Решение № 3816 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3816 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110204017 по описа за 2024 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. В. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Т. Х. от ***, срещу Наказателно постановление № *****, издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения, че изложената в АУАН фактическа обстановка не е изяснена и била коренно противоположна на действителната.

Твърди, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални пропуски, водещи до неговата незаконосъобразност. Позовава се на л. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, като сочи, че законността на административнонаказателната процедура предполагала наличието на идентичност на приетите за нарушени разпоредби както в АУАН, така и в издаденото НП. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП - СДВР – редовно призована, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки от юрк.

Б. С. - процесуален представители на въззиваемата страна, е изложено 1 становище по оспорване на жалбата и претенция за отхвърлянето й като необоснована и недоказана, а НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2023 г. около 14:15 ч. свидетелите В. И. Л. и Г. Н. Д. полицейските служители от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, се намирали на бул. *** срещу ***. Двамата забелязали, че по бул. *** срещу ***, с посока на движение от бул. *** към ул. *** се движи мотоциклет марка ***, модел ***, тъмно син металик.

Водачът бил спрян за проверка от полицейските служители, като същият бил установен като жалбоподателя В. В. Г.. В хода на проверката било установено, че процесният мотоциклет бил регистриран, но без поставена на определеното за нея място регистрационна табела. В хода на проверката жалбоподателят извадил регистрационната табела на мотоциклета от чанта и я показал на полицейските служители, като бил установен регистрационен номер *******.

За констатираното нарушение В. Л., в присъствието на свидетеля Г. Д., съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 812009 за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП. В АУАН било посочено, че жалбоподателят има възражения. Допълнителни такива не били депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН, на 01.06.2023 г. против жалбоподателя било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетеля В. Л., справкакартон на водача, Заповед № 513з-7380/29.08.2022 г.; Заповед № 8121к13318/28.10.2019 г., ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и останалите, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира доказателствената съвкупност за еднопосочна и непротиворечива, като в хода на производството се установи фактическата обстановка такава, каквато е отразена и в АУАН и обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Л., доколкото същият имаше спомен за случилото се и изложеното от него не се обори от останалия доказателствен материал. От показанията му се установяват обстановката около около извършената проверка на жалбоподателя, както и установяването, 2 че регистрационната табела на мотоциклета, управляван от В. Г. не е била поставена на обозначеното за това място, а последният е носил същата в чанта.

От представените по делото заповеди се установяват компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН, както и на наказващия орган за издаване на наказателни постановления.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началникът на група към отдел „ПП“ към СДВР, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, който съобразно същата заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на територията на областта.

Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП, като същите са съставени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради изложеното съдът намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, поради което следва да разгледа по същество приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ 3

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочената в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е управлявал мотоциклет марка ***, модел ***, който е регистриран (с рег. № *******), но на който табелата с регистрационния номер не е поставена на определеното за това място, а същата е била в чантата на жалбоподателя. От изложеното следва, че обективните признаци на нарушението са осъществени.

Съдът намира, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците му и ги е целял настъпването им. В съзнанието на жалбоподателя е била оформена представа, че регистрационната табела на мотоциклета не е поставена на определеното за това място върху самия мотоциклет, тъй като същият е съхранявал табелата в чантата си.

Конкретната форма на изпълнителното деяние, заедно със съответната му правна квалификация, са посочени в обжалваното наказателно постановление. Установява се, че процесният мотоциклет е надлежно регистриран, но е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Съдът намира, че в хода на производството по никакъв начин не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му нарушение, за което е санкциониран.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 3 месеца и с глоба 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. С оглед на разпоредбата, наказанието е определено в абсолютен размер. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя законосъобразно е наложено именно наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Не са налице обстоятелства, характеризиращи случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е формално по своята юридическа природа, като за неговата съставомерност не е предвидено настъпването на каквито и да е вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не вредни последици от извършеното нарушение. Нещо повече, от справката-картон на водача се установява, че същият е многократно санкциониран за извършени нарушение на правилата за движение по пътищата.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, и поради това следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. В чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство 4 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакцията на разпоредбата, приложима към датата на обявяване делото за решаване - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****, издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на В. В. Г., с ЕГН **********, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. В. Г., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес ***** сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5