Решение № 76 от 23.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100501392 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 39828/05.05.2025г. от ЕТ „ДОМ-И. Р.“, ЕИК 103078165, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, чрез адв. В.

П., против Решение № 1251/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7951/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че въззивникът дължи на С. А. Н. сумата от 18 000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 6889/09.11.2023 г. по ч. гр. д. № 14468/2023 г. по описа на ВРС.

Въззивникът излага съображения за порочност на обжалваното решение като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният състав не е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетел. Сочи, че с изготвения доклад по делото първоначално съдът допуснал на страната на ответника един свидетел при режим на довеждане, каквото искане било 1 заявено още с отговора на исковата молба, с цел установяване обстоятелствата около поетото задължение по запис на заповед от 14.01.2022 г. в размер на 18000 лева с издател насрещната страна и връзката на ценната книга с договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. за процесуално представителство по т. д. № 575/2021 г. по описа на ВОС. Поддържа, че заявеният и недопуснат от първостепенния съд свидетел В. В.ов фигурирал в справки за задължения на насрещното дружество, като незаконосъобразно въззивникът бил лишен от възможността да установи трансформацията на записа на заповед от документ, задължаващ издателя му да плати, в документ, който обезпечил плащането на адвокатско възнаграждение. Аргументира становището си с нарушение на т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че на 25.03.2021 г. било подписано адвокатско пълномощно между страните за процесуално представителство по горепосоченото дело, като записът на заповед бил от 14.01.2022 г. – дата, следваща подписването на пълномощното. В допълнение, страните подписали договор за правна защита и съдействие, като възнаграждението било в същия размер като в записа на заповед от 14.01.2022 г. С оглед идентичността на поемателя на записа на заповед и довереника по договор за правна защита и съдействие, въззивникът счита за доказана каузалната сделка. Сочи и че по гр. д. №1097/2024г. на ВРС е постановено решение, с което въззивникът е осъден да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение в размер от 18 000 лв. за процесуално представителство по т.д. №575/2021г. на ВОС, а за една и съща работа следва да се плати едно уговорено плащане, като размерът на адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и справедлив. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен искът.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

В проведените открити съдебни заседания във въззивното производство въззивната жалба се поддържа.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, въззивникът настоява, че е установена пряката връзка между записа на заповед и договора за правна помощ и записът на заповед е останал единствено като обезпечение. В момента, в който съдът е присъдил в полза на адв. Н. заплащане на 2 възнаграждението по търговското дело на база на сключения договор за правна помощ, обезпечителната функция вече не съществува и записът на заповед не може да бъде другият документ, по който се дължи още веднъж плащане за една и съща работа. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна настоява в хода на устните състезания за липса на връзка между записа на заповед и договора за правна защита. Сочи, че въззивникът му дължи по много договори за правна защита и го е защитавал по много дела.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

От приложеното ч.гр.д. №14468/2023г. се установява, че е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 6889/09.11.2023 г. в полза на заявител С. А. Н. срещу длъжник ЕТ „Дом – И. Р.“ за сумата от 18 000 лв., дължима по запис на заповед от 14.01.2022г. с падеж 14.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.

3

От заповедното производство е видно и че възражението от длъжника е подадено в законоустановения срок.

Съобразно т.11а от ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът следва да съобрази и наведените във възражението оспорвания за вземането на кредитора.

В процесния случай, във възражението е посочено: че процесният запис на заповед е на предявяване; че записът на заповед обезпечава задължение за процесуално представителство по т.д. 575/2021г. по описа на ОС – Варна и по в.т.д. 100/2023г. на Апелативен съд – Варна, което задължение е поето по договор за правна защита от 13.05.2022г.; че е заведено гр. дело №1097/2024г. по описа на РС – Варна, 49-ти съдебен състав за същото вземане, поради което поемателят по записа на заповед се стреми да събере едно и също вземане по два различни начина.

Идентични възражения са наведени от ответника в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.

В заповедното и първоинстанционното производство са ангажирани следните писмени доказателства: запис на заповед от 14.01.2022г. с падеж 14.09.2022г., издаден от ЕТ „ДОМ- И. Р.“, ЕИК 103078165 в полза на поемател С. А. Н. за сумата от 18 000 лв.; договор за правна защита и съдействие с дата 13.05.2022г. с клиент ЕТ „ДОМ- И. Р.“ и адвокат С. А. Н. с предмет: процесуално представителство пред всички съдебни инстанции по т.д.

№575/2021г. на Окръжен съд – Варна с договорено възнаграждение от 18 000 лв. с ДДС за първа инстанция; анекс №1 от 09.09.2022г. към посочения договор за правна защита и съдействие за заплащане и на резултатен хонорар в размер на 10% от размера на отхвърлената част на иска по делото; неподписана справка за задължения на ЕТ „Дом – И. Р.“ и В. В.ов към адв. С.

Н. в общ размер от 124 900лв.; тристранно подписана справка за задължения на ЕТ „ДОМ – И. Р.“ и В. В.ов към адв. С. Н. в общ размер от 102 500лв. с дата 12.04.2023г., в която фигурира хонорар по т.д. 575/2021г. на ВОС от 18 000лв. и хонорар по т.д. 575/2021г. на ВОС за втора инстанция от 18 000лв.; покана за доброволно изпълнение от адв. С. Н. до ЕТ „ДОМ- И. Р.“ от 30.10.2023г., в която фигурира дължим адв. хонорар по т.д. 575/2021г. на ВОС от 18 000 лв.

Записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна съобразно разпоредбите на Глава тридесет и първа от Търговския закон. В него е посочен падеж на 4 задължението 14.09.2022г., поради което доводът на въззивника във възражението му в заповедното производство, че ценната книга е на предявяване, е неоснователен. Падежът на задължението е настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Приетите по делото писмени доказателства не са оспорени откъм автентичност.

От извършена служебна справка по посоченото от въззивника и в договора за правна защита т.д. №575/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна се установява, че адвокатско възнаграждение в полза на адв. Св. Н. не е претендирано и не е присъждано.

В рамките на въззивното производство е разпитан като свидетел В. И.ов В.ов- син на И. В.ов Р., които въззивният съдебен състав кредитира като базирани изцяло на непосредствени впечатления и съответни на ангажираните писмени доказателства, включително съобразявайки разпоредбата на чл.172 ГПК.

Свидетелят излага, че познава адв. Св. Н. от 2021г., бил му е адвокат и имат дела помежду си по повод теглени кредити от него и фирмата на баща му, за нуждите на фирмата, които били направени изискуеми и по този повод наели адв. Н.. Наели го като адвокат в момент, в който били много затруднени.

Видели в социалните мрежи, че се занимава с такива дела. Говорили. Казали му, че в момента нямат финансови възможности да се заеме с делата с финансовата къща, но очакват. Адв. Н. им казал, че това са рутинни дела и ще поеме защитата безплатно, като ще вземе парите от отсрещната страна.

Впоследствие казал, че при свидетеля няма проблем, но тъй като баща му е юридическо лице, не може да бъде безплатна защитата. Казал, че за пред съда трябва да се докаже плащането, за да може да вземе парите от насрещната страна. Подписали записи на заповеди за това, което ще му дължат.

Впоследствие подписали и правни договори. Имали му пълно доверие, тъй като им бил адвокат. В по-късен етап започнало извиване на ръце – 10 % от отхвърлената част, иначе нямало да ги защитава, да се явява по делата.

Свидетелят сочи, че когато са подписвали договорите за правна помощ не са били платили по записите на заповед. От адв. Н. им било обяснено, че договорът трябва за пред съда и изключва записите на заповед, които остават 5 безпредметни след като вече се подпише договор. Затова били и на една и съща стойност. Свидетелят сочи, че адв. Н. си търси вземанията по всички документи – записи на заповеди, договори и ги дублира. Сочи, че записът на заповед и договорът касаят една и съща работа.

От описаните показания на свидетеля, като съответни на събраните писмени доказателства по делото, както и факта на съвпадащия размер на задълженията по записа на заповед от 14.01.2022г. и договора за правна защита от 13.05.2022г., въззивният съдебен състав достига до извод, че е установена твърдяната от въззивника връзка между задължението по ценната книга и каузално правоотношение по договор за правна защита.

Липсват представени доказателства за извършено плащане по записа на заповед и договора за правна защита.

Въпреки горното, от извършена служебна справка по гр. дело №1097/2024г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти съдебен състав, се установява, че с влязло в сила решение е осъден ЕТ „ДОМ- И. Р.“ да заплати на С. А. Н. сумата от 18 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022г. за процесуално представителство и защита по т.д. 575/2021г. на Окръжен съд – Варна, ведно с обезщетение за забава. Съдебното решение е влязло в сила на 27.03.2025г. и е издаден и получен изпълнителен лист за присъдената сума. Този факт следва да бъде съобразен на основание чл. 155 ГПК и чл. 235, ал.3 ГПК.

При установеност на връзка между задължението по записа на заповед и договора на правна защита, както и присъждане на същия адвокатски хонорар с окончателен съдебен акт, включително снабдяване с изпълнителен лист, липсва основание за присъждане втори път на сумата в полза на въззиваемата страна.