Решение № 17611 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17611 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110171352 по описа за 2021 година

Предявени са е осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от В. С. Н. срещу М. А. М. за заплащане на сумата от 6453,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на клеветнически думи и изрази, употребени в докладна записка с рег. № 5/09.02.2021 г. в гр. София и сумата от 546,73 лева, представляваща законна лихва, считано от 09.02.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба – 11.12.2021 г.

В исковата молба се излага, че с докладна записка рег. № 5/09.02.2021 г., подполковник М. А. М. /ответник в настоящото производство/ - началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ в ръководството на служба „Военна полиция“, след извършена проверка в Центъра по логистика и подготовка (ЦЛП) към службата, навел твърдения, че ищецът /към онзи момент директор на ЦЛП/, с писмо рег. № ЛП-400/03.02.2021 г. искал разрешение за ползването на общежитие от бригаден генерал Борислав Сертов, който от 28.01.2021 г. не бил служител на служба „Военна полиция“. Сочи, че последното е невярно твърдение. Поддържа, че в резултат на действията на ответника, изразяващи се в представяне на неверни факти, срещу ищеца била образувана служебна проверка, която продължила два месеца. Твърди, че е наказан със заповед № ВП-1787/08.04.2021 г., че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в удържане на процент от месечното му възнаграждение. Срещу ищеца била образувана и прокурорска проверка. Поддържа, че с изопачаването на истината в докладната записка на ответника, било създадено внушение в министъра на отбраната чрез неговия орган – Инспектората, за личността на ищеца като „проверяван и наказан служител“, което впоследствие се изразило в уволнението на ищеца.

Излага, че с решение № 5462/27.09.2021 г. по адм. дело № 4708/2021 г., 23-ти състав, второ отделение на АССГ, е отменено наложеното дисциплинарно наказания. Твърди, че от действията на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет, психически и физическо дискомфорт, напрежение, тревога, гняв и възмущение, стрес и притеснения. Сочи, че се е нарушил сънят му, поради което през дните се чувствал отпаднал и му било трудно да се съсредоточи върху работата 1 си, загубил концентрация и спокойствие. Излага, че постоянно бил потиснат, затворил се в себе си, нямал желание да се среща с приятели и познати. Голяма част от колегите му се отдръпнали от него, избягвали да общуват с него. Станал нервен и избухлив. Преди случилото се твърди, че се е ползвал с добро име и авторитет, бил атестиран с най-високата оценка и многократно награждаван от директора на службата и министъра на отбраната.

Счита, че с докладната записка, ответникът е изразил своята личностна негативна оценка спрямо ищеца. Сочи, че е налице противоправно поведение при употребата на следния израз от страна на ответника: „… полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за минал период….“ Счита, че соченото представлява изопачаване на обективната истина, с което твърди, че ответникът е уронил авторитета, честта и достойнството му. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът сочи, че в изпълнение на служебните си задължения, не е извършил твърдяното противоправно деяние, с което да е увредил ищеца.

Оспорва да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Признава, че е началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“. Излага, че съгласно заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-4474/23.07.2019 г., функциите му са свързани с предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на службата. Сочи, че основните му задължения включват извършване на оперативно-издирвателна дейност, извършване на проверки по постъпили съобщения и сигнали, събиране, обработване и анализиране на информация и предоставяне на директора на службата на информация за процеси и явления, застрашаващи реда и сигурността в службата. Поддържа, че в изпълнение на възложената му служебна дейност, е извършил проверка в периода 02.02.2021 г. – 04.02.2021 г. в Центъра за логистика и подготовка и конкретно в общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район 1013, местността „Къро“ относно спазване на заповед № ВП-627/30.01.2018 г. на директора на служба „Военна полиция“. Сочената заповед била издадена относно „Определяне на реда за използване на Учебно-тренировъчна и мобилизационна база „Искър“ на служба „Военна полиция“ и обект „Пети етаж на административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район 1013, местността „Къро“. В заповедта било посочено, че помещенията в обекта могат да се използват от лица, командировани от други населени места в гр. София, както следва: „приоритет за настаняване е: 1.1 Зачислени в курс в Учебния център на СВП – за срока на курса; 1.2. Военнослужещи от СВП в служебна командировка – за срока на командировката;“ Съгласно същата заповед, било забранено използването на обекта за други цели без писмена резолюция на директора на служба „Военна полиция“. Съгласно текста на докладната записка, на която се позовавал ищецът, при извършване на проверка относно спазването на заповедта, било установено, че ищецът ползва стая в общежитието за времето от 23.03.2020 г. до 18.04.2020 г. без да е получил писмена резолюция от директора на служба „ВП“, както и че за времето от 11.12.2020 г. до 18.12.2020 г. с разрешение на полк. В.

Н. стая в общежитието е ползвал и подп. Красимир Пашов от ЦЛП с цел изолация от карантиниран по време на COVID 19. За ползването от подп. Пашов на стая в общежитието отново нямало дадена писмена резолюция от директора на службата. Изложеното се сочи, че са констатации, на основание на които ответникът предложил на прекия си ръководител да назначи със заповед комисия, която да извърши служебна проверка на изпълнението от полковник В. Н. на заповед № 627/30.01.2018 г. Поддържа, че действията му са извършени в изпълнение на служебните му задължения, както и че не представляват противоправно деяние, като развива подробни съображения в тази насока. Излага, че не е налице вина.

Оспорва от действията му да са настъпили вреди за ищеца. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство и в хода на ДП е установено по безспорен начин изложеното от него в докладната записка, а именно, че ищецът е ползвал без необходимото 2 му писмено разрешение стая в обект 1013. Излага също и че уволнението на ищеца и освобождаване му от военна служба не са пряка и непосредствена последица от неговите действия. Оспорва също ищецът да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в удържане на процент от месечното възнаграждение. Оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди да са резултат от негови действия и развива подробни съображения в насока, че това са нормални човешки реакции и представляват субективно преживяване на ищеца. Оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа страна следното:

От приетата докладна записка с рег. № 5/09.02.2021г. съставена от М. А. М., началник на сектор „В СОК“ до и.ф. директор на служба „Военна полиция“, зам. директор полк. И. С. се установява, че с процесната докладна записка ответникът е изнесъл пред и.ф. директор на службата информация, че при извършена проверка в „Център за логистика и подготовка“ и конкретно в общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на административно битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район „1013“, местността „Къро“, относно спазването на Заповед № ВП-627/30.01.2018г. на директора на служба „Военна полиция“ е установил, че полк. В. Н. – директор на ЦЛП е ползвал стая в общежитието за времето от 23.03.2020г. до 18.04.2020г. без да е получил писмена резолюция от директора на служба „ВП“, в нарушение на т. II, ал. 6 от заповедта. По-долу в докладната записка е посочено, че към дадените писмени обяснения, подп. Пашов е приложил писмо Рег. № ЛП 400/03.02.2021г. по описа на ЦЛП, с резолюция от 03.02.2021г. на бригаден генерал Борислав Сертов, който от 28.01.2021г. не е служител на служба „Военна полиция“, „в което полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за минал период, за него и подп. Пашов“.

От приетата Заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-627 от 30.01.2018г., раздел II се установява, че директорът на службата е определил помещенията в обект Пети етаж на административно-битова сграда № 23, блокове А и Б във войскови район (ВР) 1013, м. „Къро“ (Обект 1013) да се ползват от лица, командировани от други населени места извън град София, както следва: 1. Приоритетът за настаняване е: 1.1. зачислени в курс в Учебния център на СВП – за срока на курса: 2.2. военнослужещи от СВП в служебна командировка –за срока на командировката. Съгласно раздел II, т. 6 е забранено използването на обект 1013 за други цели без писмена резолюция на директора.

От приетия препис от писмо с рег. № ЛП-400 от 03.02.2021г. на ищеца В. Н. до бригаден генерал Борислав Сертов се установява, че ищецът е уведомил бриг. генерал Сертов, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната и обстоятелството, че психиатричната клиника на ВМА, в която работи съпругата на ищеца, е трансформирана в КОВИД-отделение, както и че ръководеният от ищеца център няма заместник-директор, ищецът е помолил бриг. генерал Сертов по телефона да бъде настанен за известен период от време в описания по-горе обект. Тъй като със Заповед № ВП-627/30.01.2018г. е разпоредено ползването на обекта извън посочените в нея случаи да става само след писмено разрешение и „с оглед на бъдещи проверки и предвид извънредните обстоятелства към онзи момент, моля да потвърдите писмено горното“. Върху молбата е поставена писмена резолюция „Да!“ от 03.02.2021г. от бриг. генерал Сертов.

От приетия Указ от 18.01.2021г. на Президента на Република България се установява, че бригаден генерал Борислав Владимиров Сертов е освободен от длъжността директор на служба „Военна полиция“. Съгласно Заповед № КВ-27 от 28.01.2021г. на Министъра на отбраната, считано от 01.02.2021г. бриг. генерал Сертов се води на работа и доволствие в Служба „Военно разузнаване“.

3

От приетите писма, протокол и докладни се установява, че по случая е образувана дисциплинарна преписка срещу ищеца, както и досъдебно производство № 44-Сл/2021г., пр.пр. № 215/2021г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. София.

От приетата Заповед на и.ф.директор на служба „Военна полиция“ № ВП-1787 от 08.04.2021г. се установява, че за така описаното деяние, на ищеца В. С. Н. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

От приетото Решение № 5462 от 27.09.2021г., постановено по адм.д. № 4708/2021г. по описа на АССГ се установява, че Заповед на и.ф. директор на служба „Военна полиция“ № ВП-1787 от 08.04.2021г. е обявена за нищожна.

От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2022тг. на ВОП-София се установява, че наказателното производство № 44-Сл/2021г., пр.пр. № 215/2021г. е прекратено поради липса на причинени вредни последици за Министерство на отбраната от деянието на полк. В. Н..

Приобщена е и кадрова справка на ищеца В. С. Н., от която се установява, че същият има пет поощрения и едно предходно наказание „забележка“ – заличено поради изтичане на срока за изтърпяване на наказанието.

От показанията на св. Борислав Сертов се установява, че същият е бил директор на служба „Военна полиция“ от 01.10.2013г. до 28.01.2021г., а ищецът е бил началник на Центъра по логистика и подготовка във Военна полиция. Ищецът имал собствено жилище в района на кв. Лоценец, но си спомня, че по време на пандемията от COVID-19 същият споделил на свидетеля, че съпругата му е медицинско лице в Ковид-отделение с постоянен контакт със заразно болни. С оглед на това ищецът поискал от свидетеля разрешение да преспи в определен период от време в общежитието, с цел да не заразява колеги, докато излезе резултатът от теста на съпругата му. Периодът съвпадал с подготовка на важни обществени поръчки, за които ищецът отговарял. На практика ищецът поискал от свидетеля разрешение да спи на работното си място. Свидетелят не си спомня да е подписвал заповед за настаняване, но на по-късен етап ищецът помолил свидетеля да потвърди писмено решението си. Това се случило след 28.01.2021г. /когато свидетелят е освободен от длъжност като директор/, поради което същият помолил ищеца писмото да не бъде адресирано до директора на службата, а само до генерал Сертов. Свидетелят потвърждава, че резолюцията „Да!“ от 03.02.201г. върху писмото е написана от него, както и че подписът е изпълнен от него. Свидетелят положил резолюцията в качеството си на адресат на писмото, а не на директор на „Военна полиция“, защото към този момент вече не изпълнявал длъжността. Макар че свидетелят вече не бил на тази длъжност, той бил дал преди това устно разрешение, поради което решил, че няма пречка да потвърди това писмено. Практиката била първо да се иска разрешение за настаняване устно, защото ако свидетелят откажел, нямало смисъл от излишна размяна на писма. След като разрешил устно на някой да се настани, в служебните ангажименти на Центъра по логистика и подготовка било да изпратят писмено писмо за настаняване, което свидетелят да утвърди писмено. Самото настаняване ставало след негово устно разрешение, а писмото идвало впоследствие.