Определение № 235 от 20.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Плевен, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500114 по описа за 2026 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 303/21.01.2026 г. по гр.д. № 3854/2025 г. по описа на съда ПлРС е оставил без уважение като неоснователна молбите по реда на чл.

248 от ГПК и на двете страни в производството, а именно „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София и И. Д. И. за изменение на решение № 1875/02.12.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени по делото в полза на ответника съобразно отхвърлената част от исковете, като е приел, че дължимият размер на тези разноски от ищеца е 500 лв., така както е посочено в решението.

Недоволен от постановеното определение, в частта, в която е отказано увеличение на присъдения му размер на разноските за адвокатско възнаграждение е останал частният жалбоподател И. Д. И., който чрез пълномощника си адвокат С. Т. от ПлАК обжалва определението в тази част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е намалил по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение от 1 000 лв. на 500 лв., като е приел, че размерът му е прекомерен без да съобрази липсата на пропорционалност между определеното адвокатското възнаграждение и положените усилия от адвоката за осъществяване на правна защита на ответника съобразно предмета на делото и цената на исковете. Счита, че съдът е следвало да съобрази, че са 1 предявени два обективно съединени иска, а именно установителен иск по чл.

422 вр. чл. 415 от ГПК с цена 5 974,06 лв. и иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК с цена 1 274,96 лв.. Поддържа се, че приложима е разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа, съгласно която адвокатско възнаграждение се присъжда по всеки от съединените искове, а не върху сбора от тях. Счита, че съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение по първия от исковете е 897,41 лв., а по втория от тях минималния размер на адвокатското възнаграждение е 427,50 лв. и общият минимален размер от 1 324,91 лв. е по-висок от заплатения от ответника на пълномощника му. Позовава се на цитирана практика на ПлОС в тази насока.

Посочил е, че ищецът е претендирал значително по-висок размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение от 2 700 лв., което обосновава справедливия размер на претенцията на ответника за разноски. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което измени атакуваното решение и да присъди в полза на частния жалбоподател пълния размер на направените по делото разноски.

С отговора на частна жалба ответникът по същата „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Г. С. - К. оспорва основателността на жалбата. Възразява адвокатското възнаграждение да се определя поотделно по всеки от предявените искове, поддържа, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което води до неоснователно обогатяване на страната, както и че правната и фактическа сложност на делото не налагат определяне на по- висок размер на адвокатското възнаграждение. Счита, че след като вземанията произтичат от едно и също материално правоотношения между страните не може да се приеме, че съдът е сезиран с отделни искове и в този случай следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно интереса. Иска се от въззивният съд да потвърди определението в обжалваната част.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед датата на подаването й, при наличие на правен интерес за страната от 2 обжалване на атакуваното определение, като е приложена квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер, поради което според въззивния съд е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА според мнозинството от въззивния състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 3854/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 1875/02.12.2025 г., с което са отхвърлени изцяло предявените от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София против ответника И. Д. И. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания в общ размер от 5 974,06 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2652/2025 г. по описа на ПлРС, както и осъдителен иск с правно основание чл.

79 вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК за сумата от 1 274,96 лв., за която е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2652/2025 г. по описа на ПлРС. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е уважил направеното възражение на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. вместо 1 000 лв., като е приел, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, по същото е проведено едно открито съдебно заседание, не е изготвен отговор на ИМ и не са събрани големи по обем доказателства.

Решението е съобщено на ищеца на 03.12.2025 г., а на ответника чрез пълномощника му адвокат Т. на 04.12.2025 г. и по делото в срока за обжалване на решението и от двете страни са постъпили молби чрез пълномощниците им с искания по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение, като съответно от ищеца се иска значително намаляване на размера на присъдените 3 разноски за адвокатско възнаграждение под 500 лв., а от ответника се иска присъждане на реалният размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1 000 лв..

За да остави без уважение с атакуваното определение молбите по реда на чл. 248 от ГПК и на двете страни ПлРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото и не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалба по следните съображения:

От представения по делото в първото по делото заседание договор за правна помощ между ответника и пълномощника му се установява, че ответникът е заплатил в брой на упълномощения адвокат адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 000 лв. за защита по гр.д. № 3854/2025 г. по описа на ПлРС, като договорът е подписан на 07.11.2025 г. непосредствено преди първото по делото о.с.з., насрочено за 11.11.2025 г..

Установява се, че адвокат Т. се е явил по делото в първото по делото о.с.з., изразил е становище по проекто- доклада и предявените искове, съответно е обосновал становището си при пренията по съществото на спора като е приложил и справка за изчисляване на ГПР по кредита с онлайн калкулатор за да не се назначава по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК и подробни писмени бележки по съществото на спора.

По делото в първото о.с.з не се е явил представител на ищеца, но е депозирано писмено становище от юрисконсулт Г. С. - К., с което се поддържат предявените искове. Направено е възражение за прекомерност на евентуално заплатено адвокатско възнаграждение по делото от ответника и е поискано определяне на същото под минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа размер. С писменото становище е представен списък на разноските, включващ претендирано юрисконсултско възнаграждение за защита по всеки от исковете поотделно, като е прието, че се касае за шест иска и общо дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение по тези искове е в размер на 2 700 лв..

Основателни според мнозинството на въззивния съд са оплакванията в частната жалба, свързани с размера на определеното адвокатско 4 възнаграждение от първоинстанционния съд след прилагане на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и намаляването му от 1 000 лв. н а 500 лв.. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи, а същите следва да служат само за известен ориентир. Съгласно установената до момента съдебна практика при определяне на справедлив размер на възнаграждението на адвокат при направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна, съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по к.ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 1570/13.06.2024 г. по к.ч.т.д. № 664/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 3499 от 10.12.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1680/2025 г., I т. о., ТК и др.. Към датата на произнасяне на въззивния съд е налице изменение на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съгласно която при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. С оглед горепосоченото според въззивния съд релевантни са обстоятелствата, че ПлРС е сезиран с шест оценяеми иска, първите четири от които са установителни искове по чл. 422 от ГПК, а последните два осъдителни, като и шестте иска с общ материален интерес 7 029,49 лв., произтичат от един и същи договор за 5 кредит между страните, сключен за сумата от 5 000 лв.. Ищецът е признал размера на извършените плащания по договора и с оглед направените възражения от пълномощника на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит, съдът е приел, че всички искове на ищеца за дължими суми по кредита, извън вече платената главница са неоснователни и заявените суми в заявлението по чл. 410 от ГПК от ищеца не се дължат от ответника.

Въззивният съд намира, че дори да се сподели тезата на ищеца, че първоинстанционният съд е сезиран с един иск с общ материален интерес при съобразяване на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото е в размер на 1 024,90 лв., но в конкретният случай с оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредбата поради обстоятелството, че съдът е сезиран с отделни обективно съединени искове, всеки от които им отделна цена, при съобразяване на разпоредбите на чл. 7 ал.