Решение № 39 от 01.04.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 37/2021
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 01.04.2021
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.27 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Плевен , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стефан А. Данчев
Членове:
Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело № 20214400500037 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260358/26.10.2020г., постановено по гр.д. № 6667/2020г. Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Е. Л. П., чрез адв.Г.П. - С. от САК против М. Й. Н. и Б. М. Н., двамата с адрес с.С., ул.“***“, №1 искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД да бъде обявена нищожността за ½ идеална част на сделката обективирана в нотариален акт №*** том XI рег.№ 6726 дело 761/2012г. на нотариус С. П. с № *** и район на действие РС Плевен, с който М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н. ** инв.№*** в с.Б., с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ, представляваща стоманено бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена в ПИ 880 кв.116 по плана на селото, поради привидност като сключения договор за покупко-продажба прикрива договор за дарение, както и поради липса на съгласие от страна на ищцата.Отхвърлил е и обективно съединен с тях и иск по чл.27 ЗЗД да бъде унищожена за ½ идеална част същата сделка, поради измама.
Присъдил е разноски в полза на ответниците в размер на 2600лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Е.Л. П., чрез пълномощникът ѝ адв.Г.И. П.-С.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно – постановено в противоречие със закона и е необосновано.
Съображенията за това не са изложени подробно в жалбата. Въззивницата моли окръжният съд да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от нея искови претенции.
1
Въззиваемите М.Й. Начев и Б.М. Начев, чрез пълномощника си адв.Г. Г. са взели становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд – правилно.
Съдът, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред въззивната инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени на основание чл.26 ал.2, ЗЗД, за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и поради привидност на договор за покупко-продажба на описания по-горе недвижим имот-**.Като евентуален, е предявен и иск с правно основание чл.27 ЗЗД за унищожаване на посочения договор/ако той се окаже действителен/, като сключен поради измама.В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила заедно с първия ответник-М.Н., в режим на СИО, следния недвижим имот: ** инв.№***, находяща се в с.Б., общ.Плевен с определена застроена и прилежаща площ с квадратура от 3300 кв.м. на ДПХ-МЗХ. Твърди се, че с договор, сключен на 07.11.2012г., с нот.акт №***, том ХI, рег.№6726, дело №761 по описа на нотариус С. П., с рег.№*** на НК, ищцата и ответникът М.Н. са продали имота за сумата от 5000лв. на ответника Б. М. Н. – техен син.Сградата била стоманобетонна, сглобяема, без оградни стени, построена в поземлен имот №800, кв.116 по плана на селото. Ищцата твърди, че в имота били извършени редица СМР, поради което действителния вид и състояние на сградата към датата на продажбата не съответствали на описанието на имота в нотариалния акт. Твърди, че при последващ договор за учредяване на ипотека, имотът бил оценен на 132 300 евро.
Ищцата твърди и това, че за периода от 2012 до 2013г. ответникът Б.Н., в качеството му на нейн пълномощник е отчуждил всички недвижими имоти, придобити по време на брака им, като продажната цена била превеждана по сметка на ответника М.Н.. Твърди, че през 2***г. бракът им бил прекратен, като към същия момент вече нямали никакво имущество в режим на СИО.
Твърди, че на 04.01.2019г. разбрала за сключен между ответниците М.Н. и Б.Н. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2008г., Договор за изработка сключен между ответника Б.Н. като възложител и П.П като изпълнител на 03.03.2009г. на стойност 40 000 лева, Договор за изработка на стойност 90 000 лева, сключен на 01.03.2012г. между ответника Б.Н. като възложител и П.П като изпълнител.Твърди също, че съгласно предварителния договор от 11.03.2008г. сключен без нейно знание и участие, двамата ответници се договорили цената на **та да е 19 000 лева, от които 14 000 лева били изразходвани за ремонт, а остатъкът от 5000 лева да бъде заплатен на ответника М.Н..
Ищцата твърди, че този предварителен договор е привиден и купувачът Б.Н. не бил инвестирал процесните 14 000 лева, тъй като всички подобрения в имота са правени от ответника М.Н. със семейни средства. Твърди, че продавачът М.Н. не бил получил от ответника Б.Н. сумата от 5000 лева, като с последващата сделка за продажба била прикрита 2 сделка за дарение. Твърди, че ако е знаела за сключения между ответниците предварителен договор от 11.03.2008г. не би участвала в договора за продажба, тъй като цената по предварителния договор е различна от продажната цена при нотариалната сделка. Твърди, че не е давала съгласие продажната цена да бъде платена само на съпруга и в брой. Твърди, че не е имала представа за реално инвестираните в имота средства в размер на около 144 000 лева. Твърди, че реално възложител на извършените в имота подобрения е бил съпругът и М.Н., а не синът и Б.Н., който не е разполагал с такива средства. Твърди, че сключеният договор за покупко-.продажба е нищожен, тъй като прикрива договор за дарение.
При условия на евентуалност ищцата навежда доводи, че сделката е унищожаема, като сключена поради измама. Твърди, че двамата ответници умишлено са я въвели в заблуждение като и внушили неверни обстоятелства. Твърди, че не е знаела за сключения между ответниците предварителен договор, не е знаела реалната стойност на инвестираните в имота средства, не е знаела, че впоследствие ответникът Б.Н. ще прехвърли на ЕТ на М.Н. всички притежавани в режим на СИО имоти. Твърди, че ако е знаела за тези намерения на двамата ответници нямало да сключи процесния договор за покупко-продажба.
Ответниците са взели становище, че предявените срещу тях искове са неоснователни.Считат, че се касае за сделка между родители и дете, които били в изключително добри взаимоотношения към същия момент. Ищцата е работела до пенсионирането си през 2016г. при търговец, представляван от ответника Б.Н.а, а страните са живеели и в едно домакинство. Твърдят, че впоследствие е настъпило влошаване на отношенията между тях и ищцата, както и между тях и син на ищцата от предишен брак.
Безспорно е между страните, че с Постановление за възлагане на недвижим имот №5260/26.05.2003г., на ответника М. Й. Н., по време на брака у с ищцата Е. Л. П., е възложен недвижим имот, представляващ ** инв.№***, находяща се в землището на с.Б., имот №16004, представляващ сграда стоманенобетонна, сглобяеима, с носещи виранделови гради през 6 метра, покрити с ПП 3х6 покривни панели, без оградни стени. Подът е бетонна настилка, сградата е строена през 1976г. и е със застроена площ от 1550 кв.м. за сумата от 8***1,00 лева, а имота е придобит от съпрузите в режим на СИО. С предварителен договор от 11.03.2008г. между двамата ответници е договорена продажбата на имота от бащата М.Н. на сина му Б.Н. на цена 19 000 лева, от които 14 000 лева вложени в ремонта на зърноплощтадката/подова настилка и покривни панели/, а остатъкът от 5000 лева е заплатен в брой при сключване на договора, като това обстоятелство е декларирано от продавача М.Н. в предварителния договор, както и е изявено съгласието му за извършеното прихващане от цената на **та и изразходените средства за ремонт ѝ. Безспорно е, че с договор, сключен на 07.11.2012г., с нот.акт №***, том ХI, рег.№6726, дело №761 по описа на нотариус С. П., с рег.№*** на НК, ищцата и ответникът М.Н. са продали имота за сумата от 5000лв. на ответника Б. М. Н. – техен син.Безспорно е, че с Договор за изработка сключен на 03.03.2009г. между ответника Б.Н., като възложител и П.П като изпълнител, в имота са извършени СМР на стойност 40 000 лева, заплатени с квитанции към ПКО съответно за 3 сумата от 5000 лева от 03.03.2009г. и за 35000 лева от 01.05.2009г. а с Договор за изработка сключен на 01.03.2012г. между същите страни – СМР на стойност 90 000 лева, придружен от разходно-касови ордера на обща стойност 90 000 лева.
Спорно е между страните нищожен ли е сключения между тях договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с нот.акт № ***/07.11.2012г. поради привидност, като прикриващ дарение и поради липса на съгласие от страна на ищцата – продавач.А също унищожаем ли е договора като сключен с измама.
За да отхвърли иска на първото от заявените от ищеца правни основания - чл.26 ал.2 ЗЗД районният съд е приел, че при симулация явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните, ако са налице останалите предпоставки на закона и че ищцата е предявила иск само за обявяване сделката за покупко-продажба на процесния имот за нищожна, но не и за разкриване на симулацията – обвързващата сила на дарението. Приел е, че ищцата не разполага с обратно писмо, а се позовава на начало на писмено доказателство – самия предварителен договор. Не е допуснал разпит на свидетели, като е приел, че ищецът, който твърди симулация не разполага с начало на писмено доказателство, изхождайки от разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, че началото на писмено доказателство са писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък да удостоверява нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно. Приел е, че такъв документ може да не разкрива сам по себе си симулацията, но от текстът му трябва да може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците ѝ и да са направили волеизявленията привидно. Дори привидността да не е призната, следва да са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.
Въззивният съд, в настоящия си състав счита, че действително няма основание да се приеме, че изразеното съгласие е привидно.От събраните по делото доказателства, в т.ч. и предварителния договор, не може да се направи извода, че е имало мислена уговорка и са целени правните последици на друг договор, тъй като от една страна липсва начало на писмено доказателство/обратно писмо или др.документ по см. на чл.165, ал.2 ГПК/, а от друга има събрани писмени доказателства, че сумите за ремонтите, представляващи част от продажната цена, са заплатени от купувача, както и признание в текста на предварителния договор за получена от продавача при сключването му сума от 5000лв.Нито се твърди, нито има доказателства страните да са договаряли със сина си да му даряват имота, при положение, че той е бил предмет на предварителен договор за покупко-продажба и че са били заплатени суми за придобиването му, още преди сключване на окончателния договор и въз основа на същия предварителен договор – владението му е било предадено. Напротив установява се по делото, че ищцата е работила на **та, където е раздавала зърно и обстоятелствата свързани с владението на имота и правенето на ремонти от страна на сина ѝ, преди сключване на окончателния договор са и били известни. Дори самите договори за изработка от 03.03.2009г. и от 01.03.2012г. и съответните РКО, с които купувачът е 4 възложил и заплащал извършването на строително-ремонтни работи на обекта, който вече е владеел и подобрявал знаейки, че ще придобие собствеността му, да не са и били известни, това не би довело до различни изводи.Поради това няма основание да се приеме, че тя и съпруга и са желаели да подарят имота, а не да го продадат на посочената в него цена.
Напълно недоказани са твърденията на ищцата,че всички подобрения в имота са правени от ответника М.Н. със семейни средства. От изложеното следва извода, че не се касае и до симулативност на атакувания договор, която да е основание за прогласяването му за нищожен.