Решение № 47 от 24.09.2021, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 86/2021
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 24.09.2021
- В сила
- 20.10.2021
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл.206 · Закон за горите
- чл.211 ал.3 · Закон за горите
- чл.257 ал.1 т.2 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Белоградчик, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200086 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. К. от с. С., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 397/24.06.2021 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал. 1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 15 ал.1 т.1 от ЗГ от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
В жалбата, се излагат доводи за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на конкретизация на обстоятелства по нарушението – описание на същото, дата и място на извършването, липса на посочени доказателства за осъществено деяние.
Твърди се иначе от К., че съгласно специалното си качество – на лицензиран лесовъд, надлежно е издал превозен билет, с който е транспортирана дървесина от склада на фирмата, имало е и поставена горска марка на дървесината. К. излага,че наложеното наказание не съответствана тежестта 1 на нарушението, а при съставяне на АУАН са допуснати неточности – несътоветствия в датите на откриване на нарушението и съставяне на акта. В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. Г. К. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, К. на 19.04.2021 г., е издал превозен билет № 11192/00004 от същата дата, за превоз на 3.3 куб. м. дърва – от вида зимен дъб, които с този билет да се транспортират и са, от складова база / централен склад за съхранение на дървесина/ на собственика ЮЛ – „Петров 2019“ ЕООД, намираща се в с. Д., обл. В., до купувач - ФЛ.
На 21.04.2021 г. свидетелите И. Бл. И. и Д. В. – горски инспектори при РДГ-Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ /“Елица“/ на издадения превозен билет от К. на 19.04.2021 г., като по посочените в него GPS координати, сочели, къде е издаден той - място. Така констатирали, че билета е издаден в населено място - с. Д., обл. В. и още по-точно в централен склад /обект по см. на чл.206 от ЗГ / на търговец с дървесина – ЮЛ „Петров 2019“ ЕООД. Билетът на практика позволявал на докарана вече дървесина в производствен /складов/ обект - склада на собственика й, да напусне този обект, но с друг вид превозен билет, различен като бланка, от тези, с които дървесината се извозвала от временния склад на сечището, където е добита, до получателя, а и при напускане на склада – освен различния вид билет, тя е следвало да бъде маркирана не с горска марка, а също с друг вид такава – „производствена“. И. и В. приели, че с издаване на Превозен билет № 11192/00004/19.04.2021 г., К. е нарушил изискване на чл.15 ал.1 т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Своите констатации
И. отразил в Констативен протокол - №
143056/22.04.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо К. по цитираната, като нарушена разпоредба от Наредба-та. К. присъствал при 2 оформяне на протокола, и признал пред служителите на РДГ , че е издал по този начин билета.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на 22.04.2021 г., И. Бл. И. съставил АУАН № 397 от същата дата на Т. К., в неговото присъствие : за това, че “ на 19.04.2021 г. , в с. Д., от централен склад за съхранение на дървесина на фирма „Петров 2019 „ ЕООД издал Превозен билет №11192/00004, за 6 куб.м. дърва за горене – зимен дъб“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, И. посочил чл.15 ал.1 т.1 от Наредба №1/2012 г. за КОГТ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в констативния протокол –
Д. В.. Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като не е заявил възражения към акта.
На 24.06.2021 г. въз основа на акт № 397/22.04.2021 г. на св. И., е издадено обжалваното НП № 397/2021 г. на Зам. Директора на РДГБерковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по причини, различни от сочените от жалбоподателя.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На следващо място, не се спори относно фактите, че жалбоподателят К. е издал процесния документ – превозен билет № 11192/00004/19.04.21 г. , че документът е издаден в с. Д., обл. В. – в складовата база, собственост на ЮЛ, съхраняващо именно там и експедиращо от там добита дървесина. /По делото, възприето като част от доказателствения материал по случая, съдът по свой служебен почин извърши справка и се сдоби с информация от системата на ИАГ за цитирания Превозен билет, който въпреки указанията на съда, не му бе представен от въззиваемата страна, но е общодостъпен в ел. система на ИАГ, и в който са отразени координати на мястото на издаването му/ .
3
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св. И. и В., които са извършили справка по посочените координати – географски ширина и дължина, и са констатирали местоиздаването на билета, а също така приема и писмените доказателства представени с админ. наказателната преписка. От тези доказателства за съда се изяснява, безспорно че К., в качеството си на лицензиран лесовъд, е издавал превозен билет № 11192/00004/19.04. 2021 г. в с. Д., обл. В., като с това е разрешил от складовата база на ЮЛ-собственик на обекта и дървесината, последната да напусне склада и да бъде експедирана.
Свидетелите , разпитани в с.з., поясниха, че в случаите на експедиране на дървесина от складова база – се издава превозен билет по друга бланка/образец, както и тя се маркира с друг вид марка –производствена, различни от издадените/положена в случая такива.
Въпреки изложеното до тук, съдът счита, че в хода на админ.нак. производство пред АНО е допуснато едно нарушение, съществено, на материалния закон, като е придадена неправилна/непълна квалификация на вмененото деяние на К..
Съгласно ч л. 15 ал.1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Забранява се: 1. издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец“. Така посочената разпоредба от актосъставителят и АНО, като нарушена, само указва обаче съвсем общо с какво следва да се съобразява издаващият подобен документ – превозен билет. Самият този чл.15 ал.1 от Наредба-та не може да бъде нарушен самостоятелно, тъй като е бланкетна норма – той е препращаш към подробна уредба на изискванията за дейността по издаване на билетите, като и към конкретно утвърдени образци/бланки за техния външен вид, реквизити и попълвано съдържание. Нито в акта обаче, нито в НП , бланкетната норма е „привързана“ към друг конкретен текст на Наредбата или Заповед за утвърждаване на образец на превозен билет, доказващ законния произход и позволяващ извеждането от склад за съхранение или преработка на дървесината, последната. /Съдът запознавайки се с общодостъпната нормативна база, може да приеме, че някакъв ред за издаване на подобни 4 билети е уреден в чл.211 ал.3 от ЗГ, съгласно който „Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица, издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта“ , където са посочени компетентните лица да издадат документа – собственик, ползвател или оправомощено от тях лице, което също не се установи по делото в казуса – да се отнася на Т. К. / да е упълномощен от собственика/, но и тук не се регламентира и образеца на този вид превозни билети/. Такава квалификация обаче на деянието на К. – не е дадена.
Санкционната норма на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ разпорежда, че има наказание при издаване на документ в нарушение на ЗГ, подзаконовите нормативни актове към същия или одобрените горскостопански програми и планове. Това е също бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – евентуално ако има съответна в ЗГ или от Наредба № 1/2012 г. КОГТ, или конкретна индивидуална Заповед за утвърждаване на образец за билета според съда, тъй като там би следвало да е предвидено кой, от къде и какъв вид билет издава. Съдът отбелязва същевременно, че именно нормата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е тази, която съдържа и изпълнителното деяние / с бланкет към друга, допълваща я правна норма/, и санкцията за това деяние.
Т.е. при установено нарушение при издаването/респ. не издаването им/ на документи по ЗГ, подзаконовите му нормативни актове, одобрените горскостопански планове и програми, то деянието следва да се квалифицира именно като такова по „чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл…./ съответната друга норма или административен акт - Заповед/“.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 397/24.06.2021 г. на Зам. Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. Г. К. от с. Салаш, обл. Видин, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание 5 чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.15 ал.1 т.1 от ЗГ от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6