Решение № 12989 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12989 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110126153 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в АДРЕС чрез Е. Х. Х., в качеството му на Председател на Управителния съвет, против Е. Б. П. и В. Г.

П. за признаване на установено по отношение на ответниците, че същите му дължат солидарно сумата в размер на 690,00 лева, представляваща незаплатени вноски за поддръжка на общите части в сградата за периода от 01.02.2019 г. до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху самата, считано от 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 26021/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.

Ищцовата страна твърди, че в периода от 06.12.2016 г. до 23.12.2020 г. Е.

Б. П. и В. Г. П. били собственици на самостоятелен обект, представляващ апартамент, с идентификатор ***, находящ се в АДРЕС На 16.08.2018 г. било проведено общо събрание на етажната собственост на адрес: АДРЕРС на което било прието решение необитаемите апартаменти да заплащат месечна такса за поддръжка на общите части в размер на 30,00 лева.

По сведения на живущи в сградата на етажната собственост, имало период, в който апартаментът е ползван от наематели, като след напускането им и след решението на общото събрание от 16.08.2018 г. за апартамента са начислявани по 30,00 лева месечно за поддръжка. Твърди се, че към 25.03.2021 г. двамата собственици имат непогасени задължения към етажната собственост за периода февруари 2019 — декември 2020 г. за самостоятелния си обект в общ размер на 690,00 лева. Тъй като ответниците не изпълнявали решението на общото събрание, на 02.03.2021 г. етажната собственост провела ново общо събрание за събиране на дължимите от Е. Б. П. и В. Г. П. суми към етажната собственост по съдебен ред.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявените искове по основание и размер, като излагат подробни съображения в тази връзка. Твърди се, че исковата молба е подадена от нелегитимирано лице – производството 1 следвало да бъде водено от Председателя на Управителния съвет на ЕС на вход „В“. Сочат, че до 23.12.2020 г. са били собственици на посочения в исковата молба имот. Поддържат, че решението на общото събрание от 02.03.2021 г. не може да ги обвърже, тъй като не са били собственици на имота към момента на вземането му. Твърди се, че не е спазен реда по чл. 16, ал. 7 за оповестяване на решенията, взети на 16.08.2018 г. Прави се възражение за прихващане с надвнесени суми за поддръжка на общите части на сградата за периода от м.09.2018 г. до м.01.2019 г. (включително) в общ размер на 165,00 лева или по 35,00 лева на месец. Твърди се, че в посочения период са заплащали такса в размер на 65,00 лева, въпреки че собственият им имот бил необитаем и дължали такса в по-малък размер – 30,00 лева на месец.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол от Общо събрание от 16.08.2018 г. на собствениците на етажна собственост на адрес: АДРЕС, собствениците на самостоятелни обекти са взели решение по т. 1 необитаемите апартаменти да заплащат такса за поддържка в размер на 30,00 лева. В решение на Общото събрание от 02.03.2021 г. на собствениците в сграда в режим на етажна собственост на адрес: АДРЕС, е формирана воля за съдебно събиране на задълженията от ответниците.

По делото е било обявено за безспорно, че в периода от 06.12.2016 г. до 23.12.2020 г. Е. Б. П. и В. Г. П. били собственици на самостоятелен обект, представляващ апартамент, с идентификатор ***, находящ се в АДРЕС

Видно от посоченото в исковата молба и на стр. 4 от отговора на исковата молба в исковия период процесният апартамент е бил необитаем.

Видно от справката за дължими суми, както и предвид липсата на възражения или представяне на доказателства от ответниците за погасяване на исковите суми, за периода от месец февруари 2019 г. до месец декември 2020 г. ответниците дължат сумата в размер на 690,00 лева за поддръжка на апартамент с идентификатор ***.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51 от ЗУЕС.

По делото успешно се установява, че към процесния момент ответниците са били собственици на процесния апартамент. Съдът счита, че успешно се доказа процесуалната и материалната легитимация на ищеца.

Разпоредбите на ЗУЕС придават на етажната собственост особена правосубектност. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС посочва, че председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Макар да е налице разминаване в термините и доколкото „етажна собственост“ се използва като събирателно понятие за собствениците с цел съкращение и улеснение на изказа, смисълът на тези разпоредби е именно, че собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост се представлява, включително и пред съд, от управителя/председателя на управителния съвет, а „етажна собственост“ се 2 използва като събирателно название за улеснение. Видно от приложените по делото решения, същите са били взети от собствениците в сграда в режим на етажна собственост на адрес: АДРЕС. В представените решения е била обективирана тяхната воля за предприемане на действия по събиране на дължимите суми. Липсват индиции правоимащ да е оспорил съдебно или извънсъдебно липсата на представителната власт или формираната воля в решенията.

Съгласно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗУЕС, етажните собственици са задължени да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В чл. 11, ал.

1, т. 5 от ЗУЕС е регламентирано едно от изключителните правомощия от компетентността на общото събрание на етажните собственици, а именно да приема решения, с които да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

По делото се представят доказателства за постановяване на решение в горепосочения смисъл, касаещ определяне на дължими разходи по поддръжка в размер на 30,00 лева месечно за исковия апартамент и за исковия период.

Доколкото по делото се доказа, че към момента на действие на решението от 16.08.2018 г. ответниците са били собственици на процесния апартамент, същите са следвали да се съобразяват с волята, обективирана в решението и в този смисъл – със задълженията, вменени с него. Съгласно чл. 40 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се атакуват по съдебен ред. По делото липсват данни решението от 16.08.2018 г. да е било отменено. При положение, че решението на общото събрание, на което е основан искът, не е атакувано в отделно нарочно производство и не е отменено, съдът в настоящото производство не може да разглежда въпроси за незаконосъобразността му.

Следователно, решението е задължително за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против или не са участвали във вземането му. Ето защо, наведените от ответниците възражения относно законосъобразността на решението са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В процесното решение е предвиден срок за изпълнение - вноските са определени като месечни и следва да бъдат изплатени до последното число на месеца, за който се дължат. Дори и да се приеме, че в решението не е предвиден срок за изпълнение и че не е оповестено по реда на чл. 16 от ЗУЕС, това не води до неоснователност на претенцията. По отношение на ответниците задълженията са изискуеми, доколкото същите са запознати с процесното решение най-късно с връчване на препис от заповедта за изпълнение, респ. с препис от исковата молба.

По делото от страна на ответниците не са представени доказателства за заплащане на претендираната сума в размер на 690,00 лева, представляваща дължими месечни вноски за разходи за поддържане на общите части за периода от м. 02.2019 г. до м. 12.2020 г., поради което претенцията се явява основателна.

Що се отнася до направеното възражение за прихващане, съдът счита 3 същото за недоказано и оттам - неоснователно. Извършено в процеса, т. нар.

„съдебно прихващане“, изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. По делото не се представиха доказателства за заплащане от ответниците в полза на ищцовата страна на сумата в размер на 165,00 лева за поддръжка и управление за периода от м.09.2018 г. до м.01.2019 г., което обстоятелство е било разпределено за доказване в тежест на ответниците. На основание т. 2 от ТР 2/2020 г. на ОСГК, ВКС, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив в решението по неоснователното възражение за прихващане.

Предвид гореизложеното исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Като законна последица от уважаване на иска, следва да бъде присъдена и законната лихва от подаване на заявлението - 11.05.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на 710,00 лева – държавни такси и адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производство, за заплащането на които са били представени доказателства по делото. Съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност, направено от ответната страна, предвид минимумите, предвидени в актуалните към датите на договорите редакции на разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в АДРЕС представлявана от управителя Е. Х. Х., срещу Е. Б. П., ЕГН **********, и В.

Г. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС че Е. Б. П., ЕГН **********, и В. Г. П., ЕГН **********, дължат да заплатят на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в АДРЕС при условията на солидарност сумата в размер на 690,00 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за поддръжка на общите части в сградата за периода от 01.02.2019 г. до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 11.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 26021/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.

ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН **********, и В. Г. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС да заплатят на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в АДРЕС представлявана от управителя Е. Х. Х., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 710,00 лева, представляваща сторени разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производство.