02.2023 г., поради което на основание чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН (държейки сметка за съответната задължителна съвместна тълкувателна практика на ВКС и ВАС по въпроса за прилагането на давността по НК досежно обвиненията за извършване на административни нарушения) при всяко положение е бил прекъснат на така посочената дата 3-годишният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН (започващ да тече от процесната дата 2
05.02.2021 г.) и без след прекъсването да е изтекъл нов такъв 3-годишен срок до момента, нито пък е изтекъл до момента т. нар. абсолютен давностен срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Съдържанието на обжалвания ЕФ покрива изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Конкретно, съдържат се данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението (СДВР), мястото (гр.
София, бул. „Цариградско шосе“, до магазин „Метро“, с посока на движение от бул. „Г. М.
Димитров към ул. „Павел Красов“), датата (05.02.2021 г.), точния час (19:20 часа) на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство (законът досежно съответното изискване подлежи на корективно тълкуване – виж по-долу!), описание на нарушението (напълно еднозначно следва /никакво разумно основание за съмнение не може да бъде налице в тази връзка/ от цялостното съдържание на ЕФ, че се говори за движение на МПС със съответната скорост и при съответното ограничение на скоростта, въведено със съответния пътен знак, в населено място /последното е изрично уточнено във фиша/), нарушените разпоредби (чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП с посочване по-долу и на съответната приложима санкционна уредба), размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
При буквално тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в частта й относно изискванията към съдържанието на ЕФ досежно посочването на собственик, на когото е регистрирано превозното средство, би се стигнало до положение, при което изобщо не би се държало сметка за хипотезите, при които за нарушението следва да отговаря друго лице по чл. 188, ал. 1 или ал. 2 вр. чл. 189, ал. 5, изр. 1 от ЗДвП, различно от регистрирания собственик (подобна колизия при формулирането на нормативния текст законодателят е допуснал и в чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, където се говори единствено за собственика, но не и най-малкото за лицето по чл. 188, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, относно което лице е очевидно, че поначало няма каква декларация да бъде попълвана /от юридическото лице-собственик/).
Така се стига до единственото възможно разумно тълкуване, а именно, че законовото изискване към съдържанието на ЕФ, формулирано като такова за посочване на собственик, на когото е регистрирано превозното средство, в действителност се отнася до посочване на съответното лице по чл. 189, ал. 5, изр. 1 вр. чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП, включително различно от регистрирания собственик. Тук може да бъде приведен още и примерът, при който регистрираният собственик на превозното средство не е действителният такъв, доколкото новият собственик при прехвърляне на превозното средство все още (независимо дали е изтекъл съответният законов срок за това или не е) не е заявил промяната с оглед извършване на съответната промяна в регистрацията; очевидно е, че нито уредбата по чл.
188, ал. 5, изр. 1 вр. чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, нито тази по чл. 188, ал. 4 от ЗДвП могат да бъдат тълкувани в смисъл, че с ЕФ при подобна хипотеза изобщо може да се търси отговорност от предходния собственик, доколкото той не е действителен такъв (не е собственик по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Застъпеното тук виждане за необходимо корективно тълкуване не влиза в противоречие (въпреки широко разпространената заблуда в противния смисъл, която дори е намерила отражение в мотивите /явяващи се незадължителни/ към тълкувателно решение на ВАС) нито с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, която разпоредба се отнася единствено до правоприлагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от същия закон, нито с принципа за законоустановеност на нарушението и наказанието – тълкувателната дейност има за своя единствена цел да изясни действителното (именно и само действителното) съдържание на тълкувания нормативен акт.
Поради това следва да се приеме, че регистрираният ползвател се явява лице по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП („този, на когото е предоставено моторно превозно средство“) и именно това лице следва да бъде посочено в ЕФ съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Все в същия ред на мисли, удостовереното от съответната приложена справка (разпечатка) придобиване на автомобила 3 от страна на жалбоподателя на по-късна дата спрямо тази на извършване на административното нарушение, по-конкретно през месец септември 2021 г., в съчетание с това, че в генерирания значително по-рано, а именно през месец февруари същата година, процесен ЕФ (доколкото ЕФ изпълнява и функцията, аналогична на тази на АУАН по общото административнонаказателно производство, то същият фиш има и доказателствено значение) въззивникът е посочен в графа „Собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател“ (като „ползвател“ е поместено на отделен ред), води до единствения възможен логичен извод в смисъл, че г-н И. е бил именно регистриран ползвател на превозното средство – иначе към февруари 2021 г. не е имало защо във фиша да се генерира запис с посочване на жалбоподателя (комуто именно около 7 месеца по-късно е бил прехвърлен като собственост процесният автомобил) в съответната графа (ако в съответната ползвана от МВР информационна система жалбоподателят не е бил регистриран като ползвател на превозното средство), нито има защо (логически) по преписката (изпратена на съда) да се прилага разпечатка относно промяна в регистрацията на МПС, осъществена на 21.09.2021 г., във връзка с придобиване на собствеността на 15.09.2021 г. Само за уточнение следва да се посочи, че обстоятелствата, във връзка с чието установяване е приложена (от процесуалния представител на въззивника) по делото под формата на копия регистрационна документация относно процесното МПС, се установяват от приложената по самата изпратена на съда преписка справка (разпечатка) за данни по регистрация и в този смисъл приемането и прилагането към доказателствената съвкупност по настоящото дело на така представената под формата на копия регистрационна документация става безпредметно.
Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d6f2115-06e6-4148-9564-5f5e1a21d86b