Решение № 202 от 07.11.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. К., 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20225100500122 по описа за 2022 година С решение № 22 от 10.04.2022 г., постановено по гр. д. № 171/2021 г., Районен съд – А. е отхвърлил предявения от Г. Б. Х. и Т. Б. К., и двамата от гр. А., против Г. Х. Р. от гр. А., Г. Х. Р. от гр. С., Е. Х. Р. от гр. А. и Е. Х. Р. от гр. А., иск за делба по чл. 34 от ЗС за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. А., а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ - XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр. А., обл. К., с площ 617 кв.м., при посочени граници, ведно с построените върху него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 81 кв.м., МАСИВЕН СКЛАД със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, при квоти 2/3 ид. ч. общо за Г. Б. Х. и Т. Б. К. и 1/3 ид. ч. общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х.

Р.. С решението си съдът е осъдил Г. Б. Х. и Т. Б. К. да заплатят на Г. Х. Р., Г.

Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. направените по делото разноски в общ размер на 1 021.50 лева, както и е осъдил Г. Б. Х. и Т. Б. К. да заплатят по сметка на РС – А. държавна такса в размер на 113.32 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали Г. Б. Х. и Т. Б.

К., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват като 1 неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат подробни съборажения, че по отношение на процесния имот не е налице изтекла в полза на ответниците придобивна давност, като същият е съсобствен между страните по делото. Поради изложеното молят съда да отмени ожалванвото решение и да допусне делба на урегулиран поземлен имот УПИ - XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр. А., обл. К., с площ 617 кв.м., при посочени граници, ведно с построените върху него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, при квоти 2/3 ид. ч. общо за Г. Б. Х. и Т. Б. К. и 1/3 ид. ч. общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р.. При условията на евентуалност молят съда да допусне делба на двуетажната масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна , построени с отстъпено право на строеж в урегулиран поземлен имот ХХ, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр. А., при посочените квоти.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р., чрез представител по пълномощие, с който същите оспорват жалбата. Излагат подробни съборажения, че считано от м. април 1990 г. по силата на упражнявано повече от 10 години давностно владение върху имота, към 01.01.2001 г. техния наследодател Х. С. Р. и първата от тях – Г. Х. Р., са придобили собствеността в ъ р ху двуетажната масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна, построени с отстъпено право на строеж в процесния урегулиран поземлен имот (УПИ) ХХ. Молят съда да потвърди атакувманото решение.

Претендират разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен иск от Г. Б. Х. и Т. Б. К. против Г. Х. Р., Г. Х.

Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. за допускане на делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр.

А., обл. К., с площ 617 кв.м., ведно с построените върху него двуетажна 2 масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна.

Установено е, че въззиваемите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р.

(ответници по иска) са наследници на Х. С. Р. (М.С.Х.), починал на 03.01.2016 г., като първата от тях е негова съпруга, а останалите са негови деца.

Установява се също така, че с нотариален акт № 48 от 04.04.1990 г., том І, дело № 65/1990 г. по описа на А. районен съд, Т.Б. К. (въззивникът Т. Б. К.), М.С.Х. (Х. С. Р. – наследодател на въззиваемите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е.

Х. Р.) и Е.Б.Л. (въззивницата Г. Б. Х.) са признати за собственици по наследство и давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, построени през 1973 г. върху отстъпено право на строеж с протокол 6 от 24.04.1971 г. от ТКЗС „Г.Д.“ гр. А. върху дворно място от 617 кв. м., представляващо парцел ХХ от кв. 23 с пл. сн. 258 по регулационния план на гр. А., при посочени граници. Тези обстоятелства се установяват изрично от цитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 48 от 04.04.1990 г., том І, дело № 65/1990 г. по описа на А. районен съд, удостоверение № 2907/20.09.2021 г. за идентичност на лице с различни имена и удостоверение № 2906/20.09. 2021 г. за идентичност на лице с различни имена, и двете издадени от община А.. Или, от цитираният нотариален акт се установява, че на 04.04.2.1990 г. въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. (М.С.Х.) са били признати за собственици по наследство и давностно владение на процесните – двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, както и че същите са построени през 1973 г. с отстъпено право на строеж с протокол 6 от 24.04.1971 г. от ТКЗС „Г.Д.“ гр. А. върху процесното дворно място от 617 кв. м., представляващо парцел ХХ от кв. 23 с пл. сн. 258 по регулационния план на гр. А., чиято делба също се иска с предявения иск.

От удостоверение за наследници № 409/10.02.2022 г., съставено от община А., се установява също така, че въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. (М.С.Х.) са наследници по закон на Х.Т.К., с ЕГН **********, починала на 24.03.1982 г. – нейни низходящи. По делото е прието като доказателство и удостоверение № 22/18.01.1990 г., 3 издадено от отдел „Финанси“ при Общински народен съвет гр. А., съгласно което след смъртта на лице с ЕГН ********** (Х.Т.К.) същата е оставила една двуетажна масивна къща, построена през 1973 г. върху 79 кв. м. и незастроени 560 кв. м. площ. Удостоверено е също, че след смъртта на горната данък сгради и ДЗИ сгради редовно са плащали наследниците й Т.Б.

К. (въззивникът Т. Б. К.) и М.С.Х. (Х. С. Р. – наследодател на въззиваемите).

Във връзка с така установената безспорна фактическа обстановка и с оглед релевираното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, спорно по делото е придобили ли са въззиваемата Г. Х. Р. и нейния съпруг Х. С. Р. (М.С.Х.) – наследодател на въззиваемите, собственосттта върху процесните двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна, построени в имота, въз основа на осъществено от тях, през периода от м. април 1990 г. до края на 2010 г., давностно владение.

От гореизложеното се установи, че с нотариален акт № 48 от 04.04.1990 г. въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. са признати за собственици по наследство и давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, построени през 1973 г. с отстъпено право на строеж върху УПИ ХХ с кадастрален № 258 от кв. 23 по регулационния план на гр. А., с площ от 617 кв. м. Установи се също, че въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. са наследници по закон на Х.Т.К. – нейни низходящи, както и че преди съставянето на горепосочения нотариален акт същите са живели заедно с нея в процесната двуетажна масивна жилищна сграда, като след смъртта й данък сгради са плащали въззивникът Т. Б. К. и Х. С. Р. – наследодател на въззиваемите. Последните обстоятелства се установяват от обясненията на ищците, дадени на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, от показанията на свидетеля Б. Х. и от цитираното по – горе удостоверение № 22/18.01.1990 г., издадено от отдел „Финанси“ при Общински народен съвет гр. А..

Или, безспорно е по делото, че към м. април 1990 г., когато е съставен нотариален акт № 48 от 04.04.1990 г. въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. са били съсобственици на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна, на основание наследство и давностно владение. В тази връзка следдва да се 4 посочи, че при съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт (правна сделка, придобивна давност и др.) от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право.

Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си.

Във връзка с гореизложеното, в своите обяснения, дадени на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищцата Г. Б. Х. сочи, че през 1990 г. се изселила от Република България. През първите три - четири години не се е връщала в България,тъй като имала малки деца, но след това идвала, като не можела да отсяда в дома си, тъй като било заключено от брат й Х. (наследодателят на ответниците – въззиваеми в тази инстанция) и отсядала в хотел. През повечето време живеела в Турция. С брат й Т. през 2012 г. ремонтирали втория етаж от къщата и покрива и когато идвали оставали там. Помолили брат й Х. да се включи в ремонта на покрива, но той отказъл, тъй като нямал пари. Брат й Х. и съпругата му Г. (въззиваема) откакто била построена къщата живеели на първия етаж. Сочи също, че след като се омъжила майка й казала да построят втори жилищен етаж, който построили през 1980 г. и на който се преместили майка им и брат й Т. (въззивник), а на нея и брат й Х. дали по две стаи на първия етаж.

В своите обяснения, дадени на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищецът Т. Б. К. сочи, че през 1990 г. се изселил от Република България и се установил да живее в Република Турция, от където през 1993 г. се завърнал и всяка година в България оставал за една - две седмици до месец - два. При идването му в България оставал в къщата на съпругата си или на хотел, тъй като брат му Х. сменял ключалката и не можел да влезе в къщата. Брат му сложил багаж на неговия етаж, на който ищецът и сестра му Г. нямали свой багаж.

През 1990 г. при заминаването си за Републикеа Турция намерил квартирант за втория етаж, който не могъл да изкара и един месец, тъй като съпругата на 5 брат му сменила ключа. През периода 1990 - 2010 г. брат му Х. и неговата жена живеели в тази къща на първия етаж, на втория нямало никой. През 2012 г. двамата ищци ремонтирали втория етаж и покрива на къщата, на който етаж преди ремонта можело да се живее, като до 1990г. в него живял ищецът.

От 4-5 години живеел на втория етаж в процесната. При идването си в България всяка година, давал пари на брат му Х. да плаща данъка на цялата къща.

Дадените от ищците (въззивници в тази инстанция) обяснения се подкрепят от разпитания по делото свидетел Б. Х. – съпруг на въззивницата Г.

Х., който установява, че след като се оженили с нея от 1978 г. до 1981 г. се настанили да живеят в процесната къща при свекървата Х.Т.К. (майка на съпругата му). Когато отишли бил направен само първия етаж, а втория бил в груб строеж и отгоре бил направен покривът. Свекървата им казала да оправят втория етаж и там да се нанесат да живеят и докато си купят къща да се настанят на първия етаж в две стаи, а в другите две стаи – големия й син.

Разпечатката съдържа 36 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d6b7ec7-f40e-45c3-ae8b-fd060a67adc6