Решение № 964 от 20.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7828/2023
- Вид
- Решение № 964
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Любомир Луканов, Петя Попова, Клаудия Рангелова Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 964 гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100507828 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 6748 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 26120/2022 г. по описа на СРС, 91-ви състав е изменил на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от А. К.
К., определена с Решение № III-139-20063253 от 10.03.2021г. на Софийски районен съд, 139 състав, по гр. д. № 55393 по описа за 2019г., в полза на М. А. К., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О., като на осн. чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК е увеличил размера на дължимата от ответника месечна издръжка в полза на М. А. К. от 200,00 лева на 300,00 лева и е осъдил ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.05.2022г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Със същото Решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 300,00 лева до пълния предявен размер от 400,00 лева, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, който чрез процесуален представител депозира въззивна жалба, с която се атакува решението в уважителната му част. Първоинстанционният съдебен акт, в обжалваната част, се оспорва като незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за недоказаност на основанията за изменение на размера на издръжката, доколкото по делото не са събрани доказателства относно промяна на нуждите на детето, както и относно материалната възможност на ответника. Твърди, че по делото не се установява промяна с траен и продължителен характер по отношение размера на издръжката. С тези възражения и доводи въззивникът ответник отправя искане към въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск по чл. 150 СК като 1 неосновател и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. А. К., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О..
В хода по същество пред въззивния съд въззивникът К. чрез назначения особен представител поддържа въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено, като бъде присъден минимален законов размер на издръжката.
Пред въззивния съд въззиваемият чрез законния си представител моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че разходите на детето са се увеличили от 2019 г. – то посещава дейности и се храни в стол в училище, за което се заплащат купони на стойност около 100 лева месечно. Посочва и че минималната работна заплата също е увеличена. Твърди, че месечните разходи на детето М. са около 400 лева. Отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която е уважен искът по чл.
150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 300,00 лева до пълния предявен размер от 400,00 лева, като неоснователен, решението като необжалвано е влязло в сила.
При извършена проверка въззивният съд намира постановеното решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание.
Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.
По отношение правилността въззивният съд намира следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената издръжка съдът следва да съобрази, както увеличените нужди на детето, така и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на детето, и на възможностите на родителя му.
По делото не е спорно между страните, че въззиваемата М. е дете на ответника А. К., което се установява и от приетото в хода на първоинстанционното производство удостоверение за раждане № 1309160241, издадено на 22.07.2016 г..
Не е спорно пред въззивния съд, че с Решение № 20063253 от 10.03.2021г. по гр. д. № 55393/2019г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 24.04.2021 г., родителските права спрямо въззиваемата М. са предоставени на майката – Ж. С. О. и е определен размер на дължимата от бащата издръжка от 200 лева, месечно.
В процесния случай категорично се установява по делото, че нуждите на детето М. са нараснали. От определяне на първоначалния размер на издръжката до приключване на устните състезания пред въззивния съд е изминал период от близо 3 години. Съдът на осн.
2 чл. 235, ал. 3 ГПК взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, какъвто е изминалият период от време. Потребностите на въззиваемата ищца, която към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е на 7 навършени години, значително са нараснали с оглед така изминалия период и предвид нейното възрастово израстване. Към настоящия момент детето е записано в първи клас. С увеличаване възрастта на децата се увеличава и кръгът от обществени отношения, в които те участват, поради което нарастват и потребностите от средства за базисните им нужди (храна, облекло, лечение, транспорт), за образование (доколкото ищцата е ученик) и за социално-културно развитие.
По делото е приет социален доклад от 16.08.2023 г., изготвен от социален работник при ДСП-Младост 1 въз основа на среща и разговор с майката. По данни на последната детето има нужда от закупуване на учебни пособия, дрехи, обувки, спортни екипировки и хигиенни пособия. В социалния доклад е посочено, че детето има нужда от ежемесечни средства за храна в размер на поне 100 лева за ученическия стол, както и че детето посещава уроци по плуване, които се заплащат допълнително. Посочено е в доклада, че детето боледува, както и че на всеки 3 месеца посещава специалист офтомолог. По делото не са предоставени доказателства, които да сочат размера на ежемесечните средства за храна под формата на ваучери за ученическия стол, нито от необходимостта детето М. да посещава всяко тримесечие лекар специалист офтомолог, поради което въззивният съд намира посочените обстоятелства за недоказани, поради което не ги взема предвид при определяне размера на дължимата издръжка. Независимо от това житейски логично и оправдано е с оглед възрастовото израстване на детето то да се нуждае от средства за закупуване на учебни пособия, дрехи, обувки, спортна екипировка, хигиенни пособия, храна, лекарства, което следва да бъде взето предвид при определяне размера на издръжката.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите условия в страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите в страната инфлационни процеси, като инфлацията за месец декември 2023 г. спрямо месец април 2021 г. (месеца на влизане в сила на решението, с което е определена първоначалната издръжка) е 29,8% (съгласно публично достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето – в случая майката. Следва да се отчете фактът, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд минималната работна заплата за страната е в размер на 933 лева, т.е. налице е увеличение на същата спрямо м.април 2021 г..
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват доводите на въззивника, че по делото не се доказват нуждите на въззиваемата да са нараснали. Константа е съдебната практика, че при изследване на обстоятелствата, обуславящи размера на дължимата издръжка от неотглеждащия родител на ненавършилите пълнолетие деца, съдът преценява изминалия период от време от определяне на първоначалната издръжка, възрастовото израстване на детето, както и икономическите условия в страната, респективно промяната в тях. При установяване на изменение в посочените обстоятелства на изменение подлежи и дължимата издръжка. В действителност по делото не се установява детето да има особени нужди и потребности от издръжка, надхвърляща тази на деца на неговата възраст и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето развитие, но и такива не се твърдят от въззиваемия.
Предвид изложеното въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната инстанция, че са настъпили трайни и необратими промени в обстоятелствата, при които е формиран размерът на издръжката, което налага нейното изменение.
По отношение възможностите на въззивника да заплаща издръжка, респективно конкретния размер на алиментното му задължение, въззивният съд намира следното:
3
В хода на производството от писмо на НАП с изх. № 10-20-00-72/06.03.2023 г. се установява, че за въззивника няма данни за регистрирани трудови доходи, няма данни и за осигурителен доход за периода м.09.2014 г.-м.02.2023 г.. Следователно по делото не се установяват конкретни доходи на въззивника. Независимо от това, правилно районният съд е отчел, че същият е в трудоспособна възраст. Същият е на 43-годишна възраст към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. По делото не се установява същият да е възпрепятстван да полага труд поради влошено здравословно състояние.
Наличието на заболяване, намаляващо работоспособността, следва да се докаже от ответника в случай, че подобни твърдения са изложени в отговора на исковата молба. В процесния случай не се твърди от въззивника ответник той да е във влошено здравословно състояние, поради което неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че доказателства в тази насока не са събрани. При липса на наведени твърдения правилно районният съд е приел, че въззивникът ответник е в добро здравословно състояние. Подобни са съображенията и касателно наличието на други алиментни задължения, като такива възражения не са изложени в отговора на исковата молба, поради което правилно районният съд е приел, че въззивникът няма други непълнолетни деца, за които да полага грижи.
Не на последно място следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка за децата си, независимо при кого живеят те, като отглеждащият родител следва да поеме помалък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите за домакинството, част от които са в полза и на детето. В тази връзка при определяне размера на необходимата издръжка за детето въззивният съд отчете и доходите на законния представител на въззиваемата. Пред районния съд е приета справка от ТД-НАП с изх. № 11 20-00-31 №1/08.03.2023 г., от която се установява средномесечен брутен доход за периода м.08.2022 г.-м.08.2023 г. в размер на 1400 лева, като за посочения период същата е била трудово ангажирана на две места – 18-то СУ „Улиям Гладстон“ и „М.Р.С.“ ЕООД. Пред въззивния съд законният представител на въззиваемата декларира средномесечен доход в размер на 1000 лева.
Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d6e1f8e-a43f-4f9c-bb59-4895cb327321