Решение № 46 от 06.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110104534 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Д. В.

Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.С.” № **ап. **, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1184.66 лв., представляваща служебно начислени, ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ***** за периода 24.08.2021 г. – 29.08.2023 г., за които има издадени фактури за периода 29.09.2021 г. – 29.08.2023 г., поради неизпълнение на задължението на потребителя да извърши последваща метрологична проверка на индивидуалния си водомер, което задължение е уредено в чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ /при двама живущи в обекта/, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.С.” № **ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 92.98 лв., представляваща сбор от обезщетението за забава върху дължимата главница, дължимо за периода 29.10.2021 г. – 12.09.2023 г., които суми са предмет на Заповед № *****2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на ВРС, XХVI състав.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 02.05.2024 г. ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.” № **ап. **. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер *****. Твърди, 1 че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на ВРС, XХVI състав, за дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. Излага, че претендираната главница представлява цена на служебно определено количество ползвани ВиК услуги, изчислена по методика, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб. м. месечно за всеки обитател в обекта – при двама живущи в жилището, поради неизпълнение на задължението на потребителя да извърши последваща метрологична проверка на индивидуалния си водомер. Поддържа, че най-старият запис в електронната база данни на дружеството, съдържащо показание на водомера в имота, е от 22.02.2012 г., тоест същият е монтиран в обекта години преди тази дата. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответницата Д. В. Ш., чрез назначения й особен представител – адв. А.

А., е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява за липса на фактическо основание за дължимост на сумите и реалното доставяне на претендираното количество вода до абонат с номер *****. Оспорва начисленото количество ВиК услуги.

Счита остойностяванията за неверни и неточни. Оспорва метрологичната годност на средството за измерване на потребените ВиК услуги. Посочва, че претендираните суми са начислени служебно, като ищецът неоснователно е приел, че на процесния адрес има двама живущи, за което обстоятелство липсват представени доказателства. Оспорва ползването на ВиК услуги за процесния период на потребление. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. С., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. А. А., която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на ВРС, XХVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

От представената справка по лице от Служба по вписванията – Варна за ответницата Д. В. Ш. се установява, че същата е собственик на процесния апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.С.” № **, ап.**.

По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза на вещото лице Я. Л., съгласно което партидата с абонатен номер ***** се води на Д. В. Ш., предвид справката за недобора и карнетите на ВиК дружеството. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по посочените фактури в справка за недобора на частен абонат за процесния период е посочен от вещото лице в Таблица № 1 към експертизата, като общото задължение възлиза на 1184.66 лв. Ответницата не е извършвала плащания по процесните фактури. Количествата потребена вода са служебно начислени. Според изчисленията на вещото лице, количествата вода по месеци за процесния период 24.08.2021 г. – 29.08.2023 г., при приложение на методиката по чл. 39, ал. 5 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб. м./месечно за един обитател, при един живущ в обекта, са в размер на 216 кубика и на стойност 934.75 лв., а при двама живущи в обекта – в размер на 408 кубика и на стойност 1753.32 лв.

Вещото лице в експертизата си посочва, че е посетило адреса на 02.12.2024 г. с инкасатора на района. Обектът бил добре обозначен като улица и номер на блок. На етажа нямало звънци, на почукването никой не им отворил и затова не могло да отчете водомера. По данни от съседи жилището се обитава от 4-ма човека.

На експерта не са предоставени документи за това дали водомерът е подлаган на метрологичен контрол. Предоставено му е уведомително писмо от 21.03.2022 г., с което ответницата се уведомява, че метрологичната годност на водомера е изтекла.

Съгласно експертизата, дължимите от ответницата суми за периода 24.08.2021 г. – 29.08.2023 г. не са разпределени между другите потребители на етажната собственост. Разпределя се разликата между начислените/отчетени количества и главния водомер, пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери, съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия на ВиК – Варна.

В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице Л. посочва, че знае от инкасатора, че ответницата не осигурява достъп, няма и звънци. Това, което разбрали от съседи, е, че в жилището живеят четири човека: двама възрастни и две деца. Обяснява, че в началото ВиК операторът е начислявал по-малко количество, а впоследствие, когато разбират, че живеят повече хора, е начислявано по-голямо количество вода.

От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.С.“ № **, ап.**, е водоснабден, както и че ответницата като собственик на имота има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД и пар. 1, 3 ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

В случая следва да се отбележи следното:

При извършена служебна справка съдът установи, че между същите страни е постановено влязло в сила решение № 1691/17.05.2023 г. по гр. д. № 12153/2022 г. по описа на ВРС, 50 състав, с което е прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1093.88 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 23.08.2018 г. до 24.08.2021 г. по партида с абонатен № *****, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Ц.С. № **ап. **, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 148.13 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 28.10.2018 г. до 31.08.2021 г., за които суми са издадени фактури в периода 28.09.2018 г. – 27.08.2021 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед №*****/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в.

Именно в хода на това производство са установени всички предпоставки за служебно начисление на консумираната в обекта вода за предходен период.

В представените карнети е отбелязано, че „няма достъп“, като са представени и съставени констативни протоколои за целия процесен период с предвидената в ОУ и Наредба № 4 форма и съдържание, удостоверяващ отказа на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.

Тоест, може да се направи обоснован извод, че е налице основание за начисляване на служебна консумация на вода и през процесния исков период, предмет на разглеждане в настоящото производство, с оглед установяването, че достъпът до имота продължава да е възпрепятстван от ответницата, на която и впоследствие е изпратено уведомително писмо от 21.03.2022 г., с което е уведомена, че метрологичната годност на водомера е изтекла. В тази връзка няма каквито и да предприети действия от нейна страна, включително още от 2018 г., когато е започнато служебното начисление на ВиК услуги.

Показателно е и обстоятелството, че ответницата изобщо не може да бъде открита, а както посочва вещото лице Л. липсват звънци на адреса /“Махнали са си звънците“/. Такова поведение не може и не следва да бъде толерирано и поощрявано.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по искане и за сметка на потребителите като операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране.

Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, тоест по пет куб. м. месечно на обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на 4 чл. 35, ал. 1 от наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.