Решение № 260147 от 12.11.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 12.11.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета

Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 377 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от И.Д.С. против Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ваксево, общ. Невестино, обл. Кюстендил, представлявана от Л. Д. Б.

– председател.

В исковата молба се сочи, че с влязло в сила на

11.11.2019 г. решение по гр.д. № 395/2019 г. по описа на КРС, било признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 3 от 28.11.2018 г. на Председателя на Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК *********. За времето след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 28.12.2018 г. до влизане в сила на гореспоменатия съдебен акт – 11.11.2019 г., С. не била започвала работа на друго място.

В законоустановения срок, след получаване на известие за влизане в сила на решение по гр.д. 395/2019 г. на КРС, ищцата се явила на работа, считано от 26.11.2019 г., но председателят на ответната кооперация не я допуснал до работа, като и понастоящем С. нямала достъп до работното си място.

Същата заявила желанието си да постъпи на работа и писмено – със заявление до ответната страна от 04.12.2019 г., но отново безрезултатно.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.

Ваксево, общ. Невестино, обл. Кюстендил, да заплати на И.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумите, както следва: 4002.00 лв. (четири хиляди и два лева), представляващи брутното трудово възнаграждение за периода от 28.12.2018 г. до 28.06.2019 г. (първите 6 месеца след датата на признатото за незаконно уволнение), 6 месеца, всеки по 667 лв. брутно трудово възнаграждение за последния пълен месец преди уволнението;

1297,26 лв. (хиляда двеста деветдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща брутното трудово възнаграждение за периода от 26.11.2019 г. (първият ден на явяване на ищцата на работното й място) до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Претендират се и сторените разноски по делото.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Не спори, че с влязло в законна сила на 11.11.2019 г. решение по гр. д. № 395/2019 г. по описа на КРС уволнението на ищцата е признато за незаконно и същата била възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото й правоотношение, поради уволнението, длъжност.

Сочи, че в законоустановения двуседмичен срок, считано от 25.11.2019 г. (датата на получаване на известието от ищцата, че същата има право да се яви на работа) С. не се е явила за заемане на длъжността при ответната кооперация. Твърденията в исковата молба, че след 26.11.2019 г. същата се явявала да постъпи на работа и председателят на кооперацията не я допускал не отговаряли на истината. В представената от ищцата трудова книжка ясно се виждало, че не били отразявани промените в обстоятелствата след постановяване на горецитирания за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност съдебен акт, поради това, че ищцата не предоставила книжката си на работодателя.

Считано от 30.12.2018 г. С. получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и заявената претенция за заплащане на обезщетение се явявала неоснователна и недопустима.

Ответникът оспорва представените от ищцовата страна заявление и фискален бон.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде отхвърлена заявената претенция като неоснователна.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че с влязло в законна сила на 11.11.2019 г. решение по гр. д. № 395/2019 г. по описа на КРС уволнението на ищцата е признато за незаконно и същата била възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото й правоотношение, поради уволнението, длъжност – спр. л. 3-4 от делото.

Съобщение за това е връчено на ищцата на 25.11.2019 г., като изрично са вписани указания, че тя може да се яви за заемане на длъжността, заемана преди уволнението, в двуседмичен срок.

Видно от заявление, изпратено чрез Български пощи на 04.12.2019 г. ищцата е заявила, че т.к. не е допусната от работодателя си до работното й място, претендира обезщетение за времето на недопускането.

Приложен е и заверен препис от трудова книжка, в която е записано общо прослужено време при ответния работодател от 32 г. и 11 дни, за времето от 09.01.1986 г. до 27.12.2019 г., като след това няма нови вписани обстоятелства, вкл. и положен труд при друг работодател.

Според заключението на вещото лице по допуснатата

ССчЕ последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 638,52 лева.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П. И., Е. Г.и И. Ш..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна, като правото на обезщетение възниква за работника/служителя при наличието на три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; и 3) причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа (виж тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС).

В случая с влязло в законна сила на 11.11.2019 г. решение по гр. д. № 395/2019 г. по описа на КРС уволнението на ищцата е признато за незаконно и същата била възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото й правоотношение, поради уволнението, длъжност. За тези обстоятелства то обвързва страните, а и съда, със сила на пресъдено нещо по см. на чл.

298 от ГПК.

Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС). С оглед извършената от съда в о.с.з. констатация от трудова книжка № 2572 на ищцата, се установи, че последното извършено в нея вписване е на л. 24 и 25 (идентично с приложения заверен препис от същата на л. 5 от делото), като липсва отбелязване след прекратяването на трудовото правоотношение н ответника, ищцата да е започвала работа при друг работодател по трудово правоотношение. Вредите от това следва да бъдат репарирани от ответника, т.к. е налице обусловеност между незаконното уволнение и оставането на работника без работа.

Ето защо следва да се приеме, че ищцата е останала без работа след уволнението и има право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно размера:

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема с доверие, се установи, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищцата за последния отработен месец преди незаконното уволнение, възлиза на сума в размер на 638.52 лв. В този смисъл, по данни на експерта, представеното от ответната кооперация удостоверение (л. 29 от делото), според което този размер е определен на 478,89 лв. кореспондира на установен 6-часов работен ден, за което обстоятелство обаче липсва подписано от С. допълнително споразумение за намаляване работното време, респ. размера на работната заплата. Предвид изложеното общо дължимият размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за исковия период, а именно 28.12.2018г. – 28.06.2019г. възлиза на сума в размер на 3831,12 лв., идентична с претендираната такава (след изменение на иска на осн. чл. 214 ГПК), поради което съдът ще уважи така заявената претенция в пълния й размер.

Само за прецизност съдът ще посочи, че за определяне размера на дължимото се на осн. чл. 225, ал.1 от КТ обезщетение е без значение това, че ищцата е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст през исковия период (спр. л. 28 от делото). Двете вземания произтичат от различни правопораждащи юридически факти, т.е. развиват се по различни по естеството си правоотношения, а именно: осигурително с Националния осигурителен институт (досежно получаваната пенсия) и трудовоправно такова с ответната кооперация.

Ето защо липсва основание за приспадане на получената пенсия за осигурителен стаж и възраст от обезщетението за оставане без работа през посочения 6-месечен период.

С оглед изложеното, като законна последица от уважаването на иска по чл. 225, ал.1 КТ, следва да бъде присъдена на ищцата и законна лихва върху сумата от 3831,12 лв., считано от депозирането на исковата молба в настоящото производство, а именно: 17.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Досежно претенцията с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ:

Разпоредбата в чл. 225, ал. 3 КТ предвижда, че когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Обезщетението е дължимо от работодателя, когато са изпълнени следните кумулативни предпоставки: работникът е бил възстановен със съдебно решение на длъжност, от която е бил незаконно уволнен, че се е явил за заемане на длъжността в предвидения от закона срок, както и че ответникът е работодателят и той незаконно не го е допускал до работа през периода, за която са предявени претенциите и през този период от това поведение на ответника ищецът да е претърпял вреда и причинна връзка между поведението и вредата.

Недопускането до работа може да се изрази както във физическо препятстване да се изпълнява съответната работа, така и в бездействие, пречещо на служителя да започне реално изпълнение, както и в непредоставяне на възможност за изпълнение на работата – да не му освобождава работно място, да не се уведомяват подчинените му за промяна в ръководството с оглед изпълнение на разпорежданията му. За да е налице "явяване за заемане на длъжността" не е нужно ежедневно явяване на работника при работодателя, а е достатъчно дори веднъж да се яви в предприятието, за да се приеме, че е налице вторият елемент от фактическия състав на чл. 225, ал. 3 от КТ.

Доказателствената тежест при присъждане на обезщетението по чл. 225 КТ е за ищцата. Тя именно следваше да докаже с всички възможни доказателствени средства в гражданския процес, че с влязло в сила решение е възстановена на заеманата преди незаконно уволнение длъжност, на основание чл. 344, т. 2 КТ, положителния факт на явяването си в законоустановения срок по чл. 345, ал. 1 КТ за заемане на същата длъжност и недопускането от страна на работодателя да изпълнява работата, на която е била възстановена, както и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди уволнението.

При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността "продавач".

Установено е още, че със Заповед № 3/28.11.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.